От почти два месеца съм отвът океана и мога само да кажа, че много ми харесва. Сигурно има и неща, които няма да ми харесат, но това че има гладки тротоари за количката, равно окосени градини пред всяка къща и толерантни хора ми харесва много. Никой не ми се ядосва, че не мога да си спелна бързо името по телефона или, че ги карам да повтарят по сто пъти, защото не съм ги разбрала (често ме питат дали искам преводач и ако искам ми намират, да, преводач от български). Всеки ти се усмихва на улицата в квартала. Едва успявам да напазарувам в магазина от тотално привлечени от дългите мигли на сина ми хора, които задължително ми казват, колко е хубав... В Бг никой не ми казва, че детето ми е хубаво с изключение на роднините и приятелите... Цените в магазина са като в Бг, само дето в родината не работех за 9 долара на час. Тъжно ми е да го кажа, но май най-доброто, което съм направила досега в живота си (след детето ми) е, че напуснах България! Тъжно ми е..., но вече правя планове как да изведа родителите ми от там, да видят и те малко как живеят "белите" хора!