Ех, успокоихте ме
Последно сме гледали няколко сериала (от американските), които доста са ми допаднали. Гледаме сериали, защото са по-половин час и можем да използваме да гледаме по някоя серийка между ангажиментите с децата.
Има един "По добре с теб" - там са сравнени връзките в еднакви ситуации на 2 сестри и родителите им (всеки на различен етап - едните млади гаджета, другите 9 години заедно, а родителите 30). Много е леко.
Другия е "Търсачът" - малко от сорта на "Монк", но общото е основно, че и двамата имат някаква своя лудост, но това ги прави уникални следователи.
И сега доглеждаме "Войната в къщи" - семейство с 3 деца - тийнеджъри. Освен разговорите между тях, дават и какво си мисли всеки герой в ситуацията. Доста често това, което се казва на глас е различно от мислите, само и само да не нараниш партньора или критикуваш на глас детето, но вътрешно се радва, че така е реагирало.
Бях очарована от "Спартак - кръв и пясък" и следващите сезони. Много силни чувства и взаимоотношения, макар че беше тъжен на места. Но много кръв, гладиаторска работа...
А "Game of thrones" и ние го гледаме (исках и книгите да чета, но не ги намерих) - сюжета ми харесва, но понякога е много брутален и ми идва в повече.
Филми гледаме също много (с мъж киноман нямам друг избор), но имена не помня
На кино ходим само на 3Д, харесва ми да съм във филма
Гледах и "Титаник" и имах чувството, че гледам нов филм, не заради ефектите, а заради годините - с разликата от 13 години и опита ми натрупан през тях, съвсем различни неща ме впечатлиха сега и на различни места си поревах... Преди пусках сълзи за любовта, сега за децата разделени от родителите си...
Улях се