М-и, не се обръща винаги като го повикам, но когато се отвори врата извън полезрението му,се ослушва.
Благодаря ви за мненията , д-р Бърди, момичета. Не съм го погнала детето да го водя по лекари   , но ми се щеше да чуя мнение. Не мисля, че ще има проблем със слуха,но смятам да ги направя тези потенциали при възможност. Едва ли е нещо травмиращо за детето и би му навредило. Той така или иначе само като види личната е рев до небесата, та едва ли ще е много по-зле 
Барбаронче, със сигурност общуването със  себеподобните играе голяма роля,но в момента му са ограничени контактите с тях - едно че е лошо времето, друго, че децата, с които общува доста боледуват и не се виждаме с тях. В детския център избягвах да го водя досега, че все се държеше за полата на мама Ще изчакам да поразмине грипа и постопли времето, и ще щурмуваме площадките.

Иваните, за оценка на слуха нищо не мога да кажа.
От моя опит - да вашата възраст казвахме 3-4 думички. Като навърши 2 замлъкна тотално и не искаше да каже дори мама, стана плашлив и неконтактен. И понеже съм паника, веднага го заведох при специалист логопед, който работи с деца аутисти, защото имаме такъв случай в семейството.
Та тя ми обясни, че към 2 години и няколко месеца трябва да има повече от 5 думи в речника и не е важно да ги произнася правилно, дори и да си има собствени думички за нещата - това е успокояващо, да не го пресирам.
Даде ми няколко основни съвета - говорене за всичко - сега Ники става, сега Ники ще си обуе пижамата, сега обуваме чорапи, сега ще ядем на столчето и т.н. И другото беше да обясняваш смисълът и динамиката на всяко действие и всеки предмет. Не 'кола", а "тати кара кола. Когато кара кола отиваме еди-къде си. Колата има четири губи. ето, виж, ти си имаш кола, тя има четири гуми. Те като се въртят и колата се движи и прави бръм-бръм"

Малко е дебилно, но след около 2-3 месеца работа така доста напреднахме.
Логопедката ми прати 5 страници доклад тогава

ела сега да видиш, каква логорея го гони Ники, само приказва и не мога да се скарам като хората, когато започне да обяснява, защо е направил някоя беля и че не е той, а е котето (нямаме такова).

ааа, Жасмин Вени, твое ли беше онова аутистче, дето не можахме да го изгоним от дансинга на коледното парти и да му вземем микрофона?

сега си припомних как се беше впрегнала навремето...

същото

Нали знаеш приказката за страха, колко са му големи очите

Сега същото това скоро ще се сдобие с колело, защото не мога да му насмогна на тичане и плямпане. Докато е буден тича и скача, като спи дори говори (милото, все бисквитки сънува и че не иска месо)

Не мисля, че ще има проблем със слуха,но смятам да ги направя тези потенциали при възможност. Едва ли е нещо травмиращо за детето и би му навредило. Той така или иначе само като види личната е рев до небесата, та едва ли ще е много по-зле 

Направи си ги, не ги отлагай, това си е вжано. Предполагам нямате, щом не си забелязала, ама все пак да ти е мирна главата. Тук го правят в родилният дом още. Питай дали не са ви го правили и на вас там. Не е нищо особено - слагат машинка до ухото и мерят. 

Иваните, за оценка на слуха нищо не мога да кажа.
От моя опит - да вашата възраст казвахме 3-4 думички. Като навърши 2 замлъкна тотално и не искаше да каже дори мама, стана плашлив и неконтактен. И понеже съм паника, веднага го заведох при специалист логопед, който работи с деца аутисти, защото имаме такъв случай в семейството.
Та тя ми обясни, че към 2 години и няколко месеца трябва да има повече от 5 думи в речника и не е важно да ги произнася правилно, дори и да си има собствени думички за нещата - това е успокояващо, да не го пресирам.
Даде ми няколко основни съвета - говорене за всичко - сега Ники става, сега Ники ще си обуе пижамата, сега обуваме чорапи, сега ще ядем на столчето и т.н. И другото беше да обясняваш смисълът и динамиката на всяко действие и всеки предмет. Не 'кола", а "тати кара кола. Когато кара кола отиваме еди-къде си. Колата има четири губи. ето, виж, ти си имаш кола, тя има четири гуми. Те като се въртят и колата се движи и прави бръм-бръм"

