Много добре помня виденовата зима - ГЛАД, МИЗЕРИЯ и СТУД. Майка ми се прибираше от работа и месеше хляб всяка вечер, на другия ден го мажех с маргарин и слагах малко сол и това ядяхме, месеци наред. За ток пари нямаше, стояхме на студено и ходеме с одеала наметнати като пончо отгоре. Училището ми беше на 5 км от дома ми и се налагаше да ходя пеша в двете посоки. Къпехме се с домашен сапун, майка ми го стържеше да пере с него. Това в тийнейджърските ми години, когато се предполага, че трябва да излизам с приятели и да ходя на летни лагери. Тогава съм си обещала, че моето дете никога няма дори да си помисля, че хора могат да живеят така. НИКОГА няма да забравя тази мизерия.
Извинете ме за откровеността, спирам, че ме стегна гърлото!

Мда, заплата от 3000 лв /моята/, тогава беше един долар... А трябваше наем да плащам...

Не се срамувам, че съм излязла пред парламента, нито на барикадата, срам ме е, че след това употребиха моите мечти и надежди...

А за Жан и Кеворк нищо няма да кажа... Човек трябва да спазва един основен принцип - като си легне вечер, да не го боде възглавницата...

Сигурна съм, че на такива хора не им се струват бодливи възглавниците и си спят съвсем спокойно. На нас ни остава само да се надяваме, че някой ден ще отговарят за постъпките си някъде другаде.

За жалост си права, ами дано има възмездие...

джам, напълно съм съгласна, и мизерията  и тоталитарното мислене се прояват постоянно в ежедневието ни, един такъв пример е нетолерантността към различията и заглушаването по всякакъв начин на мнения, различни от твоето.

нали? и колко хубаво е, че в нашия сайт няма такива явления, защото, както виждаме, всеки може да си изкаже мнението свободно, по колкото пъти на ден иска и в която тема поиска, стига да не нарушава правилата.
и колко хубаво е, че повечето потребители на сайта не бъркат аргументираното оспорване на чужди мнения със "заглушаване по всякакъв начин на мнения, различни от твоето".

изобщо, хубаво място е тук. хората са толерантни, радват се, когато другите се ползват от плодовете на техния труд, макар и ползването да е напълно безвъзмездно, и не искат нищо насреща. радвам се, че и на теб ти харесва тук.

orchidblossom, върна ме в спомените ми. При нас не беше чак толкова зле, но и на мен ми се е случвало да ям филии с масло и сол. А същата година бях и абитуриентка. Майка ми нямаше пари за нова рокля, така че трябваше да нося нещо от наличните неща, които имах. Точно защото не исках същата мизерия и за децата си, реших да емигрирам. Не помня вече точно кога взех такова решение, но определено съм убедена, че беше и все още е правилното.   

аз, да ви кажа, страдам от проблеми с паметта напоследък. но не си спомням да сме гладували през зимата на 1997-ма точно. тогава имаше един период от 2-3 месеца, когато се развихри хипербързо обезценяване на лева спрямо останалите валути - всички помним как за 1 седмица доларът се оскъпи десетократно. това беше тогава проблемът. но за гладуване и липса на храна или други стоки не може да се говори.
този период трая няколко месеца, до падането на Виденовото правителство и съставянето на служебно правителство на Софиянски с въвеждане на валутния борд.
аз съм работила по това време, нямам спомени да сме живяли в мизерия.
факт, че и на мен тогава започнаха да ми се раждат мисли за емиграция от страх пред случващото се. но положението с хиперинфлацията беше овладяно доста бързо. просто изведнъж всички обикновени хора си загубиха спестяванията, останалите загубиха задлъжнялостта си и край. нещата приключиха рязко и внезапно.

а по отношение на глада, да не би да се бъркате нещо? гладната зима беше "Лукановата" - през 1990-та година, преди да либерализират цените от правителството на Димитър Попов. тогава изчезнаха почти всички стоки от магазините. тогава помня, че съм се чувствала гладна, и то защото буквално нямаше какво да си купиш за ядене. не че нямахме пари - нямаше стоки. бяха укрити. и в следващия ден след либерализирането на цените, магазините изведнъж отново се напълниха със стоки.

много интересни явления имаше тогава, обяснението им хич не е просто.

джам, аз много добре помня. Може би е било, защото трябваше да се издържаме трима души с една заплата, която много бързо се обезценяваше. И тогава съм се редила на опашки за хляб.

В лукановата зима бях болна от хепатит и трябваше да пазя строга диета 6 месеца след това, а по-магазините нямаше нищо за ядене. Помня майка ми със сълзи на очи се е молила да и продадат с купони телешки кренвирши. А във виденовата зима май наиситна обезценяването беше проблем, сутрин ти продават една стока за едни пари вечер за двойни, а заплатата не мърда за месеца. И зърнената криза, когато нямаше хляб. Това на българина да му вземеш хляба си е огромно престъпление за мен.

ето един клип по темата. Няма да го коментирам. Той си е достатъчно красноречив.
http://www.facebook.com/photo.php?v=479655938725406

В началото на 97-ма аз бях по барикадите във Варна.  ....

значи, нека повторя - проблемът на Виденовата зима беше друг, но глад, липса на хляб - не е имало такива неща. зърнена криза не значи липса на хляб по магазините.
твърде скоро беше, помни се.

