Момичета, какво мислите за контакта с любимите ни животинчета през бременността? Аз имам куче, пудел, казва се Ро6ко (като мен) Живеем в нещо като къща, (казвам нещо, щото нямаме двор, а само малка градинка) и горкия сега живее на стълбите. Мисля обаче, че там му е добре. Има си местенце където спи, може да излиза отпред по всяко време и да си гледа навън... Не знам..дали е опасно за бебето,в случай, че не го пипам много-много..

аз пък много се дразня някой познат като каже "барии,айде че още малко ще те приселват нанякъде" и като им кажа,че никъде няма да го приселваме се пулят.случвало се е моя мъж да каже на някой който прави физиономии,че кучето ни е по-чисто от него и яде по-хубава храна от него+редовно ваксинирано и обезпаразитено.наистина трябва да се поддържа по-голяма хигиена(проблема косми),но пък ще е много забавно

Олеле, кит кат, само чакам някой да ми каже-айде, няма ли да преселвате Теодора някъде?Направо ще му..... Ама вие много хубаво му казвате.Тедка спи ПРИ НАС НА ЛЕГЛОТО, ДАЖЕ МЕЖДУ ДВЕТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ.Ако на някой това не му харесва да не идва вкъщи, не съм го канила.Паспорта на Теди е изряден като ученически бележник (хм..много относително сравнение, но разбрахте какво имам в предвид).Козината и не е толкова дълга, но пролет и есен поне веднъжа на ден я минавам със специална ръкавица за отстраняване на излишната козина (продават се във всяка ветеринарна амбулатория).Теодора няма да мръдне от дома и толкова.Ако нещо се наложи ще измислим нещо, примерно мъжа ми ще спи с нея в другата стая, а аз с бебето в спалнята...знам ли, то да се стигне до появата на бебе!Благодарение на нея в стремежа си да я догони, бебео ще се няучи да върви по-бързо, може и да проговори заради нея.Пак казвам-да се стигне до появата на бебе, пък тогава ще му мислим.Но съм твърда,че Теодора си остава у дома.
Сега се замислих,че само ако бебо направи някаква голяма алергия, което е много рядко, ама с моя тъп късмет, знам ли..но и тогава ще намерим решение.Тези алергии се лекуват нали?Малеее, в какви размисли само изпаднах.
Моля за извинение.

Момичета, какво мислите за контакта с любимите ни животинчета през бременността? Аз имам куче, пудел, казва се Ро6ко (като мен) Живеем в нещо като къща, (казвам нещо, щото нямаме двор, а само малка градинка) и горкия сега живее на стълбите. Мисля обаче, че там му е добре. Има си местенце където спи, може да излиза отпред по всяко време и да си гледа навън... Не знам..дали е опасно за бебето,в случай, че не го пипам много-много..

Нещо не разбрах, защо сега живее на стълбите и къде е живеел преди това? И това е пудел, не е куче - пазач, не се ли притесняваш, че през зимата ще му е студено?
Наш Арес също спи на леглото до нас (мен), пазя се само като се прибера в къщи да не ме удари по корема, че е голяма радост.
Приказките за преселването ги спирам с ледени реплики, че не е тяхна работа, но не знам защо всички са решили, че не може да се гледат две деца и куче, ама ще имат да взимат - кучето не си го давам за нищо на света.
А за паспорта му - че той има повече профилактични посещения при лекаря си, отколкото мъж ми например .

Ние си го прибрахме от улицата преди 4 години. От тогава го водим с нас навсякъде. Живееше при нас, спеше в спалнята, но е доста възрастен и взе да се напишква. Затова сме му сложили едно малко канапе на площадката на стълбите /това са вътрешни, само наши стълби/, не мисля че ще му е студено.

z22 много сладък котарак имаш, пу пу пу

И аз от известно време се замислих за това бебе и коте, на мен не ми се иска да я махаме (когато някой ден се появи бебето) и смятам да си настоявам на моето, пък 

малеее, какъв е тоя сладурко бе.......
мамина топчица!

z22, ма той много е пораснал вашия момък. Спомням си когато го взе, беше показала негови снимки, а аз дълги дни си го гледах, направо бях влюбена в него.

Наистина страшен сладур!
На мен,като се роди племенника ми,имахме кученце.
Какво "кученце" той ни беше като брат/не че искам да кажа нещо за майка ми/
15 години беше с нас,заедно пораснахме!
Та никога не сме имали абсолютно никакви проблеми с кучето-"Дапси"
Като спеше малкия,Дапси беше винаги до креватчето/спеше и той/.
Не допускаше даже и сестра ми/майката на бебето/ до креватчето!
Само като се събудеше Алекс,тогава вече и Дапси се надигаше и можехме
вече спокойно да отидем да видим бебето!
Много го пазеше милия!

      Ето го и моят красавец Цанко!

http://images19.snimka.bg/003894801.jpg
 А този ДЗВЕР е на майка ми.Чочко,голям е сладурчо.

Ама той е май мъничък още.

Жекова сега имам представа каква ще стане моята котка - голяма бяла пухкава
Много ме кефят очите им като стават различни цветове от светкавицата 

Мимка, какво стана с твоята Теди, док какво каза?

Моята пикла от страх си свива коремчето, когато не иска да я пипат и така бучките влизат някак навътре и не се усещат.Затова като ходих само и ударихме годишната ваксина, а се разбрахме, че под пълна упойка ще се напипат проблемните топчици и ако се наложи, докато е под упойка ще и се направи биосия.Имам много сладка снимка от оня ден, но не съм я смъкнала още на компа.Довечера или утре ще ви я покажа.Нали знаете,че аз май съм най-редовна в снимките  .Поне в тая тема.

Благодаря за хубавите думи за моя пухчо,скоро ще му правя нови снимки и ще ви го покажа в цялата му прелест.

      Ето го и моят красавец Цанко!

Хихи, наистина голям сладур.И какво звучно име-Цанко .Моя котак пък беше Панчо! :lol:А пък какви ли не имена съм чувала за котки-Стамат, Изидор Първи....
Ама наистина е много хубав!
пу пу