Момичета, не искам да ви развалям деня, но ще кажа какво преживях снощи само, за да внеса нотка надежда в напослеък мрачната дискусия тук. Снощи на прибиране от Борисовата моето мило момченце се преби зверски с колелото- има жестоки охлузвания по ръчичката, по личицето, а на челото му зейна 10-сантиметрова рана...Няма да описвам повече...3 секунди след инцидента двойка възрастни цигани, които си събирха наблизо сергията се завтекоха да наливат вода да ни дадат да му измием очите...Докато звънях ня 112 един човек ни видя през балкона си и слезе за не повече от 2 мин. в 10 вечерта, грабна ни и ни натовари на колата си, закара ни до Пирогов, където раната беше почистена и повикан хирург в рамките на няма и 10 мин., а там беше навалица.Преди да си тръгне, човекът, който ни закара, ни купи по бутилка вода на мен и на мъжа ми...Без да сме искали...Лекарите не ми казаха една дума на упрек- напротив успокояваха ме...Пуснаха ме въпреки правилата да го гушкам докато му правят рентген и ехография, защото той плачеше неудържимо...В рамките на 2 часа видях толкова човещина, колкото понякога човек не вижда с години...
Така, че невинаги от нашата страна на оградата тревата е по-лоша...
Мъникът е добре, като се изключи уплахата и огромната превръзка на главичката...
Няма счупвания- като по чудо!
И така...Дано вашият уикенд да е безоблачен и спокоен- аз си взех адреналина за 5 години напред...
Мише, обещавам ти, че нищо няма да има!
Прегръщам ви, момичета!