кокиче, какви барикади сте имали във Варна? както си го написала, звучи все едно картина на Дьолакроа описваш... 

Аспаруховия мост беше барикадиран от двете страни, също и булеварда пред Катедралата.

Аз съм стояла с група студенти на кръстовището на бул. Мария Луиза с ул. Шипка. Там си беше барикадирано. Един ден стоях зад Музея, където отклонявахме колите, точно, за да не навлизат до барикадата.

А преди барикадите имаше друго. Всеки ден от 16ч. правехме протестни шествия и стигахме до Областна управа.
На това един наш преподавател му викаше, че сме били хора без работа и сме си правели следобедна разходка. а тогава беше кучи студ. Не ще да е било просто разходка. Имаше не само младежи, а хора от всички възрасти.

ех, що сега никой не прави протестни шествия...

значи, нека повторя - проблемът на Виденовата зима беше друг, но глад, липса на хляб - не е имало такива неща. зърнена криза не значи липса на хляб по магазините.
твърде скоро беше, помни се.

Помним, помним, а ми се иска да забравя...
За съжаление за много хора, по селата и в по-малките градове, виденовата и лукановата зима продължават и до днес... До кога ли?

Аз съм стояла с група студенти на кръстовището на бул. Мария Луиза с ул. Шипка. Там си беше барикадирано. Един ден стоях зад Музея, където отклонявахме колите, точно, за да не навлизат до барикадата.

А преди барикадите имаше друго. Всеки ден от 16ч. правехме протестни шествия и стигахме до Областна управа.
На това един наш преподавател му викаше, че сме били хора без работа и сме си правели следобедна разходка. а тогава беше кучи студ. Не ще да е било просто разходка. Имаше не само младежи, а хора от всички възрасти.

И пред университета имаше барикади където честно казано киснехме ей така за купона. Някакси самата идея за протест повече ни се нравеше, от колкто да сме разбирали напълно какво точно се е случвало.  Толкова ми е бил акъла тогава на 16 години, че да оценя напълно ситуацията.
 Ходехме и по митинги пред народното събрание...

ех, що сега никой не прави протестни шествия...

Сега ще бъдат протестите за замръзените майчински,Джам ,Само почакай.
A купоните бяха през 1990.аз дори съм запазила неизползваните...

Сега ще бъдат протестите за замръзените майчински,Джам ,Само почакай.

Съмнявам се много, че това реално може да се случи. По-скоро пушачите ще излязат на протест, отколкото майките...за жалост. Майките много неща можеше да променят до сега, ама откакто има бг-мама да си изливат там негативизма и да се оплакват пред компютъра и да си мислят, че правят нещо..

Влезах в темата за да видя обичайните позитиви и красиви снимки от д-р Бърди, а ми се напълниха очите.

Това, което е описала orchidblossom си го спомням толково ужасяващо ясно. Масло ние нямахме, с брат ми деляхме една филия хляб на две и я мажехме със сладко от баба. Не три месеца, една година беше при нас, преди зимата майка остана без работа. Наемите, чашата с ориз на която се радвахме и бунтовете, и (не се смейте) масовото пеене на някаква чалга (може би след зимата). За една година толкова бях отслабнала, че ребрата ми се брояха. Когато майка ми си намери работа ходих на пазара да продавам вместо нея, за да може да се прибере да яде. 4 клас бях.
Един от моите много близки реши, че ще се измъкне по тайни линии от беднотията, лоши хора. Остави сираче февруари месец, на рожденния ми ден.

Буца, буца ми заседна като ви четях. Затова с Канада или без просто ще се махна, защото ме е страх тази зима да не се повтори. Не мога да причиня на детето си това.

Цитат на: kisela_2000 в Октомври 13, 2012, 08:01:33 am

Сега ще бъдат протестите за замръзените майчински,Джам ,Само почакай.

Съмнявам се много, че това реално може да се случи. По-скоро пушачите ще излязат на протест, отколкото майките...за жалост. Майките много неща можеше да променят до сега, ама откакто има бг-мама да си изливат там негативизма и да се оплакват пред компютъра и да си мислят, че правят нещо..

Доколкото видях няма да излезат, защото няма ясни имена на хора и институции, които организират протеста. Аз не държа да ми увеличат майчинството, ще хвърлят 30 лв. и ще замажат очите. Аз искам РАБОТА. Да има облекчения за работодателите, да има облекчения, ако предлагат гъвкаво работно време и дистанционна работа. Искам условия да работя бе хора и читаво заплащане за това. Ако имам работа, позволяваща ми да се грижа за детето си и читаво заплащане ще бъда в пъти по-доволна, отколкото увеличението с 30 лв. Тази минимална сума няма да промени нищо.

Аз не държа да ми увеличат майчинството, ще хвърлят 30 лв. и ще замажат очите. Аз искам РАБОТА. Да има облекчения за работодателите, да има облекчения, ако предлагат гъвкаво работно време и дистанционна работа. Искам условия да работя бе хора и читаво заплащане за това. Ако имам работа, позволяваща ми да се грижа за детето си и читаво заплащане ще бъда в пъти по-доволна, отколкото увеличението с 30 лв. Тази минимална сума няма да промени нищо.

Аз разсъждавам по същия начин.