Един ден с Шива!
Сутрин, когато стана за работа тя още спи на одеалцето си. Гушната на кълбенце, понякога сложила лапичка върху муцунката си срамежливо. Чува ме и надига глава. Протягам ръка и тя услужливо се надига още малко, за да я почеша зад ушите. Става, тътри се след мен и ме наблюдава докато ровя да й чистя тоалетната ...
Тръгам за работа. Бърз поглед към мен, докато затварям вратата ... и къщата е вече нейна!!!
Какво прави по цял ден за мен е загадка. Не яде много, във всеки случай. Сигурно спи, дебне из банята за хлебарки или се излежава върху забранените места. Понякога намирам улики - полепнали котешки косми и малки сиви стъпчици от бентото по плота. Съботите и неделите я засичам как се е позиционирала върху някое слънчево петно на пода в полутечно състояните и мижа.
Когато е разгонена пее. Издава тъжни, протяжни звуци или гъргори звучно. Сигурно съседите й се радват. Не мога да си представя някой да не се радва на такъв концерт.
Вечер като се прибера ме посреща от вратата. Цял ден скука, а ето ме и мен. Може би нося нещо вкусно (души пазарските торби с интерес), а може би просто съм разбрала колко е ужасно да я оставям сама и съм се върнала разкаяна. Просва се на пода по гръб и започва да се въргаля, вири крака и си дава корема да я чеша. В такива моменти аз оглупявам от умиление и започвам да я нареждам с каквато лигава глупост ми дойде наум "Къркорчо, шивенце, маменце, буболинчо, мъничка, душичка ... ". След средно 2 до 5 минути на нея й писва и ме зарязва да си гледа котешките си работи, а аз проверявам дали има всичко в паничката и обирам косми с прахосмукачката. От една дребна котка може да опада козина все едно тибетски як гледам у къщи.
Вечер се случва да я заваря в коридора, спи върху някой миризлив чехъл или като кръгъл космат таласъм дебне пред вратата и се ослушва за звуци отвън. Само ме поглежда и продължава да си мисли за нейните си неща.
Когато си легне преди мен и отида да я погаля за лека нощ примигва и сякаш безучастно тупа с опашка, но ако си сложиш ухото близо до нея можеш да я чуеш как дискретно пърпори от удоволствие. Като реши да прояви благоволение ми ближе ръката, а ако се опитам да си я дръпна ми я хваща с нокти, изръмжава сърдито и ме захапва леко - "Недей да ходиш никъде, стой тука докато свърша!"
Тази седмица направих едни велики клипчета как си играе на стария стол-катерушка, умирам да ви ги покажа ... обаче са много големи ... по 70 мегабайта са едното.