Да ви кажа какво се случи преди няколко дни.
Бях на гости при нашите. Тръгвам си и отивам да се качвам в колата, която я паркирах до контейнера за боклук. Нещо ми се причува. Поуслушвам се и чувам скимтене което идва от контейнера. От там с пълен глас рев колкото мога да муча, само като си представих една картинка на затрупано коте, едва дишашто. Майка ми се панира, щото не разбра защо рева. Хълцайки и казах, че в контейнера има коте. Взима от дома един стол, и хоп вътре в контейнера, и започва много внимателно да рови и да изхвърля. Преставям си каква сме били картинка, тя заровена в контейнера, а аз хлипайки около него само почуквам за да мяука постояно. По едно време майка ми набарва шаващ найлон. Издърпва го веднага, развързва го, "тъпанарите" завързали торбичката - за по - бърза смърт явно, и хоп две съвсем мънички котета. Личат си, че не са на повече от няколко дни. Едното горкото беше вече доста омаламасано и изнемощяло. Изкъпахме ги, купих мляко и капкомер и сега майка ми си има и две бебета заедно с тримата мъжкари.
В такива ситуации казвам само, че господ има и рано или късно всичко се връща на тоя свят. Как им го позволи съвестта, това е грехота........
Ще се радвам ако доктор Рич, се включи със съвет за отглеждането им. Това което правим за тях освен храненето разбира се, е да ги трием с мокро памуче цялото тяло и очетата. Понеже много им се затварят очетата, във ветринарната аптека ни дадоха крем риванол. Също така с памуче им търкаме дупетата за да пишкат. Не знам колко време ще е така, а като дойде време да ходят по голяма нужда. ще се справят ли сами.
Ето ги сладурковците.