Дидомира, аз ползвах кремче на Клоран точно за суха кожа и крусти (млечни кори). Мажех, оставях да поомекнат и тогава къпех.
Джбрул, може би едно по-крайно решение ще е вариант при теб - ако имаш възможност да го отделиш в собствена стая или поне в другия край на стаята в собствено легло, защото ако Дани прилича на теб в спането, то един друг се будите с движенията си. Така поне аз си мисля по това, което чета отдавна. Вярно, ще ти е криво първите дни, дори може би ще спиш по-малко и неспокойно, но в един момент ще се успокоиш, че всичко е наред.
Като чета се връщам години назад (как звучи само  ). За първите 2 години от раждането си, моите имаха само една вечер да спят 7 часа без да се събудят и аз тогава станах 5 пъти да ги проверявам дали дишат  Бяхме отишли до Малко Търново малко преди годинката им и такъв къртач удариха там, че си помислих, че сме сменили децата по пътя. Естесвено като се прибрахме си бяха същите деца със същото неспане И всяко ходене беше така - от въздуха ли, от какво - незнам...
Децата растат, спират да ядат и да се будят посреднощ, но ние винаги ще го правим, колкото и да ни се спи и да сме изморени. Просто трябва да не се обвиняваме, че ние не правим нещо както трябва, а че всичко си е в реда на нещата. Представям си след петнайсетина години как пак ще пишем тук посред нощите, че не можем да заспим, защото лапетата не са се прибрали още от купон или дискотека 
Да живее производството на боя за коса, че оттук нататък много ще ни трябва 

мими, напълно съм съгласна с теб, от два дни търся едно есе, което четох, на майка, пишеща, че откакто тръгнала да прави бебе не е спала без прекъсване, та до момента, в който дъщеря й се обаждала посред нощ да я пита нещо за новородената й внучка, а пък мъжът й се усетил, че са сами в къщата след толкова години.  , така че, да си намерим добър фон дьо тен и да стискаме зъби, май това е изводът

Дидомира крустите стоят като залепнали за главата. По-горе са ти дали доста идеи за справяне с тях. Аз мия с Мустела и Хип-за глава и тяло с дозатор е отгоре(олио за баня ли беше не помня-счупи се дозатора и го прелях в друго шише) Моят син не е имал крусти или други кожни проблеми, мия го с това, не мажа с нищо.

mimi26 , в подобно решение - нищо крайно не виждам аз лично. И не само за себе си, а по принцип. 
Моите планове по въпроса като бременна /хахах колко абсурдно звучи думата "планове" с оглед на всичко изписано досега/, но... "плановете" и без това бяха към 2-та годинка да го отделя в неговата си стая. Като цяло считам, че от тази възраст е съвсем нормално детето да напусне родителската спалня, или направо леглото /както е при нас/. Разбира се когато това е възможно.

Техническа възможност за такова местене ще имам съвсем скоро, като завърши ремонтът на новото ми жилище и се приберем в Стара Загора /все още сме се на село/. Докато сме тук - не мисля да правя опити в тази посока, защото ако вземат да се окажат успешни случайно - точно ще свикне на нещо и като смени обстановката - хайде отначало пак. 
Не вярвам да се получи особено лесно, защото доста неща имам да "коригирам" в навиците му, за да я докараме до "спане всеки в стаята и леглото си", но все отнякъде се започва. Първо ще се пробвам да си кара следобедния сън в неговата стая и легло, като /ако/ се получи ще се борим и за нощния. За нощния конкретно - подобни опити имат смисъл, ако започне все пак да спи маааалко по-стабилно в сравнение с момента. Защото да си легна аз в една стая, а той в друга и да ме буди със същата честота, а вместо да е на една ръка разстояние от мен - да търча всеки път и в друго помещение...просто ми се вижда безсмислено. Пак ще ходя като зомби, а разсънването ВСЕКИ път ми е просто в кърпа вързано, ако сега все пак се разминава понякога. Естествено - имам готовност, че в началото ще има яко търчане и разиграване всяка нощ и сън няма да видя грам, ама ако след някоя и друга седмица вземе да си спи и спре да ме вдига всяка нощ - ще си струва гърча. Продължим ли да спим както сега пък, аз се будя от това че изсумтява дори та хич не мога да се надявам да се пооправи моето спане и физическо състояние.  Ще поживеем пък ще видим какво ще стане.

