. Сега бяхме на разходка и го оставих с баща ми пред входа. Мина една немска овчарка и Шошо подивя, чак взе да се пени. Лае, та се къса, ама овчарката, нали е умно куче само стои и го гледа. Баща ми му вика: " Шошо, по-тъп си от физиономията си, мойто момче" Въобще, всеки комплименти му хвърля
хи хи, подобен случай!
Теодора-на 40 дена, с размери на едно татарско кюфте, тежи 450 грама.Ние мерак голям, кефим се на бебето.Носиме я в парка.А тя милата голяма любовчийка-видеше ли човек или куче и хуква да му се радва.Спираме в парка отстрани на Пантеона.Има дървета и не виждам самия Пантеон.Нашата хуква с късите си крачета в някаква посока, хич не и спори, все пак е с нищожни размери, ама не се отказва.Ние с моя хукваме след нея.Знае ли човек...
Изтръпвам!Точно пред Пантеона се събрали няколко момчета с немски овчарки, питбули и добермани, Слава Богу на каишки.Събрани в кръг и си говорят.Теодора вече ми е изчезнала от полезрението.Почти изпадам в истерия.Започвам да треперя от ужас.Забелязвам кафяво петънце измежду зверовете.Започвам неистово да крещя, моя бяга след мене.Момчетата се шашкат.Стигаме и що да видим-нашата Теодорка по средата, почти по гръб от кеф, мята куйручето, скача на задни крака да стигне муцуната на някой от 'батковците' да го близне.Онези ми ти огромни песове замръзнали от шок и ужас, не смеят да мръднат, само я гледат с ококорени очи, а нещастника, който е бил близнат вече в неистов ужас се обръща към стопанина си за помощ.Момчетата се превиват от смях, а аз очаквам всеки момент някой от гадовете да си отвори устата и Тедка да я няма.Викам-
моля ви се, искам да си взема бебето!!!Единия е братовчед на мъжа ми, немската му овчарка тежи към 80 кила-хранят я само с протеини, специална храна.Вика:Ароне, тая бълха от тебе ли падна бе бате, ще има пак шампуан за бълхи!Арон не смее даже да се обърне от ужас.Нашата не се отказва и продължава да танцува пред всяко едно от кучетата, скача на задни крачета, скимти весело, чак ляга по гръб.Ей, умни кучета са големите кучета еееееей!Аз ако бях на тяхно място, майка и жална!Тя още не си беше научила добре името и хич не е..ва да дойде.Накрая се жертвам, влизам измежду глудницата.А върха на нахалството-посягам да я взема и единия питбул даже ме ръмжи. :?Направо взе река да тече от мене, ама собственика го скастри и той млъкна.
Това ми беше първото и най-кошмарно изживяване с бебето.
Второто беше след около година-две.Нашата пикла така се влюби в това да се вози в кола, че само някой от нас да застане до вратата на апартамента и се строява, а долу още преди нас е пред колата и чака да и се отвори.Да, обаче това си има и лоша страна.Отивам аз да хвърлям боклука.Тедка с мене, естествено.Отварям вратата на асансьора, онова търчи по стъпалата.Пред входа много коли, едната с отворени врати, от двете страни 2 момчета седят и чакат някой и си говорят.Излизам аз, онова говедо уж ми беше в краката, уж влезе в тревата да пиша, аз мятам боклука и се обръщам-няма Теда, няма чудо.Започвам да и викам по име.Тц!
В един момент чувам едното момче да вика-А! 8OТова чудо от къде се взе?
Бягам аз-нашата се насадила на предната седалка и вече-кокона!Чака да я возят!От него момчент до сега никога не я изпускам от поглед.Дадох си сметка, че все някой път човека няма да се обади, а направо ще и тръшне вратата.Ама тя сега и се научи и когато сме навън ми върви до глезена.
Съжалявам, че стана толкова дълго, ама се унесох!
п.п
alkata, ние сме с еднакви монитори беееееее