олеле, всички са прекрасни!
мари, благодаря ти, че повдигна темата, толкова ми е хубаво да разглеждам всички глезльовци!тая тема направо трябва да се закачи в 'кафето'!
гане, аз имах котаче, беше ми подарък за първия учебен ден в първи клас.почина 2 месеца след сватбата ми-в ръцете ми.знам как си се чувствала.като почина казах-край!повече никога такова нещо у дома.не мога да понеса втора такава раздяла.
да, обаче 8 месеца по-късно, на годишнината от годежа ни, моя се прибира и ми носи нещо вълшебно красиво-в шепата си!малко шарено петно, 450 грама, с кльопнали ушички и уплашен поглед.около минутка я гледах безмълвно, после я гушнах и вече 5та година не мога да спра да мисля за нея, когато не е при мен.(когато пътуваме някъде я оставяме на майка ми за през нощта само).не мога да си представя, че 21 години от живота си съм живяла без нея!не мога да си представя, че един ден ще се науча да живея без нея......надявам се да е колкото се може по-късно.сега обаче се старая да не мисля за този момент!наслаждавяам се на всеки миг прекаран с нея!
тя е моето бебе!
засега....