Ох, Мари, разчуства ме.Айде и аз да се вмъкна с една историйка.(то аз кога ли съм пропускала)Майка ми от 7 години живее в къщата(бях ви пуснала снимки ако се сещате), а преди това си ходехме само на уикенд.В един момент решиха да сложат няколко кокошки на бункер за яйца и си ходеха и сряда вечер да заредят бункера.Ама взеха да клочат и едната излюпи там няколко.Едното обаче явно не го е въртяла по време на люпенето и му е опекла оченцата.Беше слепичко.Кръстихме го Петко, щото барабар Петко с мъжете.Заради Петко започнахме да си ходим през ден.Аз го вземах при нас, то се свиваше в скута ми и едно много сладко си пееше нещо.Иначе се ориентираше по гласа ми.Беше голям сладур.Познати ни викаха-абе убийте го да не се мъчи, аз обаче НЕ!Аз ще си го гледкам и толкова.Една вечер отиваме, отваряме пилишника да излязат и аз естествено заставам отпред и си чакам Петко с нетърпение да си го гушна.Знам, че беше само едно пиле, но толкова ми беше миличък.Обаче Петко не излезе.Аз веднага скочих вътре.Тука Петко, там Петко-няма го!
Излизам пак навън-да не би да е излязал без да го видя-няма го!Пак влизам.В един момент се обръщам и го виждам удавен в супника за вода!Изпаднах в някаква истерия, рев голям и казах-край!Аз повече месо няма да ям.Около 3 години не ядох месо, но после се събрахме с мъжо и малко по малко пак започнах.
Офф, ама и ние едни ревли сме се събрали тука....