Боби, щом е така, защо толкова тук питащи? с проблеми? тревожни и безпокойни.
Има ли такива форуми в Германия, Швейцария? има- пишат как си гледат бебетата. А не къде да намерят адеквтано решение на проблемите си.
А и София не е Бг.
Докторе, не съм Боби, ама да ви отговоря донякъде...
Първо:Не толкова докторите, колкото
системата е крива, в БГ. Вземаме пример - бебе с обрив. Водиш го при педиатъра. Той/тя гледа, пули се...бърка в мозъчните си гънки за подобни обриви от практиката си. И накрая отсича - АД. А дали е така...кой ще ни каже /имаше подобна песен/. По простото би било, този педиатър да пусне направление за дерматолог, колега специалист по обривите НО! Това е обикновено мисия невъзможна. Щото ти си отишъл на 22-ри и направленията вече са
свършили.НЯМА. Или трябва да висиш да чакаш началото на месеца или да се довериш. Не, че педиатрите не разбират от обриви, дори вероятно в общия случай са прави. Но тогава, защо са специалистите? Това е прост пример има доста по-сложни, но развитието е сходно.
Второ:Тревожните майки, които Ви засипваме с питания не сме само в БГ
И това е така, защото вие сте
доказал се специалист , на когото повечето тук имаме доверие...
Вие потвърждавате, отхвърляте, предлагате решения и ние ви вярваме. Прозвуча като тромав комплимент, но е истина.
Трето: Никой не отрича, че има некадърници. Обаче БГ майките не са прости. Те, за разлика от тях четат, информират се. БГ майката е интелигентна жена и не дава да я водят за носа. Тя иска най-доброто за детето си /за което, вярвам няма раси и народности/. И ето тук има проблем: майките четат, докторите не
Четвърто: Повечето тук сме станали майки трудно и на една по-късна възраст. По скромното ми мнение, тези тъй дълго чакани отрочета са толкова измъчено скъпоценни, че понякога ние "истерясваме" излишно. Но никой не може да ни обвини за това.Сравнявам с начина, по който моята майка ме е гледала, когато е била на 20г. Разликата е огромна
Една съвкупност от фактори, която не твърдя, че е общовалидна, това са просто мои разсъждения. Аз, точно както Боби описва, очаквам да ми се
обяснява. Защото за мен, правилното решение идва, след правилно
разсъждение. Отново да дам пример /аз съм го посочвала и преди/ - в 9 месец ме мъчеха невероятни киселини и повръщах кръв. Отидох на частно, за да не ме претупат, в една чисто нова новеничка болница. Гастроентеролог не ме погледна дори! Посъветва ме да не повръщам, за да не си разкъсам хранопровода и да раждам /щото аз, нали, мислех да си го нося бебето още 3-4 години/
Според вас, това сериозно ли е? И това не е нито първият, нито последния пример, за съжаление, но да не ставам голословна...