мдаааааа, работата отива на към издаване на книга.....

Имахме майстор в къщи, който е висок само 2,10. Един голям мъж. Работи си човека, ние се разправяме с девойката. Тя иска нещо, аз не давам. Тя започва да се инати, аз вече обяснявам, че ще си изкара наказанието. Нещата вече стават сериозни и тонът висок. Та най-накрая човека го изби на смях. Въпреки усилието му, да се скрие и тя да не чуе, не стана. В един момент девойката се обръща и казва: Емоооо, чувам тееее! 
Наказанието отпадна. Смяхме се около час.. 

mimi26, поздравления и на теб за "превъзходния и възхитителен" език на децата ти. Пълни ми се сърцето, като чуя нещо такова, а не цветисти думички, специално преподавани от дядо.


татко Мармот: И ви моля утре да сте много послушни, мама ще е сама с вас, аз отивам в Македония.
Димана: Ммм, те македонците май не си избират много хубави дрехи.
тате:   Ти къде си ги виждала как се обличат?
Димана: Ами в онази реклама за македонските наденици, не ми харесват много дрехите им там...

мамо, искам такава топка ... една синя с времето - става дума за глобус;

в магазина иска да пазаруваме с количка с кормило. обяснението е "за да свиркам на тъпанарите";

като й е смешно нещо казва "направо ще излитна от смях";

за нещо в миналото казва "когато към бешела бебе" или "когато съм бяла малка".

"Виж пате, ейцета с Мини маус и Мики маус, ко ли им се е паднало.." - показва на малко гумено пате шоколадови яйца в брошурата на Кауфланд  .

Застанал с гръб към нас, с едната ръка се е подпрял на стената, другата на кръста. Стои така и не мърда.
- Коко, какво правиш?
- Ами нищо, правя се на интересен. /така и не получих обяснение какво значи " да се правиш на интересен"/

  Е, и ти пък сега, обяснение - нали си го видяла!

Хаха, големи сладурковци 
Джам, време е за книгата - ще е бестселър.
Мармотче, благодаря 
Разговор от снощи в колата:
Д: Мамо, аз ще пиша червена точка на тати (малко пояснение-пишем на лист за всеки червена точка, ако слушат и черна, ако не слушат и ме карат да викам и накрая Дядо Коледа ще брои точките и така ще разбере дали са слушали)
К: Аз пък ще му пиша черна точка на тати.
Д: Няма черна точка, червена точка ще има, той слуша.
К: Не ми спори, няма смисъл да спориш, аз казах черна ще е.
Д: Ще ти споря, защото е червена.
Питам Криси: Добре де, мамо,  защо искаш да пишеш на тати черна точка.
К: Защото като се борим и ме тръшка и аз рева после, пък трябва да ме бори внимателно  И ти му се караш, пък той пак не те слуша 

правя си нес кафе в прозрачна чаша, слагам от кафето и заливам с гореща вода. коментара е "е какво правиш сега? нали кафе си правиш, а сипваш пясък с вода?!?"

 - Леле, Константине, колко са ти мръсни обувките!
 - Аууууууууу, как ли са се УМРЪСНИЛИ?

Украса за Коледа у нас има още от ноември месец. Елхата замита пода поне по 15 пъти на вечер. След което остават едни гадни станиолчета от гирляндите. Които трудно се чистят дори с прахосмукачка. Аз цяла сутрин шетам, децата помагат и пет минути след прахосмукачката, виждам че всичко е в станиол. И се разбеснях, толкова, че им казах, че ако видя едно станиолче и ще прибера елхата и чак в коледната нощ ще я извадя. Децата го взеха много насериозно и изчистиха всичко.
Следобед пишем писмо на белобрадия старец. Ред на младежа: изброяваме как бил добричък, как пише вече някои букви, може да брои и т.н, почваме с желанията и
- спайдърмен нещо си
- палатка, дето се рисува един лист и като го обърнеш става много интересно
... айде дядо Коледа ще те чакам с нетърпение и т.н.
тъкмо затварям аз писмото и той ми казва:

- Ааааа, мамо и една елхичка. Да си е само моя 
 

В петък вечер бяхме на коледно парти на фирмата на мъжа ми, а две мои приятелки дойдоха в къщи да гледат Теди. Когато сме излязли, Теодора хубавичко ме подредила : "Мама си отиде... отиде при един чичко... аз ще спя при Дора". А пък уж с баща и излязох..  .

вечер, вън вали сняг, елхата мига, мирише на канела от сладките, които печем и аз казвам на мъжа ми:
- е, най-после коледния дух дойде
от другата стая се чува вик:
- мамоооо, страх ме е от духове

**********

младежа дращи на един лист писмо до Дядо Коледа
- мамо, какво написа на Дядо Коледа
- аааа, тайна е, мамо, само на него ще кажа

айде един топъл, топъл

Елена: мамо, вуйчо нали е полицай?
аз: да, мамо, полицай е.
Е: значи има полицейска котка?
аз: не, Ели, няма полицейски котки, има полицейски кучета, но вуйчо ти не е такъв полицай и няма куче.
Е: да, няма куче, но има полицейска котка
аз: е няма
Е: е нали имат в къщи котка.
аз: да, имат, но тя им е домашен любимец
Е: е да де, домашна полицейска котка
 

Полицейска е котката. Защо спориш с детето?! Логиката е желязна.
А аз паднах под масата от смях 

айде пак аз
събирам им манистата пръснати по килима и виждам две буклучета:
аз: Ели, моля те хвърли ги в кошчето
тя: аааа не, кака да ги хвърли
аз: моля те, ти да ги хвърлиш, защо кака?
тя: е как защо, тя е по-голяма, аз не мога

такава е скатавка, чеееее....

С тая полицейска котка сме се смяли днес в работата:-). Много ми хареса.

рано, рано или късно не знам, но събитието се развива в три през ноща. чува се туп-туп-туп и някой се мята с плонж на спалнята, дърпа ми юргана и се намества. поглеждам Елена, питам: какво става Ели - е как какво, някой е забравил да ме завие, замръзнах