Иначе по другия въпрос, тя и майка ми като ми казваше: "Откакто си се родила - грам спокойствие нямам", доскоро не я разбирах съвсем какво има предвид. Даже понякога се дразнех и започвах да описвам ситуацията в живота си, да питам за какво аджеба "няма спокойствие" след като всичко при мен е наред, а съм и здрава /поне засега/. На моменти имах чувството, че изказвания в тази посока...нещо са критика към мен, живота и поведението ми  Толкова ми бил акъла, сега вече идеааално ми е ясно какво има предвид мама.
Но все пак, този вид "общо безпокойство", което докато сме живи ще имаме за децата си - хич не значи, че трябва стоически да търпим и всякакъв вид чисто битови неудобства, само защото са ни мили хлапетата и да не опитваме малко от малко да си направим ежедневието по-леко. Доколкото и както можем и позволява ситуацията естествено. 

За да разведря темата пускам част от тест за това дали човек е готов за дете  По- конкретно спането 

Тест 3: Нощите
За да установите как ще се чувствате нощем:
1. Обикаляйте хола от 5 следобед до 10 вечерта, разнасяйки мокра торба с тегло между 4 и 6 килограма. И нека радиото бъде пуснато, настроено на възможно най-противния звук, усилен до дупка.
2. В десет оставете торбата, навийте си алармата за полунощ и можете да си легнете.
3. Станете в 11 и разнасяйте торбата из хола до 1 през нощта.
4. Навийте си алармата за 3.
5. Тъй като не можете да заспите отново, станете в 2 и си направете чаша чай.
6. Легнете си в 2:45.
7. Станете отново в 3, когато ще звънне алармата.
8. Пейте песни в тъмното до 4 сутринта.
9. Навийте алармата за 5 и станете, когато се включи.
10. Пригответе закуска.

Повтаряйте това в продължение на 5 години. ИЗГЛЕЖДАЙТЕ ВЕДРО


Пълната версия на теста публикувах в темичката " СМяяяях"

Джбрул, писах крайно, защото при положение, че спите в едно легло едно преместване в друга стая си е крайно. Но можеш първо да го отделиш в негово легло в същата стая и после като свикне да преместиш леглото.

mimi26 , разбирам. Първо реших, че спането в отделна стая ти се вижда крайно "по принцип"... Аз като казвам, че съвсем съм се сдухала - ей го доказателството.
Дани е такова характерче, че май няма плавни преходи за каквото и да било. При него всичко става от раз, та затова си мисля че или ще се навие да спи сам, или няма да се навие. Зависи дали ще улуча момента, когато опитам. Ако е твърдо "анти" спането в негово легло и негова стая - ще съм абсолютно безсилна така, или иначе. Просто ще става и ще си идва в моето легло и в моята стая, докато реши че предпочита нещо друго. Да взема да си заключа вратата на спалнята, че да се откаже - това вече би било наистина крайно  
Трудно ми е да обясня схемите му на действие, понеже при твоите деца нещата са под доста по-сериозен контрол. Освен, че се е наложило да е така, явно и самите деца са податливи и трудно-лесно - все някак има чалъм. При Дани - почти няма проблеми с нещо, но и чалъми да променям аз нещо, ако той не ще - също.

