Да се правят опити с течност в тръбите, пьк макар и да е "може би" е абсолютно непремерен риск, не разбирам защо се чакат няколко неуспешни опита, за да се направи лапароскопия.

Elen, Според лекарите моят случай е много интересен, тъй като тръбите нямат сраствания и пропускат без проблем, а в същото време имат разширения. При хидросалпинкс те не би трябвала да пропускат изобщо, затова и не ги отстраниха при първата лапароскопия. Дори докторът, който ми прави лапароскопията каза, че според него не вижда проблем в тях.
Д-р Персенска също остана раздвоена и затова направихме тези няколко опита.

Имам две лапароскопии на лявата тръба - първия път пластика т.е. остана проходима, след това се виждаше, че има раздуване и събиране на течност в така наречените разширения и при втората лапароскопия ми я клампираха. След това имах бременности, които не се получиха по други причини. Според мен ако така или иначе си тръгнала към ин-витро тази тръба не ти помага и дори малък да е риска по-добре да го елиминираш. И на мен ми правиха инсеминации с тази течност, ей така за всеки случай ... сега се чудя с какъв акъл съм ги слушала.

Уффф, не знам... Мисля си, че лекарите са тези, които трябва да ни съветват и лекуват. Не знам защо се "дърпат"
да ми я резнат тази тръба.
Аз съм готова да се разделя и с двете тръби, бих се подложила на още колкото е необходимо лапароскопии и изследвания, само да си имаме деца. Преместихме се в "Надежда", с вяра тук да получим решение на проблема ни, но за жалост след 1 година май сме на изходна позиция

Спокойно, след като така или иначе ще правите лапаро, най-малкото ще се изясни какво точно става с тези тръби ... което всъщност никак не е малко. Успех!

Мерси!
Успех и на теб

Имам позната която също е имала някакъв проблем с тръбите но какъв подробно незнам,при 2 неуспешни опита лекарката която е лекува казва на лекаря който и прави лапароскопия да и върже тръбите по време на операцията,на трети опит вече успя сега Има близнаци! Така че незнам при теб дали може да се получи с връзване само

Здравейте, от една голяма пъзла  аз се регистрирах едва преди ден-два, но преди това четох много, ама наистина много тук за лапароскопията за да си дам малко кураж иначе ще умра от страх преди да стигна до нея  и то най-вече от болката след нея за която ме е страх даже да помисля  с една дума - мога да получа чак удар от страх.Бързам да поздравя всички смели дами, които са минали през толкова сложни и не толкова сложни операции - евала ви правя четно - поздарявявам ви затова!!!!Дано някой ден и аз да мога да давам такъв кураж на други нуждаещи се.И така......моят проблем даже незнам какъв е, но определено го имам щом вече две гинеколожки ми предлагат лапаро, когато първата ме прати на това и ми обясни какво е едва не се напиках от страх и заради това отидох при друга с надеждата че тя няма да ме прати на операцията, но уви като и разказах всичко и тя това ме посъветва.Сега ще споделя и с вас ако имате време за още една нещастна страхливка.На 18 г. се омъжих и 2 години не сме се пазили със супруга ми и неуспях да забременея цели 2 години, дотук добре понеже мъжа ми не излезе стока и така или иначе го оставих и се разведохме.По-късно когато вече бях на около 28г. имах друг приятел с който живеех и също опитвахме около 8 месеца и пак нищо, случи се така, че се разделих и с него и сега когато съм вече на 33г. сега съм омъжена от 3 години за прекрасен, добър и разбран мъж, но за трите години през които не сме се пазили пак несъм забременявала.Това не е особено от голямо значение и за двама ни и нито аз нито той нежелае да се подлагам на нищо болезнено за да имаме бебе защото можем и така да си живеем, но ме притеснява какво ли може да е това заради което не мога да зачена.Може да е нещо опасно но ако е така от 18 годишна досега (33г.) би трябвало да усетя нещо.Цикъла ми е редовен + – 3-4 дена но пък това не е кой знае каква разлика все пак.несъм имала болки нито при цикъл нито по време на овулация, но кой знае какво може да е ..... вначалото имах поликистоза на яйчниците вследствие на инсулинова резистентност и качих и доста кила, но досега пия Глюкофаж вече близо 2 години и половина който ми е изписан от ендокринолог, изследвах и хормоните, последно дори и двете гинеколожки про които ходих ми казаха, че поликистозата била почти изчистена и че сега само трябва да действаме - обаче пак нищо!Остана само лапаро може би а от него ми настръхва косата от страх само при мисълта - вече немога да спя дори и чак пия ксанакс да ме омотае малко че да подремна.Страх ме е и от цветните снимки защото съм чувала от приятелки че и те доста болят а и след това пак може да те пратят на апаро така или иначе, затова и за там неща да чуя.Има ли някоя дама която да ми даде съвет какво да правя и как да постъпя и най-вече как да преодолея този страх...ужасно е....просто ме убива бавно тази неизвестност от болката след това

