На 2 срещу 3 ноември 1944, край Русе, между селата Щръклево и Нисово се чуват изстрели.
След 1, 2 дена, кучета разравят плитко заровените. Местни хора установяват и личността на разстреляните- това са Нико Просеничков и съпругата му Тонка Просеничкова.
Името на жената преди брака е - Тонка Обретенова, и тя е единствената живееща в Бг внучка на славната баба Тонка Обретенова. Тоест, комунистическите изверги собственоръчно разстрелват единствената останала жива наследница в Бг ( внучка, дъщеря на Никола Обретенов) на легендарната Бг революционерка- Баба Тонка Обретенова ( Тонка Тихова Обретенова).
Същата е и съдбата на наследниците на Райна Княгиня- синът и- Ген. Иван Дипчев умира в концлагера в Ловеч.
Другият и син- Владимир, изчезва безследно дни след 09/09/1944 на път за работа.
Синът на Владимир ( внук на Райна Княгиня) -Христо е пратен в концлагера Богданов Дол, а синът на Христо (правнука на Райна Княгиня) Владимир, завършил с отличие инженерство, с десетилетия е гонен и преследван от комунистическите простаци и плебеи.
Най-малкият син на Райна Княгиня- Асен, след 09/09/1944, лежи с години по лагери и затвори, и умира чак в 1964 в Бургас. Без пенсия и средства. Децата му са гонени от работа и лишавани от препитание само заради това че са деца на Асен.
Накратко:
Иван Дипчев – български герой и участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След 9 септември . новата власт отнема къщата, която Райна Княгиня е строила. Героят е изпратен в лагер, присъдата му е доживотна. Умира в лагера, не се знае къде е гробът му.
Владимир Дипчев - участник в превземането на Одрин през Балканската война, взима участие в Междусъюзническата и Първата световна. Носител на три ордена “За Храброст”. На 10 октомври 1944г. Владимир изчезва безследно на път за работа, най-вероятно разстрелян без съд и присъда.
Асен Дипчев - още ученик, когато започва Първата световна война. Отписва се от училище, за да се включи в нея като доброволец. Сражава се в най-тежките сражения – Тутракан, Добро поле и Дойран. Награден с орден “За храброст”. На 9 септември 1944г. е осъден и излежава присъда в различни лагери. В крайна сметка е освободен, на преклонна възраст и е лишен от пенсия.
Райна Княгиня ( Райна Попгеоргиева Футекова, по мъж-Дипчева) ражда петима синове-Иван, Георги, Петър, Владимир и Асен. През 1898 Райна остава вдовица, на 42 години, и с 4 малки деца на ръце. Работи като акушерка в Орландовци, обикаляйки домовете, и израждаща бременни в домашни условия. С парите от своя труд, и парцел предоставен от бивши поборници, през 1909 Райна построява дом за себе си и за децата си. Гордо отказала на националния Предател Фердинанд поканата да се пресели и живее в двореца, и взела у дома си сирачето Евгения като собствено дете, Райна умира през 1917 ( родена на 20/04/1857), заобиколена от вече порасналите си деца. Майката на Райна- Нона я надживява с 4 години, и умира в 1922. Непосредствено след 09/09/1944, комунистическите плебеи и простаци, не се посвениха и реквизираха къщата на Райна Княгиня. Така че единствения и наследник сега живее в панелка срещу собствената си къща.
Наближават избори.
Трябва да помним собствената си история.
Червените боклуци и престъпници- на бунището на Историята.