Оценка на моториката №1Оценка на моториката №2Предоставено от д-р БърдиВ основата на психо-моторното, речево и двигателно развитие на детето стоят конкретни неврологични дадености, тоест анатомия. Затова когато се оценява едно дете винаги се взима за база конкретният неврологичен статус. Анамнестично се оценяват и всички неблагоприятни фактори, които биха могли да играят роля – недоносеност, неонатална асфиксия, вродени генетични аномалии и други. Ако нямаме неблагоприятна анатомична или анамнестична база, единственото, което можем да направим във възрастта до 1 година е да следим всеки месец критичните milestones (крайъгълни точки) за възрастта, нормалната регресия на архаичните рефлекси, липсата или присъствието на прогресивно развиващи се патологични рефлекси или реакции, както разбира се и скалите на моторното и речево развитие в параметричния им смисъл, в обхвата възраст като динамично разбиране (от – до).
От практическа гледна точка скалите на развитие са винаги периметрични, тоест определят периметъра възраст, в която детето би трябвало да изпълнява определените неща (речеви или моторни например). По-ранното изпълнение не означава обаче задължително, че детето е “свръх надарено” – често може да означава ранен моторен проблем. Например бебе, което повдигаме в опит да седне, стои изправено, може да има нехарактерно за възрастта повишен мускулен тонус на долните крайници.
Трябва особено да се предпазваме от генерални прогнози в развитието при забелязване на изоставане само в една област. Всички скали за оценка дават обхват от възраст, в която детето трябва да изпълни едно или друго изискване. Има много индивидуални различия. Например аз лично не предприемам нищо при едно нормално дете, което изостава в говора до ~ 3 годинки и не попада в групите с висок риск. Единственото, което правя в този случай е проверка адекватността на слуха във възраст около 12-16 месеца. Това разбира се има много индивидуални различия при отделните деца и може да звучи обобщаващо, но спестява много излишни действия.
Давам една примерна таблица на milestones (тоест крайъгълни камъчета, които детето трябва да изпълнява в обхвата от посочената възраст)
I. Познавателни А. Месеци 3-5 – Внимават за и Посягат към предмети
В. Месеци 4-8 – Издърпват въженце, за да произведат звук
С. Месеци 8-15 – Имитират потупване на кукла
D. Месеци 14-20 – Откриват скрити предмети
Е. Месеци 18-28 – Завършват прости пъзели
II. ЕзиковиА. Месеци 1.5-3 – Пищене,"крясък"
В. Месеци 3.5-8 – Извръщат се, за да открият глас
С. Месеци 9-13 – Казват мама или татко-обикновено първо казват "татко".
D. Месеци 14-24 – Комбинират две различни думи
Е. Месеци 21-36 – Използват множествено число
III. Социални и ЕмоционалниА. Месеци 1.5-4 – Усмихват се на другите
В. Месеци 4-9 – Търсят лицето, грижещо се предимно за детето.
С. Месеци 8-15 – Безпокойство от непознати
D. Месеци 10-15 – Изобразяват две или повече разпознаваеми емоции
Е. Месеци 11-20 – Изследователски игри със себе си
F. Месеци 21-36 – Обща игра в малки групи
IV. Големи Моторни КамъчетаА. Месеци 2-4.5 – Преобръщат се
В. Месеци 5-8 – Сядат без подкрепа
С. Месеци 10-14 – Изправят се сами
D. Месеци 14-20 – Правят крачки
Е. Месеци 21-28 – Карат триколка
F. Месеци 30-44 – Балансират на един крак
V. Фини Моторни КамъчетаА. Месеци 2.5-4 – Сграбчва дрънкалка
В. Месеци 4.5-7 – Прехвърля кубче от ръка в ръка
С. Месеци 8-12 – Точно захващане на малък предмет с палец-показалец, а не с цяла длан
D. Месеци 15-20 – Строи кула от 4 кубчета
Е. Месеци 18-24 – Наподобява вертикална линия
F. Месеци 28-36 – Изобразява кръг
VI. Лични Помощни КамъчетаА. Месеци 4.5-8 – Храни се с бисквити
В. Месеци 10-14 – Пие от чаша
С. Месеци 13-19 – Съблича си дрехите
D. Месеци 18-28 – Мие и подсушава ръцете си
Е. Месеци 30-42 – Облича се без надзор
Походката на децата се оценява по количествени и качествени критерии.
Под количествени се разбира възможността да ходи детето без подкрепа."Прохождане" се дефинира като правене на минимум 5 стъпки само.
"Качеството" на една походка е зрелостта на една походка.
Детето прави стъпки, подкрепяно в началото, и използва всички рефлекси на равновесието и запазване позицията на тялото, които са необходими, за да стане изобщо това възможно.
Рефлекс за запазване положението на тялото е например когато седящо дете го бутнете ляво-дясно. Забелязвате, че детето отваря и разперва ръцете си странично, като при това тялото му прави едно-две махаловидни движения, но запазва седящото си положение без да пада настрани (ляво или дясно), а разперените ръце са своеобразна опора.
Вървеж се счита, ако детето прави най-малко 5 стъпки без поддръжка. Това е определението на “прохождане”. Горна граница, за да се счете, че имаме закъсняло прохождане е 15 месец. Закъсняващо. За което има ред причини – от фамилни до болестни. И не всички са за “Войта”. И съвсем не всички са патологични.
Ходенето се разделя на зряло и незряло.
За да може първоначалната незряла походка да стигне до зряла, детето минава през стадии на ходене.
В началото това е ходене на широка основа (с отворени крачка), с малки “дребни” крачки, ръчички защитно повдигнати нагоре, и телце, което се колебае напред-назад.
В последствие – ходене с крачка, успоредни, големи стъпки, телце право и ръце до тялото.
Това са критериите за оценка на ходенето при едно дете.
Основните примитивни рефлекси, които могат да се отбележат са:
1. Рефлекс на Моро
2. Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR)
3. Асиметричен тоничен шиен рефлекс (ATNR)
4. Спинален Galant рефлекс
5. Симетричен тоничен шиен рефлекс (STNR)
Последният от този ред рефлекси може условно да се нарече “примитивен”, защото не е представен при раждането. Той се проявява около 4-6 месец и се подтиска (не разгражда, защото няма какво да се разгражда) до към 10-12 месец.
Всеки рефлекс по определение има две компоненти – стимул и отговор.
Всички от горепосочените рефлекси, освен Galant имат като стимул на предизвикване промяна в позицията на главата (или движения в областта на шията), а като отговор промяна в мускулния тонус (TLR) или изпъване на крайник от страната, към която е завъртяна главата (ATNR), или комплекс от движения при STNR.
Galant се стимулира от дразнене по дължината на гръбначният стълб и съответно оттегляне като отговор. Galant с изчезването си осигурява начина на обръщане на тялото на едно кърмаче в последващите месеци.
Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR) влияе върху мускулния тонус по време на цялата първа година от живота на детето и поради това, при оценка на неврологичния статус на бебе, главата трябва
винаги да е в неутрално положение – нито сгъната, нито разгъната.
От всичко това ясно следва, че няма примитивни рефлекси, които да се “провокират” от движение на горните крайници (с имагинерно влияние върху долните), тъй като стимул за всички примитивни рефлекси освен други външни добавъчни фактори (шум, светлина – при Моро рефлекса) е движението на главата (или движение в областта на шията).
Справка и подробности може да намерите тук:
http://www.indtireland.com/reflexes.htm
