Привет. Директорката е уведомена по телефона, знае за случая, но няма да идва до петък на работа. Увери ме, че госпожата е наказана. Другата седмица ще се видим и с нея. Вчера се видях и с госпожата, жената 30 минути е плакала. Да си призная, серцето ми се скъса. Не я е метнала силно, или ударила силно. На леглото я е приземила. Доколкото разбрах, две деца са се сбили. Има 2-3 дечица, които се държат като едни малки мафиотчета. Моника беше започнала да копира, просто не ми се говори. Та станал бой когато са тръгнали да лягат. Има 2 дечица които са с проблеми, говорят и общуват, но са буйни и не задържат внимание дълго. Та всички са тичали и тя не е могла да ги усмири. Започнала е да се кара и да наказва, а Моника се е туткала в тоалетната. Последна се е запътила към леглото, ама бавно и с една тъничка усмивчица, която тя владее и ползва, когато аз съм нервна и бързам за някъде. На фона на останалите крещящи, тя е била черешката, въпреки, че е била най-малко виновна.
Искам писмено обяснение за случилото се с подписа на директорката отдолу под редовете в които пише, че при още едно провинение, жената ще бъде дисциплинарно уволнена без право да работи с деца. Съжалявам, много ми е мъчно, но аз и на нея и казах, че да си изпусне нервите фермера на нивата може, но с детска градина и то за втори път само с моето дете... За колко ли не знам. Добра жена е и на фона на останалите госпожи, аз се радвам, че Моника е при нея. А Мони си знае, че е виновна и е прекалила, затова и не посмя да ми каже, защото ще и се карам. Обаче и казах на малката главица, че за такива неща аз трябва първа да знам. Много неприятно, изобщо аз не обичам да се карам и да държа тон и в случая не съм повишавала. Просто, честно и на жените там и казах, че не мога още да си представя, че това се случва наистина. Много много неприятна е цялата тази случка и се надявам повече да не се повтаря. Вижте, аз имам познати на доста места, мога много проверки и неприятности да и навлека, но що за идиот трябва да съм. И аз като човек си слагам ръка на сърцето и си казвам, че има дни в които ми е много трудно. И аз избухвам. Предствям си в две стаи с 30 деца. Честно, не се издържа. Аз останах на площадката за 5 минутки и главата ми бръмчеше... Мисля, че нещата се оправят тихо и регламентирано и няма нужда от излишни сцени. И Моника си взе поука, че трябва да дразни с мярка и когато на човек не му е добре и не издържа, трябва да му съдейства за да помогне, не да дразни за да го довърши
. Това е ценна поука
И на мен ще ми е от полза.
Сега с госпожата са първи приятелки отново, надявам се да се издържат още една година... Благодаря за съдействието, човек трябва да си знае правата в такива ситуации, за да е наясно как да реагира. Важното е, че няма злоба и лоши чувства в тези хора. Просто са наистина хора, които се опитват да оцелеят както всички нас.