Моят Шоши, както бях писала по-горе, преди месец беше много болничък
Тъкмо си го бях взела и 2 дена по-късно нещо му стана. Беше на Коледа 25.12.2005 както си играеше и изведнъж започна да плаче, така силно, направо се уплаших. Започна да се тръшка по земята и получи нещо, като гърчове. Това стана късно вечерта и реших да потърся веднага дежурна ветеринарна клиника. Обадих се и казаха веднага да го заведа. Взех такси и след 5 минути бяхме там. Питаха дали е бил обезпаразитен и казах, че от магазина са казали"Да" Лекарят ми каза, че при малки палета се случва често, въпреки това да си има глисти, дори по-лошо тения, която направо изяждала органите им и било много болезнено и опасно. Аз като му ревнах
Дадоха му лекарства, биха му 3 инжекций и ни пратиха у дома. Да, ама той не се успокой. Не спираше да плаче, направо ми се късаше сърцето, че не можех да му помогна!!! Легнах при него, и той с лапички ми хвана ръката, сгуши се в мен и така заспа за малко. Към 3 сутринта се събудих от невероятни писъци, той милия не можа място да намери от болка и с лапичка си търка коремчето. Аз веднага се обадих на ветеринаря и той ми каза по-късно да го заведа отново. Едва изчаках да стане към 6 сутринта, взех такси и пак сме там. Казаха, че трябва да го оставя при тях, за да е под наблюдение за 24 часа. Взеха ми го от ръцете и той плаче и аз плача и го оставиха в една клетка. Когато се прибрах в нас ми беше много мъчно за него и какво ли не ми мина през главата. Обадих се 2-3 пъти да питам дали е добре. Той пък станал любимец на персонала там. Брат ми отиде по-късно да го види и каза, че бил по-добре и са го извадили от изолатора и си играел със момичетата там, които работят. Вечерта ми се обадиха, че бил добре, играел, хапнал малко и ако искам да си го взема. Беше ми сърдит, като ме видя
Явно, че см го оставила там самичак. На другия ден му мина и сега ходи все след мен, търси ме, спи с мен, пази ме
Имаме вече две ваксини и сме на трета след една седмица. Когато го водя за ваксина, като го видят лекарите се разтапят. Запомнили са го у му се радват. Те там се държат така с всички животни. Работят с голяма любов. А не само заради печалбата. Дай боже повече такива не само ветеринарни лекари!!!!
Шоши, току що ми донесе от терасата едно парче цимент, отивам да видя какво става
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=16212