Малко е дебилно, но след около 2-3 месеца работа така доста напреднахме.
Логопедката ми прати 5 страници доклад тогава

ела сега да видиш, каква логорея го гони Ники, само приказва и не мога да се скарам като хората, когато започне да обяснява, защо е направил някоя беля и че не е той, а е котето (нямаме такова).

Вени, ще го пробвам това с обясненията, макар че хич не съм приказливите(язък, че съм учила и педагогика  ) пък дано има ефект 

Пробвай да приказваш и обясняваш, Иванита, наистина. Имам чувството, че моята дъщеря проговори много рано именно защото не спирам да "дрънкам"  .

според мен те си имат собствен темп, също така питай около теб ти и мъж ти кога сте проговорили. аз също съм била проговорила по-късно (каквото и да значи това), даже били казали на майка ми, че съм "си настъпила езика". е сега си наваксвам. 

аз също говоря, то няма как да не говориш на някого, с когото живееш 24 часа заедно. не я уча на думи, а си говорим. ще ми се да проговори, за да ми обясни повече какво й е в ъкъла, но мисля, тя се справя изключително добре да извести какво иска, как се чувства и тн.

и аз много говоря на моите, а и по принцип от малки ги свиквах на самостоятелност, например като обличам единия и карам другия да ми донесе дрешките, чорапки,обувки, блузка и така вече си знаят тези думички, по същия начин и другите неща, хем да се чустват полезни, че уж помагат....хем им интересно и много бързо схващат все по нови и нови думички.
явно това много ми помогнало, защото добре се разбираме за абсолютно всичко.
а и памперса махнахме за 3 дена с много говорене и игри  , за което съм много доволна......защото чаках този момент като един голям кошмар, а то излезе нищо работа 

също така питай около теб ти и мъж ти кога сте проговорили.

Не мисля, че има значение какво са правили родителите. Двамата с мъжа ми сме проходили рано, те и двете по-късно с няколко месеца от нас проходиха. Аз  съм проговорила много рано ( за мъжът ми не знам), ама моите и двете са късни. Андреа от една седмица казва повече неща, до преди седмица въобще освен мами, тати и  бау-бау друго не казваше.

Марина,ще ти бъда много благодарна,ако ми споделиш за памперсите.И да не стане за 3 дена поне за 3 седмици,а също си мисля че ще е голям  кошмар и за нас и за тях,чак не знам как да започна изобщо.

Бина утре ще ти пиша на лични за памперса 
иначе първа стъпка тръгна от оная книга ПРЕДИ ДЕЦАТА ТИ ДА ТЕ ПОБЪРКАТ, много ми помогна.

боби, аз с колкото психотерапевти (детски) съм говорили и с няколко логопеди, са казвали, че има връзка. може при вас да не е, но както всичко останало, защо да не е свързано. естествено, че не може да се каже еднозначно, че има връзка, защото очевидно е, че при двете поколения условията ще са различни.

марина, що на лични, пиши тук, таман си е по темата, май

Не знам дали има връзка, но на 2 близки приятелски семейства децата им се "отприщиха" да говорят тогава, когато им махнаха залъгалките.

боби, аз с колкото психотерапевти (детски) съм говорили и с няколко логопеди, са казвали, че има връзка. може при вас да не е, но както всичко останало, защо да не е свързано. естествено, че не може да се каже еднозначно, че има връзка, защото очевидно е, че при двете поколения условията ще са различни.

