може, м-и, може, щото някой й е казал, че децата "трябва" да се научат на самостоятелност. ето такива хора дават на психологията лошо име.
naniha, аз малко ще сменя тона, защото освен майка съм и психолог, така че ето какво мисля по повод "проблемите" на детето:
- държенето на играчки, които са специални за детето, или обвързването с една специална играчка, е фаза от развитието, през която някой деца минават, други не, трети се застояват по-дълго. тя е описана от един педиатър-психоаналитик, Уиникот се казва, нарича се "преходен обект". идеята е, че с тази специална играчка детето се чувства свързано, тя е част от него, но и от външният свят и отношенията му с нея му помагат да се справи с новостите, с ежедневието си. книгата на уиникот е доста достъпна и преведена на български, ако имаш време и желание можеш да я погледнеш, казва се "Игра и реалност", но това е при добро желание.
- това, че детето ти спи в една стая или едно легло с теб не само, че не е проблем, дори е добре за него. този разговор сме го водили много пъти, независимо от личното ми мнение (аз съм много за спането заедно) има достатъчно изследвания по въпроса, ако искаш ще ти изнамеря линкове, че спането заедно не само не уврежда децата, а напротив ги прави по-уверени, спокойни и способни на интимност по-късно.
по повод интервенциите, които тя предлага
- може би звучи ужасно, но това за мен са пълни глупости, които ще създадат проблем, но няма с нищо да помогнат. защото:
кое ще накара детето ти да се чувства ограбено - да вижда, че може спокойно да получава колкото мляко, близост, внимание има нужда и след раждането на бебето или ако в рамките на един месец настъпят огромни промени в живота му - оставен е на ясла цял ден, отделен в собствена стая, отбит през деня И ново бебе. естествено е, че ТОГАВА фантазията, че е ограбен не само че е възможна, но ако питат мен е напълно оправдана.
естествено, че раждането на бебе е нова ситуация, която коренно променя семейството, за всички негови членове това е стрес, но и радост. така ще е и за първото дете. сигурна съм, че сте говорили за бебето, че си мислила как ще се ораганизирате когато родиш (кой къде ще спи и тн), нищо друго освен говорене, разбиране на това кое е трудното за детето в момента и внимателно отношение към него не е необходимо. както изглежда ти си ги правиш тези неща, освен когато някоя учителка не ти вмени тревога и вина.
ако детето се развива спокойно - тоест - покрива си "крайъгълните камъчета" в развитието, ако няма нещо друго, което да притеснява теб, семейството ти или учителите му (с възможното изключение на тази жена), значи всичко е наред. възможно е детето да "се върне назад" - да започне да се държи като по-малко дете, например, около раждането на бебето, но това е напълно нормална реакция е се израства.
та, в кратце, честито второ бебе, бременей си спокойно, радвай си се на детето и успех на раждането
