Сладури
А да ви кажа и от другата страна не е приятно въобще. Като родих се започна - те щом са близнаци по-късно ще започнат да се обръщат, ходят, говорят. Няма да ви кажа аз пък как се бях стресирала и проверявах всички "камъчета" описани от Доктора. За моя радост не попаднах във "филма" с късните истории, но имаше моменти, когато съм се опитвала да "помагам" в действията за възрастта - например за сядането правехме нещо като коремни
те иначе пък много се радваха на всяко наше такова занимание. Гладна стоях (буквално), за да се занимавам с тези действия... и защо? Защото "разбирачи" ми бяха втълпили, че ще се развиват по-бавно от връстниците си. Не знаели какво е "бау-бау" на 6м, е да ама знаеха какво е куче и го показваха на картинки, същата работа с котката. На "глупавата" им майка хич не и беше дошло на акъла да им говори по бебешки. Не знаеха какво е "папам", но знаеха още преди година как да използват "всъщност"
Сега ме гледаха като изкопаемо, защото на едно кръщене моите вместо да се сбият за кутията шоколадови бонбони се наместиха на питката с мед. Каква съм лоша майка, че не давам благинки като шоколад, зрънчо и производни...
Имам ли друго дете, въобще няма да се задълбочавам толкова в това, че трябвало да седне точно на толкова месеца, трябвало да пълзи на толкова и т.н.
Пропуснах да спомена, че приказките почнаха още от преди да се родят - те ще се родят малки, ще са недоносени, недоразвити и т.н...