И аз от дебилите дето не мръднаха от леглото по време на земетресението.
А всъщност..след вторият трус ходих до тоалетната. Аз по принцип спя много дълбоко и заспалият ми мозък явно не е могъл да прецени какво да прави в подобна ситуация, само си спомням ча гушнах детето и пак съм заспала. С мъжа ми дори не си и помислхме да тичаме навън, сега като си помисля какво е могло да се случи само си викам да не дава Господ.
Факт е, че като дете съм преживявала не едно земетресение и може би поради тази причина не се уплаших, не знам. Езиният дори си спомням, че бях сама вкъщи и майка ми се обади да тръгна към завода при тях /майка ми и баща ми работеха там/, брат ми незнам дори къде е бил, най-вероятно на детска градина, беше следобед си спомням и чух много силен тътен и прозорците започнаха да дрънчат, така дрънчаха когато минаваха големи камиони, тъй като сме до улицата и част от къщата е закопана в земята. Още веднъж да благодарим на Господ, дано няма повече такива бедствия.
Ние пък отиваме на Цигов чарк за почивните дни, като гледам прогнозата се чудя къде сме тръгнали. Подготвих се подобаващо - гумени ботуши, дебели якета, дъждобрани, е взех и някоя тениска с къс ръкав пък дано успеем да ги облечем
Гери, стискам палци всичко да е наред с майка ти. Къде я лекуват - в Търново ли? Ако е така ако имаш възможност я мести в София и изобщо не се чуди... Стискам палци...
Приятна почивка на всички!