Имам 4 лапароскопии, на 3тия час от последната бях станала сама и не съм приемала допълнително обезболяващи, не съм умряла от болка, даже не мога да кажа, че съм изпитвала кой знае каква. Две седмици след третата ми лапароскопия ходих на планина и пещери активно и дори бях забравила за нея. В добре направената операция няма нищо страшно. Избери си добър специалист и ако той счита, че това е добре за теб - направи го. Искам да отбележа, че и 4те операции са ми правени оперативно след сериозни проблеми, а не само диагностично, т.е. ако при теб е само диагностично възстановяването ще е още по-бързо. Моята най-добра приятелка се върна на работа на 4ти ден след лапароскопия, а на 10тия летя до Япония. Не си по-различна от всички останали - можеш да го понесеш, а и наистина съм изпитвала повече болка при цикъл, отколкото след операциите. За гинекологичните операции - най-доволна съм от 3тата ми лапароскопия при д-р Попов от Вита, белезите от нея са ми незабележими, периодът на възстановяване беше нулев - на другия ден си тръгнах от болницата.

Bastet, теб те е страх от неизвестността. И мен, при това УЖАСНО!!! Бях си обещала, че ако някой ден ми има нещо по-добре да умра, отколкото да позволя да ме оперират. Е, надеждата, МЕЧТАТА за дете надви у мен. За щастие след краткотрайната операция щастието от осъзнаването че всъщност не е НИЩО СТРАШНО е просто неописуемо!!! А след време наличието на бебе ме прави да казвам сто хиляди пъти, че си е заслужавало! Когато оставя бебето с баща му и след секунди ги чуя как се кикотят неудържимо и двамата... надниквам през вратата и се просълзявам. Знам че никога не съм била толкова щастлива. Триста хиляди пъти си заслужаваше!
Така че, ако 'утре' те плаши, просто гледай по-надалеч. Нищо и никаква операцийка. Пуф! Намери си добър специалист и действай! Аз се разсеях двата дни преди операцията като си купих мечтан електрически уред и се концентрирах върху разучаването му. Хайде, стегни се и ти пожелавам перфектен резултат!

Bastet с риск да повторя момичетата преди мен ще кажа, че изобщо ама изобщо не боли. А аз по принцип съм страхливка, преди време ме беше страх от инжекции и изобщо от игли, не ме питай как успях да го превъзмогна. Искам да ти кажа,че лапарото ме болеше по-малко отколкото убождане с игла. Не съм пила никакви обезболяващи, петък ми правиха лапарото, понеделник бях на работа. Дават и болнични така че ще имаш достатъчно време след това да си починеш физически и психически. Разбира се нормално е да те е страх, но слушай тези,които са минали по пътя преди теб. Лапарото е най-малкия проблем. Мен повече ме притесняваше какво ще открият и дали ще ми оставят яйчник, защото имах киста. Има много по-сериозни неща, с които човек му се налага да се сблъсква. Дано при теб всичко е наред и лапарото да е само диагностично. Помисли и за друго - колкото повече се отлага, ако наистина има сериозен проблем, той може само да се влошава и понякога е твърде късно за лечение или пък човек страда много повече отколкото ако вземе мерки навреме.Като решиш да правиш лапаро пиши тук, да ти стискаме палци и мислено ще ти даваме кураж 

Здарвей, пишеш: "Може да е нещо опасно но ако е така от 18 годишна досега (33г.) би трябвало да усетя нещо." Не е задължително да усетиш нещо. Страхът е кратък, болката е поносима. Но... резултатите си заслужават това, през което минаваме. Успех!

