та на въпроса, доколкото зная - майчинството във вариант 90 % от заплатата е 6 месеца, като можеш да си решиш дали да спреш 45 дни преди ражденето или две седмици или..., след тези 6 месеца имаш още едни 6 когато получаваш държавно майчинство, което мисля, но не съм сигурна е около 250 паунда (демек нищо). дали след първата година имаш право на нещо, не съм сигурна, но мисля, че нямаш. другата помощ е, че всякакви лекарства (вкл витамини) предписани от лекар на теб и бебето през първата година се поемат от държавата. отделно са детските 80 паунда на месец. до февруари миналата година се полагаха и пари за родено дете (еднократна помощ) но консервативното правителство, реши да си ги спести.
Чакайте да изясним някои неща сега. Понеже
Елена в преден пост се опасява, че "може да събуди завист"...
При нас майчинството 90% от заплатата е една година /за тези, които не са работили - 240лв./ Или аз нещо съм изкукала и не помня какво и колко съм получавала?
След тази една година, още една година получаваш "държавно майчинство" - 240 лв. в този момент, което може да е нищо, ама явно и в Англия сумата е пак "нищо" /за техния си стандарт/. Мизерни детски всеки месец получаваме и ние и те. При нас все още се полага "еднократна помощ" при раждане на дете, а в Англия вече не явно. При нас след първите две години, имаме право на още една неплатен отпуск и в това време сме защитени от уволнение.
Относно детските градини - явно и в Англия местата са кът, частните са по-скъпички от нашите /доста/.В държавните /това което е безплатно/ е с лимитирани часове на посещение /не помня 15 на седмица, или нещо подобно/, но режимът на ходене е по-скоро като на "детски клуб" и никак не ти дава възможност да тръгнеш на работа. За целодневно посещение се плаща, доколкото знам. При нас все пак, срещу доста символични такси - получаваме целодневни грижи за децата и респективно възможност да ходим на работа.
И ние имаме безплатно здравеопазване за децата, сега...колко е качествено - друг въпрос.
Няма да седна да твърдя небивалици по въпроса.
Казвам ги тези неща, за да "си сравним черно на бяло" как е у нас и как е на други места. Е, наистина ли някой мисли, че ние сме много зле или най-зле? Ние сме зле, защото като цяло имаме нисък стандарт на живот сравнено с Англия /примерно/, зле сме защото 80% от доходите ни на месец заминават за храна и сметки /а при тях не е така/, зле сме защото високообразован и квалифициран човек там - с изкараното може да си позволи и частна градина и пак да му остават за нормален живот т.е. има мотивация да се върне на работа. Пък при нас - сещате се, същият този човек за частната градина няма да му стигне заплатата, да не говорим за друго...
Зле сме по много други прични, които и аз и вие - можем да изреждаме до догодина.
И всичко това - няма да се оправи, даже на милиметър няма да ни стане по-добре, ако ни поувеличат държавните подаяния с 30, 50, 100лв.
По другия въпрос, който сте захванали - условия за децата и за родителите, отношение...даже ме е яд да коментирам. Яд ме е, защото достатъчно съм ходила и съм видяла с очите си за какво говорим и ми е болно как е при нас положението. Децата все на всички пречат, всяка родила жена в България - първо се учи да кърми, второ - да сменя светкавично памперс в количка, на всякакво място, независимо от климатичните условия - просто нямаме друг вариант. Поне вече никого не зяпат, като кърми на обществено място, то и това е напредък някакъв, да не го пропусна.
Лично аз имам огромен проблем с детските "клубчета" в момента, понеже хем трябва да платя между 4 и 6лв. на час, че да ми пуснат детето в тях - хем никой не се занимава с него. Трябвало аз да вляза с него, понеже бил под 3 години. Е, те за к'во са там тогава т.нар. "аниматори", аз за какво им плащам - направо недоумявам. Освен да седят като с бастун да не казвам къде и да събират парите за вход - друго не вършат. Ама хайде, примирих се, че може би имат основание за такива "изисквания", но лятото в МОЛ-а в Бургас ме накараха да си извлека детето от детския кът, въпреки че съм влязла с него и стоя до него и имаше само две други деца...ми защото не можело пък като няма 3 години. А сега де?! Ми бързах и не ми се заяждаше, ако се запъна че е на 3 - те как ще докажат, че не е вярно? Щото не говори ли? Ми ще твърдя, че е бавноразвиващ и можем да си правим циркове до откат, но е идиотско да се стига дотам...И съвършено неясно за мен, защо изобщо се налага де.
Пак на морето, собственик на магазин за сувенири - не разрешил на майка ми да влезе с количката, имало чупливи неща. Тя не е конфликтна личност, спокойно обяснила, че ако счупи нещо - ще си го плати. Пак не можело бе, да го оставела ОТВЪН
Тя се сепнала, че не може да си зареже внука без надзор ей така на пътя и го оставила на входа, да й е "под око", а край количката място за минаване - за още една количка поне. Оня пак се озъбил, че така му запречвала входа... Тя се врътнала й си заминала, ама не е там въпросът, сещате се.
Този сбъркан манталитет обаче - не знам дали някога ще се оправи. И да "цъфнем финансово" някой ден - пак ме съмнява.