Имало едно време едно малко мече.
Намерило го едно бедно иранско дете, и известно време го гледало, докато един ден не го срещнали полски войници от Армейския корпус на ген. Андерс (1942, дислоцирани в Иран) и го разменили срещу дребни предмети.
Мечето било толкова малко, че войниците от полската Армия на Ген.Андерс го хранили месеци с мляко от бутилка от водка. После го научили и дресирали. Мечето се хранело почти като човек, за награда му давали понякога даже бира. Освен това, обучили мечето да се бори с хора, но да спира всеки път щом нещата заплашвали с травма някого. И колкото и да му строяли "будка", мечето винаги предпочитало да спи в палатките на един от войниците. По ред.
После Армейския корпус на Ген Андерс бил предислоциран в областта Монте-Касино, на Италианския фронт. Полските войници пренесли мечката със себе си, специално записвайки я като войник, с номер и звание- мечето Войтек, от 22 Снабдителна Рота.
Започнала се една от най-кървавите битки на Италианския фронт- битката при Монте Касино. След 3 неуспешни Американско-Английски атаки, бил докаран специално Полския корпус на Ген. Андерс. И тогава Американци/Англичани с очите си видяли, що е то войнишки подвиг, мъжество и боен опит.
Скоро се развила сюрреалистична картина- мечето било научено да пренася по 1-2 тежки сандъци със снаряди на десетки метри, под силен огън, и по силно наклонена местност. Очевидци разказват, че мечо сам заставал до камиона, изправял се на задни лапи, протягал предни, на които му слагали два огромни тежки сандъци със снаряди, които мечето пренасяло под бурен огън, десетки метри нагоре към манастира.
През 1945 Армията на Ген.Андерс не пожелала да се завърне в комунистическа Полша, и останала в УК.
А мечето било дадено в Зоологическата градина в Единбург. Очевдици разказват, че години след това, болното от ревматизъм и депресия мече, буквално оживявало щом виждало стари войници от Армията на Андерс, които го посещавали редовно. Бившите Войници без страх сами прескачали във волиерата, сядали до мечето, черпейки го със сладки и цигари. И мечето нито един път не сбъркало да познае някой "бивш".
Мечето Войтек починало през 1963, в почтенната възраст 22 години.