Обаче аз съм установила ( или поне с моите е така), че на бебе не му е студено. Случвало се е да се включи над тях докато ги къпем, аз ако съм ще умра от студ, а те не реагират. Значи не ги притеснява.

Това не винаги значи, че не им е студено.  Чела съм за невероятни случаи - два примера - бебе е държано систематично разсъблечено при крайно студени условия докато расте, а друго е държано навлечено до крайност при много топли условия - така когато тези бебета порастват, за тях това е "нормално". Мисля се случваше това в САЩ - голям скандал - родителите бяха подведени под отговорност (не мога да се сетя къде го четох).
Не съм сигурна дали тази толерантност е свързана с липсата на напълно развит механизъм за регулация на телесната температура (което става когато са на около годинка), но мисълта ми е, че бебето не знае на тази възраст каква температура е "нормална" и не винаги изразява несъгласие.

Цитат на: Bobbie в Юни 26, 2012, 06:33:57 am

Обаче аз съм установила ( или поне с моите е така), че на бебе не му е студено. Случвало се е да се включи над тях докато ги къпем, аз ако съм ще умра от студ, а те не реагират. Значи не ги притеснява.

Това не винаги значи, че не им е студено.  Чела съм за невероятни случаи - два примера - бебе е държано систематично разсъблечено при крайно студени условия докато расте, а друго е държано навлечено до крайност при много топли условия - така когато тези бебета порастват, за тях това е "нормално". Мисля се случваше това в САЩ - голям скандал - родителите бяха подведени под отговорност (не мога да се сетя къде го четох).
Не съм сигурна дали тази толерантност е свързана с липсата на напълно развит механизъм за регулация на телесната температура (което става когато са на около годинка), но мисълта ми е, че бебето не знае на тази възраст каква температура е "нормална" и не винаги изразява несъгласие.

то че не знае е така, но моята голямата е голяма ревла, малко да и се наруши нещо кефа и е рев до небесата. Но от студено никога не е плакала. Е то ние не ме я държали на някакви екстремни условия, но просто ми правеше впечатление така като се включи климатика. и никога не настръхват:-)

  сигурна съм, че някои бебета проявяват характер от рано

а не настръхват (от това което съм чела), именно заради ограничената възможност да реагират на промяна в температурата (с тн non-shivering responses), докато при децата и възрастните настръхването е един от видовете реакция за адаптация на телесната температура (отделно е остатъчен рефлекс, ако има такава дума, индикация за опасност ).
 

Моето си настръхва, явно и това е индивидуално.

Vaci, да има логика това за настръхването. Аз също знам, че не могат да си контролират толкова добре телесната температура. Не знам до какзва възраст е така.  Обаче аз имах предвид и че не им пука - не изглежда да им е неприятно от това, че е студено. Може би като се родят това е някакъв вид механизъм да се адаптират към климата, в който живеят.

Съгласна съм, Боби, че сигурно има някаква адаптация/аклиматизация към условията в които се намират. Оттам може би се определя различната толерантност. Но доколкото разбирам, поне в началото стартът е равен.

М-и - наистина може настръхването да се проявява индивидуално при различните бебета - при някои по-рано, при някои по-късно.

"Много трудно може да се каже, че аз разбирах нещо от "кризи", защото всъщност ние живеехме в перманентна криза, но аз като дете, игнорирах нашите трудности, с присъщо чувство на всеопрощаваща забрава."

Чарли Чаплин, "Моята Автобиография"... 1977, превод Вл. Измирлиев

/ за да поосвежим малко темата за "студените крачка"    и общо казано - "градската митология".

Олег Меншиков в 11 серийната екранизация на "Д-р Живаго" по Борис Пастернак.
Сериалът е не само чудесен, но и музиката към него е великолепна.
Играта на Олег Янковски и Чулпан Хаматова също е извън всякакъв възможен коментар.

На предпоследната снимка- Олег Меншиков със съпругата си.
Последните две снимки- просто така, за да не забравяме, че всеки човек си има и минало... ( пак е Олег Меншиков)

Има трима млади руски актьори, достойни наследници на всичко славно в руското кино- Евгений Миронов, Евгений Циганов, Олег Меншиков.

Алексей Попогребски,Борис Хлебников- "Коктебел".

Пътуването на баща и син към тяхната мечта... .
Забележително кино, наистина.

>> "клик" , за да видите в добър размер.

"Завръщане", реж. Андрей Звягинцев.
Филмът "обра" 5 награди на Венецианския филмов фестивал, 2003.
На предпоследната снимка е "бащата", Константин Лавроненко.
На последната- двамата главни героя. За съжаление, детето в ляво -Владимир Гарин, загина трагично няколко седмици преди филма да излезе на екран.

Бюджет на филма -400.000 $. Както се вижда- не всичко става с "пари".

Наскоро излезе на екран и последната работа на Звягинцев- "Елена". Невероятно дълбок филм, само от две лица всъщност.

От почти два месеца съм отвът океана и мога само да кажа, че много ми харесва. Сигурно има и неща, които няма да ми харесат, но това че има гладки тротоари за количката, равно окосени градини пред всяка къща и толерантни хора ми харесва много. Никой не ми се ядосва, че не мога да си спелна бързо името по телефона или, че ги карам да повтарят по сто пъти, защото не съм ги разбрала (често ме питат дали искам преводач и ако искам ми намират, да, преводач от български). Всеки ти се усмихва на улицата в квартала. Едва успявам да напазарувам в магазина от тотално привлечени от дългите мигли на сина ми хора, които задължително ми казват, колко е хубав... В Бг никой не ми казва, че детето ми е хубаво с изключение на роднините и приятелите... Цените в магазина са като в Бг, само дето в родината не работех за 9 долара на час. Тъжно ми е да го кажа, но май най-доброто, което съм направила досега в живота си (след детето ми) е, че напуснах България! Тъжно ми е..., но вече правя планове как да изведа родителите ми от там, да видят и те малко как живеят "белите" хора!

