Отдавна искам да напиша такава тема, но днес чашата ми преля, когато при мен за консултация дойде поредната двойка, решила да забърза процедурата си за осиновяване и олекнала с 2 хиляди лева нахалос дадени пари. Поствам със съкращения главата от книгата си, отнасяща се до този проблем. Всеки да чете и да преценява сам. Личната ми препоръка, отправена на основата на личен опит, както и от опита на хората, които съм консултирала е СЛЕДВАЙТЕ ЗАКОННАТА ПРОЦЕДУРА! Не се изкушавайте и не се опитвайте да заобикаляте закона, защото стават големи бели.
Възможни изкушения
Често по пътя ни на кандидат-осиновители пред нас се появяват, да ги наречем „изкушения”, които ни предлагат примамливо „да съкратим” обичайните процедури и срокове, и да получим „малко, здраво, розово бебе с гарантиран подходящ за нас произход.” Включвам тази част в наръчника по няколко причини. Първата – много от хората, желаещи да осиновят деца у нас, живеят с твърдата убеденост, че системата е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш, отколкото да я следваш. Подобни твърдения са дълбоко неверни и обикновено изхождат от хора, които не познават лично нито един осиновител, но „са чули от чичото на техен познат от съседния блок“. Когато чакаш, за да станеш родител, всеки ден ти се струва месец, а всяка седмица – година. Обяснимо е, да започнете да се разколебавате в ефективността на социалните служби. Нормално е да започнете да мислите, за „връзки и препоръки“, а по мои наблюдения обикновено се случва така, че „връзките и препоръките“ сами ви намират.
Ще опитам накратко да обясня в подробности на изкушените, какво точно им се предлага да направят, за да могат наистина да претеглят рисковете и информирано да изберат да участват или не в предлаганите им схеми. Сигурна съм, че всеки нормален и средно почтен човек, ако помисли трезво, ако наистина е информиран какво точно прави, ако има представа как точно действат т.нар. посредници, ще отхвърли всяко подобно предложение.
Как се заобикаля законът?1. ПрипознаванеОписаните по-горе „търговци“, благодарение на старите си установени контакти с лица, работещи в родилни отделения, имат възможност за директен контакт с жени, желаещи или колебаещи се да изоставят бебета си за осиновяване. В мига, в който в болницата се появи раждаща неомъжена жена (особено в крехка възраст), системата се задейства и родилката бива наобикаляна и подпитвана „дали случайно пък няма да си остави детето“, „къде е таткото и ще се грижи ли той за бебето“, „защо толкова млада ще си съсипе живота с бебе на ръце“ и пр. Не са малко случаите, в които жените са объркани, силно изплашени и макар да не са решили окончателно, е страшно лесно да ги убедиш1, че те самите няма да се справят, а пък могат да осигурят на бебето си честит живот при хора, които ще го обичат много. В момента, в който такава родилка реши или започне силно да се колебае да изостави детето си, на сцената се явяват милите посредници в ролята на спасители, хем на майката, хем на детето, на което поемат ангажимента да осигурят весел и безгрижен живот. Какво точно представляват посредническите убеждения, дали са подкрепени с пари или обещания за благоденствие на детето, не знам и откровено казано не искам да знам. Като резултат от описаните кандърми, посредниците взимат декларация от биологичната майка за даване на съгласие за пълно осиновяване. Съпругът от кандидат-осиновителската двойка припознава детето като свое рождено и така детето бива изписвано от здравното заведение на практика със законен родител – баща. След това съпругата от кандидат-осиновителската двойка осиновява детето по реда на чл.82, ал.2 от СК, без да е необходимо вписване в регистри, социално проучване и т. Н.
2. Непълно осиновяване.Втората схема за заобикаляне на законната процедура се прилага в случаите, в които самотни жени (ако самотен мъж желае да осинови дете, той просто го припознава), които не се намират в брак, желаят да осиновят дете. Тогава се използва процедурата на чл.102 от СК – непълно осиновяване.
А “на живо” става така:Както казах в началото, дори и вие сами да не търсите връзки и втори начини, много е вероятно те сами да ви намерят. Споделите ли веднъж с приятелите си, че имате планове за осиновяване, всички ще се втурнат да помагат, най-малкото отвред ще завалят търсени и непотърсени съвети. Така винаги ще се намери приятел на приятеля, който услужливо ще ви свърже с точните хора. Тъй като и тази част на наръчника е написана на основата на лично преживяно, ще дам кратка информация за срещата с посредниците, които отправиха такова предложение и към нашето семейство.
Офисът беше на неправителствена организация, регистрирана като сдружение с общополезна цел и предмет на дейност „социални дейности и международни осиновявания“. Описаха ни в подробности как ще заобиколим закона. Обещаха за месец да намерят чудесно, здраво, българско бебче на възраст между 3 и 7 дни. Цената, която поискаха: 10 000 лева. Със свенливо сведен поглед собственичката на агенцията отронва, че от тази сума за тях остават едва 2 000 лева. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал в болницата и други служители в системата „Ама много поскъпна животът, много! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца, ама сега цената може и до 10 хиляди да отиде... Много се корумпира тая държава, ей!“, с горчивина заключава жената. Непрекъснато се натъртват съобщения като:
„Да не ви отчайвам, но нямате никакъв шанс да си осиновите нормално и здраво дете по законната процедура“; „Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците”, “Ако не до нас, до друга агенция ще опрете...“, “Да не си мислите, че е лесно законното осиновяване – абсурд – и там ще трябва да търсите на кого да платите. Ние правим добро и на вас, и на майката, и на детето!”