Ей докато пишех тука преди час - изцъка му биологичния часовник, че му е време да си ляга и както се хилеше и беснееше, изведнъж си подбра "аксесоарите за сън" и напусна помещението. Около 2 мин. не го и потърсих дори, но като не се върна - станах да го търся и какво мислиш? Намирам го вече качен по стълбите към втория етаж и си отива към нашата спалня да си ляга. Хич не му дреме аз там ли съм, не съм ли - то ясно, че ще цъфна и ще го обслужа. Ако се забавя - ще изскочи на площадката да ми вика "мамо, мамо" /да взема най-после да се кача/. Сега предстои да успея просто да го приготвя за сън, да го сложа в леглото с "едно лека нощ" и да си изляза. Опитвала съм многократно - няма рев и писъци, просто става след мен и ми ходи по задника с едно изражение от вида: "Тази пък кукувица къде хукна и докога ще се разкарва, че ми се спииии". Явно нямам подход и това си е.

ivanita  

Опитвала съм многократно - няма рев и писъци, просто става след мен и ми ходи по задника

Аз имах идея да махна Ивана от кошарата, за да махаме нощния памперс, но точно заради това, което описваш , се отказах. докато мога ще си я държа в кошарата. Иначе ще ми се разхожда посред нощ из къщи и въобще няма да спя от притеснение какво може да си направи и къде да се покатери. Сега понеже още не знае, че може да се излиза от леглото и през ум не и минава да опитва. Единственото, което прави, е да си светка и загасва нощната лампа и след няколко дена светкане и загасване по един час, просто я изключих и сега пак си заспива навреме, явно от скука .

Сега понеже още не знае, че може да се излиза от леглото и през ум не и минава да опитва.

Завиждам ти! Аз не знам Дани откъде се сеща, че нещо може, или не може - не е аз да го уча я...ама кошарата е просто "фитнес уред" за него. И на село си имаме една, още от майка ми - висока, метална, доста широка /и там пробвах да го слагам да спи, но пак се буди/. Ползва я за това, да влиза и излиза от нея. Когато е вътре - измъква се висейки на ръце накрая, абеее маймунска история. Отвън му идва висока за "превземане" та я поогледа, поогледа, добута си един стол и по него се покатери, за да влезе вътре. С каква цел влиза и излиза - изобщо нямам представа, но не мисля че оттук нататък ще имам шанс да го накарам да легне някъде, ако не желае да е там. Освен, ако не ползвам клетка де... 

Jbrul, докато проучвах всякакви опции за алтернативна инфрастуктура за сън, попаднах на следните варианти:
- Единичен матрак за детето на пода до родителското легло
- Обезпопасяване на детската стая така ,че стята се превръща в кошара/легло, тоест няма как детето да се нарани, дори да излезе от леглото

аз разчитам, че желанието й за автономност ще й помогне да си отиде в собствено легло, но кога е друг въпрос. и моят план е подобен, както вече ви писах, първо следобедни дремки, после и нощен сън. но и в теста пише до петата година....
 

Jbrul, докато проучвах всякакви опции за алтернативна инфрастуктура за сън, попаднах на следните варианти:
- Единичен матрак за детето на пода до родителското легло
- Обезпопасяване на детската стая така ,че стята се превръща в кошара/легло, тоест няма как детето да се нарани, дори да излезе от леглото

Цигу, мерси за идеите. Приложими са само в твоя случай обаче, защото ако Марко вече ходи - едва ли е с темпо и стабилност на хлебарка, която гониш с флаконче "Райд". Дани в това отношение повече прилича на шимпанзе отколкото на "хомо сапиенс", а и селският живот 5 месеца му се отрази прекрасно на двигателните умения в допълнение. Та вече - не съществува легло, в което да го накарам да пребивава, ако той не желае - просто става и се изнася.
Нямам никакви опасения, че би се наранил ако щъка из къщи /този път планирах жилището като за човек с дете/, въпросът е, че за да спим отделно изобщо - трябва леглото му и стаята му да му бъдат достатъчно "привлекателни", за да не става и просто да идва в моята стая и моето легло. Та в момента обмислям как да го подхлъзна в тази посока, а дано го измисля преди 1-и клас...

Елена, хубаво разчиташ на желанието й за автономност по случая с леглото, ама надали. Ще се наложи поне малко подлъгване и усиля в тази посока и при вас и при нас, защото "желанието им за автономност" по повод леглото - може и да настъпи, когато пожелаят да делят същото с гаджетата си чак. Не ми се чака дотогава на мен, за теб - не знам.

