Верно,че е малко странен и какво ли не говореха едно време за него...ама то е било защото е пречел на върхушката.
ти сериозно ли си вярваш, че ако е пречел с нещо на "върхушката", тя е щяла да го остави толкова години да води най-гледаното предаване по единствената телевизия?
Всички умни хора в Бг преди 1989 се заиграваха с комунистите. Защото нямаше друг път. Те си мислеха че ще използват комунистите за да се "отоварят" ( както руснаците го казват), но не разбраха че, тангото с комуниста е както прегръдката на отровната змия. Георги Марков това го изпита на собствен гръб... той никога не е бил дисидент вътре в България. Напротив. Аз не вярвам на него, когато пишеше например, че слизайки от върха след една среща с бригадири, и усетил техните погледи върху новата му кола, внезапно поискал да бъде като тях. Но аз приемам неговото проглеждане като естествено, подразбираемо се. Изобщо- не обичам да съдя по морални теми- винаги е неправилно.
Исках просто нашите "десиденти" като Кеврокян да са като Хавел, или Валенса. Непоколебими, твърди, безпощадни с комунягите. Но ние в Бг си бяхме и си оставаме роби. С главна буква.
Мазни, угодливи роби, с двоен морал, етика, сметки. Гадно.
Ние никога не се съвзехме от 500-те години иго. Съмнявам се дали и изобщо това вече е възможно.
Много обичам " Да обичаш на Инат"- там точно, подсъзнателно е показано цялото блато, в което живеехме, моралното ни пропадане, невидимо за окото, просто защото, когато си до гуша в л...на не го забелязваш. Особено и ако цял живот си живял така.