mimi26 , в подобно решение - нищо крайно не виждам аз лично. И не само за себе си, а по принцип.
Моите планове по въпроса като бременна /хахах колко абсурдно звучи думата "планове" с оглед на всичко изписано досега/, но... "плановете" и без това бяха към 2-та годинка да го отделя в неговата си стая. Като цяло считам, че от тази възраст е съвсем нормално детето да напусне родителската спалня, или направо леглото /както е при нас/. Разбира се когато това е възможно.
Техническа възможност за такова местене ще имам съвсем скоро, като завърши ремонтът на новото ми жилище и се приберем в Стара Загора /все още сме се на село/. Докато сме тук - не мисля да правя опити в тази посока, защото ако вземат да се окажат успешни случайно - точно ще свикне на нещо и като смени обстановката - хайде отначало пак.
Не вярвам да се получи особено лесно, защото доста неща имам да "коригирам" в навиците му, за да я докараме до "спане всеки в стаята и леглото си", но все отнякъде се започва. Първо ще се пробвам да си кара следобедния сън в неговата стая и легло, като /ако/ се получи ще се борим и за нощния. За нощния конкретно - подобни опити имат смисъл, ако започне все пак да спи маааалко по-стабилно в сравнение с момента. Защото да си легна аз в една стая, а той в друга и да ме буди със същата честота, а вместо да е на една ръка разстояние от мен - да търча всеки път и в друго помещение...просто ми се вижда безсмислено. Пак ще ходя като зомби, а разсънването ВСЕКИ път ми е просто в кърпа вързано, ако сега все пак се разминава понякога. Естествено - имам готовност, че в началото ще има яко търчане и разиграване всяка нощ и сън няма да видя грам, ама ако след някоя и друга седмица вземе да си спи и спре да ме вдига всяка нощ - ще си струва гърча. Продължим ли да спим както сега пък, аз се будя от това че изсумтява дори та хич не мога да се надявам да се пооправи моето спане и физическо състояние.
Ще поживеем пък ще видим какво ще стане.
Иначе по другия въпрос, тя и майка ми като ми казваше: "Откакто си се родила - грам спокойствие нямам", доскоро не я разбирах съвсем какво има предвид. Даже понякога се дразнех и започвах да описвам ситуацията в живота си, да питам за какво аджеба "няма спокойствие" след като всичко при мен е наред, а съм и здрава /поне засега/. На моменти имах чувството, че изказвания в тази посока...нещо са критика към мен, живота и поведението ми
Толкова ми бил акъла, сега вече идеааално ми е ясно какво има предвид мама.
Но все пак, този вид "общо безпокойство", което докато сме живи ще имаме за децата си - хич не значи, че трябва стоически да търпим и всякакъв вид чисто битови неудобства, само защото са ни мили хлапетата и да не опитваме малко от малко да си направим ежедневието по-леко. Доколкото и както можем и позволява ситуацията естествено.