Няма защо да Ви е тъжно да го казвате.
Не сме задължени да обичаме "до живот" нещо, което всъщност ни носи само мизерия, болка и страдания.
Още по-тежко е осъзнаването на много неща, когато поживееш навън.

От почти два месеца съм отвът океана и мога само да кажа, че много ми харесва.

Два месеца бях навън преди..... 18 години . Нищо не ти знае още главата, че чак оценки да правиш дали ти харесва повече наична на живот. Изчакай да мине една годинка, две, пък тогава вече можеш да направиш съпоставка между добрите и лоши неща и да прецениш кое ти харесва повече, въз основа на това кое е по-важно за теб. Мое мнение.

За 16 години "съпоставката" ми не се промени много.
Дори и осъзнаването на негативните неща не я промени с много.
Е, не е САЩ, Европа е тук. Но все пак... .
И "носталгията ми" вече е крайно плитка... .

Всяко преминаване на границата, и "завръщане", е сякаш че се връщам в затвор, и ми хващат глътката с дълги мазни пръсти, в опит да ме задушат.

Когато си бяхме в България, роднините ме умориха с това,че ще простудя децата.
Всеки път, когато сме там, влизам в безсмислени спорове, колко леко държа децата облечени и на мен ми отнема страшно много време да ги убеждавам, че ние сме свикнали на по-студено.и че освен простудни, има вирусни и бактериални заболявания.
И че децата не се разболяват, защото се мокрят с маркуч ило че ходят боси.Не знам само моите близки ли са така, направо  .Много си обичам роднините, но понякога  ме шокират с изказванията си.

Между другото ние 15 години сме в Канада и не е имало момент да съжалявам, че сме дошли тук.

ema2, не са само твоите близки така, моите също са така. Преди близо месец си бяхме в България и не само близките, ами абсолютно всеки, които познавам беше така, в различна степен де. Но дори и хора, които твърдяха, че са срещу навличане на децата, ми правеха коментари, че били леко облечени и щяли да настинат. Дори в магазина няколко човека не пропуснаха да споменат,че Андреа е боса и то някакви напълно непознати ( А то босичко, бе).  Единствено баща ми не е казал никога нищо и само един път видях едни деца да си играят облечени така както аз бих облякла моите. Всеки път получавах учудени погледи като исках сок или вода за тях от хладилника . Аз пък не мога да разбера що за въпрос е това дали да ми е студена кока-колата ?

Аз също не съжалявам че съм дошла, понеже такава ми е ситуацията в България, че тук ми е по-добре. Но ако имах добра работа и жилище в България, бих се върнала на момента.

ema2, не са само твоите близки така, моите също са така. Преди близо месец си бяхме в България и не само близките, ами абсолютно всеки, които познавам беше така, в различна степен де. Но дори и хора, които твърдяха, че са срещу навличане на децата, ми правеха коментари, че били леко облечени и щяли да настинат. Дори в магазина няколко човека не пропуснаха да споменат,че Андреа е боса и то някакви напълно непознати ( А то босичко, бе).  Единствено баща ми не е казал никога нищо и само един път видях едни деца да си играят облечени така както аз бих облякла моите. Всеки път получавах учудени погледи като исках сок или вода за тях от хладилника . Аз пък не мога да разбера що за въпрос е това дали да ми е студена кока-колата ?

Каква черта е това у българина ми е чудно? Порив да е на всяка манджа мерудия, откровена загриженост или чиста проба зиморничавост.

Предразсъдъци. Поддържани от некомпетентна, неадекватна Педиатрия с десетилетия.
Ние просто нямаме специалност "Детски болести" в Бг. А нещо подобно на ... нея.
Няма кой да обучи и каже как нормално да се гледат деца в Бг.

Виждам го и тук по редките Бг мами, които имам. Както казваме - "нито се водят, нито се карат". Неуправляеми състояния на духа. Гръцките мами поне слушат и са предани.
Бг са подозрителни, неслушащи, държащи дързък/пренебрежителен език, и в края на краищата- непродуктивно сътрудничество. Ние сме си ние. Навсякъде. Надявам се с големи изключения... . 

Ето например вчера- на една Бг мама детето си счупило зъб. И пристигат да им изпиша АБ. Гърците ще ти се обадят по телефона веднага, уведомят, държат в течение.
Бгските- нищо. Като че ли те няма, не съществуваш. Това, повярвайте ми, създава горчив вкус.

Каква черта е това у българина ми е чудно? Порив да е на всяка манджа мерудия, откровена загриженост или чиста проба зиморничавост.

Аз мисля, че е загриженост. По-скоро ми късаха нервите самите вярвания, а не това че ми казали нещо. А и много се шашкат за всяка дреболийка.  Ивана се разболя - кой знае зад гъба ми колко се е изговорило, че аз съм виновна , заведох я на лекар и като не се беше оправила оше на следвашият ден се размърмориха защо пак не съм я заведяла. При положение, че казах, че ще изчакам един ден преди да отида втори път, на тях през ден им се стори много рядко. Мислеха, че докато е болна, всеки ден трябва да я водя .

Бг са подозрителни, неслушащи, държащи дързък/пренебрежителен език, и в края на краищата- непродуктивно сътрудничество. Ние сме си ние. Навсякъде. Надявам се с големи изключения... . 

Направо не е за вярване, че някой на живо може да се държи така с Вас
А тук се чудим как да търсим помощта Ви.