цигу, моите деца и двамата не се заинтригуваха от "Добрият динозавър", но го отдавам на факта, че филмчето беше със субтитри. Явор е фен на динозаврите, а пък Мия се страхува от тях. Давайки мнението си, въобще не съм се замислила за детската реакция. Но, аз по природа виждам винаги хубавото -приятелчето на динозавърчето намери своето отдавна изгубено семейство, динозавърът преодоля страховете си, върна се вкъщи при своето семейство, порасна и се превърна в това, в което неговият баща вярваше, че е в действителност. Така, че за мен лично това беше много красива история. А относно възрастта за кино, аз водих Мия за пръв път на 5 годишна възраст на "Крокодилът Гена" Тя беше много въодушевена, че ще ходи на кино, вълнение голямо, след което на самата прожекция се въртя 20 минути на стола и още толкова не спря да мрънка кога ще си ходим. Филмът беше доста дълъг за нея, макар че си беше дублиран, няма покъртителни истории и т.н. Според мен на 4-5 години трябва да се водят на кратки филмчета-максимум 30 минутни и да е нещо, което им е любимо. Просто не могат да издържат по-дълги прожекции. Моите вкъщи гледат по няколко пъти филмчетата, които харесват: Колите, Миньоните, но рядко се случва да ги гледат от начало докрай без прекъсване. По празниците гледахме" Леденото кралство", Мия го хареса, Явор изобщо не му обърна внимание, но това си е момичешки филм. Бяхме им свалили" Коледата на Артур" -никой не пожела да я гледа, а беше много хубаво филмчето. Но вместо това пак гледаха Миньоните. децата си имат своите предпочитания, които много често са различни от нашите.