Аз минавам бързо, бързо да напиша за раждането в Щерев
Съжалявам, че ще е с грешки, телеграфно и сухо (но докато пусна компа и трябва да ставам все няма време)
15.06.2012
6:45 сутринта поемаме към клиника Щерев – малко някак си ми е нереално
кога минаха 9 месеца. (Предния ден последно си ял в 18ч, пил вода в 22 и преди да си легнеш пиеш един улкопрол с малко вода.)
Към 7:05 бяхме там.
Взеха ми багажа и ме качих ет4 в родилното да се преоблека - дадяха ми нощница и чехли.
Свалиха ме на 3ет и ме вързаха за тонове около 30мин.
След това слязохме на ет1 за клизма и подготовка на тумбака (бръснене) в зоната дето ще е секциото.
Качихме се пак в стаята на ет3 и пак ме вързаха за тонове. Междувременно ми сложиха абокат пуснаха ми нещо през него и ето, че трябваше да отидем в операционната. Преди това ме питаха колко съм висока и за по-сигурно ме премериха – за упойката е това.
Легнах на масата – и почват да ти казват какво да правиш – обръщане на една страна с възможно най-свити крака към корема и поставяне на упойката. Малко след това почва да ти изтръпват краката. Обръщаш се отново по гръб. Закачат ти системите към абоката, опъват чаршафа пред теб и се започва.
Не усещах нищо освен едно лашкане на тялото ми на сам, на там. Анестезиолога ти говори
гали те по главата и всеки си върши работата.
В един миг чуваш един глас дето толкоз си го мечтал... Анестезиолога каза вижте хубаво колко е часът – 9:44 и след малко е първата среща. показват ти го казват колко се е родило малкото човече и го отнасят. А мен започнаха да ме шият.
След това ме върнаха в реанимацията вързаха ме за монитор да ми следи кръвното и ме преместиха в друга стая.
На сутринта – към 6 една акушерка ти прави тоалета, като включват и обезболяваща свещичка, махат и катетъра – после е малко гадно докато пишкаш, но до другия ден вече ти минава, и след около 30 мин идват да те раздвижат. Ами докато станеш боли, но истината е че мислех, че ще боли много повече. И като станеш лека полека стигаш до стаят на бебетата.
Към 13ч. Ме качиха на ет.4 дават ти халат, комплект хавлии, и торбичка с тоалетни принадлежности (четка за зъби, паста, сапун, шампоан, клечки за уши, превръзки – аз си бях взела от нощните на либрес и ми свършиха чудесна работа, от клиниката дават нощните на паломита) и тогава вече ти донасят и бебо. Ако искате ти го оставят , ако искате го взимат - за през нощта ги взимат, но и да ги оставят ще ви се иска да го вземат. На всеки 6 или 8 часа свещичка обезболяваща щото става... малко не търпимо ставането от леглото.
Оказа се, че кърменето е по-страшно от раждането защото колкото и да бях чела и гледала клипчета на живо е друго... Тръгна коластрата и все пак успяхме малко да зацокаме, но след това преходното мляко и млякото видях зор защото друго си е да си пипнал и видял на живо как става. Млекото тече по пижамата, но с кърменето не се справях (не че имах много просто това поне показва, че тръбите са отпушени). Един ценен съвет от едната акушерка ми помогна – точно как да държа бебо защото той се опитваше да зацока, но така и не успяваше И още един съвет от позната - 30 мин преди да кърмя - да почна да масажирам гърдите за да ги стимулирам. В болницата ги хранят в определено време и можеш да прецениш кога да почнеш подготовката, ако не се справиш с кърменето даваш приготвеното АМ (аз си бях занесла Аптамил хипоалерген по препоръка на педиатърката ни, защото там ги захранват със Хип.) Може преди това да си вземете топъл душ или топла кърпа да си сложите на гърдите (помага и памперс напоен с топла вода не се разтича) и след като махнете кърпата започвате да поглаждате гърдата все едно от рамото към зърното, от подмишницата към зърното с цяла длан като ютия пов ляво , по в дясно и така. Това бяха двата съвета който ме спасиха.
Успех момичета и дано съм ви била полезна. Стискам палци на всички ви и ви прегръщам.