марина, що на лични, пиши тук, таман си е по темата, май

Мисълта ми е, че какво като попита - ако се окаже, че тя е проговорила рано, това какво би следвало - нищо. Ама така като го казваш и ще излезне, че едва ли не детето не е наред, ако родителите са проговорили рано, а то не е. Затова казвам, че и моите са така, пък аз съм проговорила рано и да пита и да не пита, това няма да и отговори на въпросите. На теб целата ти е да я успокиш, ако се окаже, че и  тя е проговорила,рано, ама ако не е? Какво следва тогава. Така че няма смисъл това сравняване, никакви отговори няма да и даде.

Марина ще чакам да пишеш,аз доста съм притеснена с това махане и мисля че няма да мога да се справя,но ще следвам съветите ви и ще опитам

А тази книга много искам да си я купя,но така и не ми стават парички,10лв.не са много,но като ги нямаш са.

гледам доста хора проявиха интерес и обещавам да напиша тук как мина при нас този процес 
след обяд като заспят ще свърша тая работа, сега отиваме по разходки 
че то голямо писане ще има......

гледам доста хора проявиха интерес и обещавам да напиша тук как мина при нас този процес 
след обяд като заспят ще свърша тая работа, сега отиваме по разходки 
че то голямо писане ще има......

Бина бих ти я дала да прочетеш....ама си в друг град, ако имаш някакъв вариант да ти я пратя няма проблем  , аз така или иначе стигнах до тази част с памперса която ме интересуваше и все нямам време да я дочета до край......
иначе съвети които се прилагат там много ми пасват, аз моите горе долу по същите методи гледам, това което на времето правих да свикнат да спят сами например.
Но например има и някой който не я харесва тая книга....явно всичко е на вкус и цвят и лично виждане на майката.

Да уточня, че не се заяждам, а ми е интересно вашата гледна точка. Децата ви нямат 2 години, моето вече е на 2г. 1м., а още не е виждал гърне. Прочетох Бърди, че дете се слага на гърне едва след като може да изкачва стълби само без подпиране на стените. Това е около 2,6 г. И ставало отучването за 1-2 дни, без драми. Защото детето е готово физически (това именно е свързано с изкачването на стълби самостоятелно), а и психически (може да разбере какво се иска от него и си казва като има "нещо за правене").
Аз ще споделя как е било при нас, когато му дойде времето, още не може да изкачва стълби сам.

отговарям на поста на Смарайди 

1. Децата ми не тормозени с гърнета до 1год и 8мес, просто и за секунда не искаха да седнат, вообще нямаше начин да ги задържа на него.
2. Направих първа стъпка когато децата сами почнаха да ми казват, че имат ако.
3. Стълби качваме сами. Имам познати деца дето на 1г и 3 месеца ги качваха без никакъв проблем, при всяко дете е различно.

Дойде момент в който просто ги осетих, че са готови. Махнах памперси и почна голямото напикаване в гащи.Първия ден пълна пералня до горе, втория на половина, на трети имаше 2-3 чифта само.
Много бързо осетиха дискомфорт когато се напикаят и веднага търсиха гърне, някой път толкова бързаха да седнат на него, че сядаха с гащите на него и пикаха така , но важно, че бяха разбрали къде е туалетната.
Памперси слагах само за нощния и следобедния сън, разходки 5-6 дена никакви.....исках да бъда сигурна, че забравили памперсите.

Още на следващия ден памперса беше сух след следобедния сън и така сме досега, проблеми нямаме, изпишкват се преди това и си спят без памперс.
Първи разходки им слагах памперси, все пак беше студено и не ми се рискуваше ако някой се изпусне, но се връщахме винаги сухи, след седмица спрях да слагам и за разходки. До момента нямаме нито веднъж напикаване навън.
Сега и да ме няма до тях, почват да ме търсят, че имали ако и знаят каква е процедурата.
Нямаше нито нерви, нито драми...всичко мина спокойно при нас