Отивам да се опитвам да заспя сега, стискайте палци 

- Обезпопасяване на детската стая така ,че стята се превръща в кошара/легло, тоест няма как детето да се нарани, дори да излезе от леглото

Така направихме със стаята на Тони. Но това стана, когато навърши 3 години и ни заяви, че не иска да спи при нас повече.

аз разчитам, че желанието й за автономност ще й помогне да си отиде в собствено легло, но кога е друг въпрос. и моят план е подобен, както вече ви писах, първо следобедни дремки, после и нощен сън. но и в теста пише до петата година....
 

Абе ти разчитай, ама си имай и някакъв друг план.  Аз до 12 годишна спях в едно легло с баба ми, която всъщност ме отгледа, беше си ми майка в моите очи. През ум не ми е минало, че може да спя на друго място, а напротив много добре си ми беше там. Зимата спяхме в хола и тогава спях на отделно легло, но иначе все при нея. Ако от мен зависеше, докато се оженя шях да си спя с нея.

Ха ха ха, смея се, ще се задавя с макароните Мокра торба.....
Денят започва със смях!
Jbrul, ама и на теб какво ти е 

иванита, с глас се смях  

...защото "желанието им за автономност" по повод леглото - може и да настъпи, когато пожелаят да делят същото с гаджетата си чак. ..

Мож и след това  .Имам позната тинейджърка -когато не спи при гаджето  и е  у дома си , предпочита да спи в едно легло с майка си.
 Но стига спам.

Jbrul, докато проучвах всякакви опции за алтернативна инфрастуктура за сън, попаднах на следните варианти:
- Единичен матрак за детето на пода до родителското легло
- Обезпопасяване на детската стая така ,че стята се превръща в кошара/легло, тоест няма как детето да се нарани, дори да излезе от леглото

първото предложение  нееднократно ми е  минавало през главата като идея , макар и да не сме  я осъществили.

Темата спане май  ни е  много болна за всички .

Това със спането при мама май важи за момичетата.  Ето, Тони на Елле сам е пожелал на 3 години да се отдели в стая. Така че, Цигу, има надежда! Да му мисли Елена! 

ето има живо доказателство, че децата си се отделят сами. доколкото на мен не ми пречи изобщо в момента, дори така ми е по-удобно, не виждам защо да бързам. иначе, пак да кажа, щях да съм много благодарна ако някой ми беше казал за матрака на земята, или по-широкото легло, вместо да си купувам легло за мен и за нея, което няма да се ползва.
жбрул как спа?

Малкия от вчера е и с разстройство, освен това, че му е запушено нослето, сутринта повърна.Давам смекта и ентерол, оризова вода, чай от шипки и мляко Хумана за диария.

Какво още мога да давам?

Лекарката ни засилва към инфекциозна болница, каза ми да го наблюдавам, и ако до утре не се е оправил, да отиваме..Кога всъщност положението е критично, как да преценя?

През деня е напълнил към 8-9 памперса, като първите два преляха.Хапнал е към 200 мляко и толкова оризова вода, и няколко бисквитки, но не иска много да приема течности, жизнен е, само е доста блед.

Къде е всъщност тази болница, някъде на бул. България била, споделете някой попадал ли е там, и в какво се състои лечението?

Това със спането при мама май важи за момичетата.   Ето, Тони на Елле сам е пожелал на 3 години да се отдели в стая. Така че, Цигу, има надежда! Да му мисли Елена!  

А аз май тапърва ще имам проблеми с него. Той си спи в кошарата, но досега си заспиваше само, естествено след като потропа с краката по таблата на кошарата(добре че се оказа здрава  ),  или си "поговори" малко и си заспи. Сега не ще, научи се да се хваща за решетките и да сяда и почва да говори - минава номера с пееене и галене по главичката, ама той като е на долното ниво малко ми е труден достъпа до него. Кръста ме заболява, а и си притискам корема на решетката. Което по принцип не е голям проблем, ама сега.,,