Здравейте отново и много много много ви благодаря на всички за подкрепата, много ме успокоихте наистина.Ако ми се наложи да я правя на 100% избора ми е в клиниката "Надежда" в София, избрала съм я от мненята ви по тази тема.Четох, че там са много внимателни и те предразполагат и една дама беше писала за тази клиника, че и махнали катета още преди да се е събудила, а и от него много се плаша понеже съм с цистит и с пясъци и правя и кризи почти постоянно, а съм и доста понадраскана от пясъците, които постоянно изхвърлям та ме е страх, че ми е като разранено мястото и ме наболява даже и без катет.Слагали са ми катет като по-малка и доста ме болеше, а тогава даже и пясъци нямах.

Bastet, и аз да ти дам едно рамо, че не е страшно. Аз съм от сттахливите и на болка не трая хич. Но операцията е много лека.
Две седмици след лапарото участвах на фолклорен фестивал и там друсках две хора, едното, от които е толкова динамично, че накрая изплезваш език   

Катетъра ти го слагат вече като си под упойка - т.е нищо не усещаш, поне в Щерев е така. Вярно при махането е малко кофти, ама може на мен да ми се е сторило защото не знаех какво да очаквам. А относно махането му преди да излезеш от упойка - лично аз не бих се съгласила  защото в началото като се събудиш от упойката и след операция все пак не е препоръчително да ставаш и да се местиш. Представи си,че точно тогава ти се пишка - аз честно казано предпочитам катетъра. На мен в Щерев не ми дадоха да стана до следващия ден, след това ме раздвижваха няколко часа, пък както не обичам да се залежавам - идваше ми да скоча още след операцията.

Не е страшно с махането на катетъра. Аз поне им извадих душата да ми го махат    Много исках да ставам. Чаках една приятелка да ми дой де на свиждане и може би 3 часа след операцията вече бях на кафе навън с нея.

Здравейте момичета, на 08.05.2014г. ми правиха операция във Майчин дом Варна. Имах външен миомен възел 1см., срастване на левият яйчник с матката и ректума. Тръбите ми бяха проходими и като цяло друг проблем нямаше. Но бременност така и не настъпваше. На 28.01. т.г. бях на първичен преглед в Надежда и се оказа, че имам ендометриозна киста - 7мм. и възел пак толкова на задната страна на матката. Ще правя лапароскопия на седми-осми ден от цикъла. Притеснена съм, на 38г. съм и все още нямаме това, за което мечтаем със съпруга ми от 5г. - ДЕТЕНЦЕ. Надявам се след лапарото всичко да си дойде на място.  Оставям се изцяло в ръцете на  д-р Персенска, тази жена още от пръв поглед ми вдъхна голямо доверие. Надявам се с нея да извървим пътя към успеха и щастието най-сетне да кацне и на моето рамо.

Момичета,
исках да попитам за цените на лапароскопията в момента.
Правила съм една лапароксопия преди 8 години в Майчин дом и с направление N 7 платих само за избор на екип - около 450 лева
Доколкото разбирам вече нещата са се променили и се доплащат и консумативите.
Така ли е и колко доплатихте?
Благодаря предварително

Пепи, благодаря, но май от ноември 2014 год е промяната.
С направление в болница Доверие ми искат 1600 лева, но ако ми я направят с робота Да Винчи.
Робота ускъпявал с около 300 - 400 лева, тоест да кажем че без робот е 1200.