е то телефона с шайба и грамофона нямат нищо общо с комунизма, просто са стари технологии. По-добре запази една комсомолска книжка .
Не е точно така
Боби. Предметите от бита ни по онова време са своеобразно огледало на тази епоха. Когато погледнеш какво е имало в масовите български домове в онези години, какво се е считало за хай-тек едва ли не и сравниш какво е имало по същото време в домовете на хората "по белия свят" - възникват ти някои въпроси от сорта на "Защо така?"
Отговорите са интересни и имат пряка връзка с комунизма и начина на живот който беше наложен заради лицемерието на идеолозите му. Телефон с шайба имахме повечето у дома си, но телефони /апарати/ с клавиатура имаше в "Кореком", не бяха и скъпи при това т.е. тази "технология" беше съвсем налична. Но в "Кореком" - не можеше да пазарува всеки, ако и да имаше пари за целта. Ако не си от богоизбраните партийци, или не си работил в чужбина изпратен там от държавата - просто нямаш право и това е. Мога да ти дам още редица примери от вида, които пак повдигат въпроса за разликите "при нас" и "навън" и защо ги имаше.
Конкретно за нашите деца, считам наистина, че тръгвайки от точно такива битови, на пръв поглед незначителни неща - бихме имали възможност леко и смилаемо да подхванем темата за комунизма и с времето да стигнем до по-сериозните й аспекти.
П.П. Имам цяло тесте комсомолски книжки на някакви хора, бяха изхвърлени вързани със сезал до контейнера. Имаше в този куп и други книжки за членство в тогавашните организации. Прибрах ги, защото ми се видя тъпо да се хвърлят на боклука документи, които вече няма как да бъдат създадени. Трябва да се разровя къде съм ги прибрала...
Аз също нямам спомен през Виденовата зима да сме гладували, а все пак имам ясни спомени, по онова време бях почти на 17г. Зверското обезценяване на парите си го спомням перфектно обаче, повече заради покупката на едни дънки, отколкото заради нервите на дядо ми /лека му пръст/ и бесните му усилия да изтегли всичките си пари от банките в рамките на един ден. Беше от късметлиите, които успяха. Аз не сполучих с дънките обаче.
Точно бях изкрънкала баща ми да ми даде пари за най-скъпия и актуален модел по онова време, но пристигайки в магазина - вече не можех да купя и единият им джоб за сумата, за която ги продаваха само 3 часа по-рано. Та си купих едни дънки за които просто на момента тези пари стигаха, че да не съм съвсем капо, което се оказа разумно решение от моя страна, понеже на другия ден за същите пари можех да си купя само две кутии цигари да кажем... Но наистина, това положение беше бързо овладяно със служебното правителство и влизането на България в борда, не се е точило с години, че да е било апокалипсис в битов аспект точно.
При Лукановата зима бях по-малка и са ми смътни спомените. Помня един период, в който съм ходила до магазина с купони за да взема хляб обаче и ако не греша беше точно по негово време. Това с детския ми акъл ми се виждаше изключително забавна практика всъщност и не съм си давала сметка грам, че е индикация за нещо лошо.