Много добре си спомням как беше нападната и увикана Боби, когато каза как е премахвала без самото дете да желае нощното хранене. Защото на другия ден е на работа и трябва да поспи. Тогава се наизвадиха сопите и как можело така.
Сега същото с Елена, само че в обратния вариант.

Тогава се наизвадиха сопите и как можело така.
Сега същото с Елена, само че в обратния вариант.

Не виждам някой да вади сопи. Какво ли искаш да кажеш с тази констатация???
Хубаво е след като няма какво да се напише по темата да не се пише, не да се вадят генералните изводи.

Много добре си спомням как беше нападната и увикана Боби, когато каза как е премахвала без самото дете да желае нощното хранене. Защото на другия ден е на работа и трябва да поспи. Тогава се наизвадиха сопите и как можело така.
Сега същото с Елена, само че в обратния вариант.

Нали? Благодаря.
В друга тема пък бях дружно нападната, че съм накарала Ивана да спи по режим, който не е искала, понеже тя искаше да си играе посред нощ. Бях я оставила една нощ да плаче 10 минути след като ни държа и двамата будни до 4 сутринта без нищо да и има, понеже искаше да я разнасяме. С тая разлика, че 2 нощи по-късно тя започна сама да ли ляга без никакъв рев и това беше най-доброто, коеот съм сторила за нас от както е родена. Тогава дори имаше изрази от сорта, че съм „дресирала“ от хора,които се гордеят с това, че децата им само от поглед замръзвали. Та така...

Което искам да кажа е, че очевидно някои хора виждат едно в дадено изказване, а други друго. Как така се получи, че мен не ме подразни, при положение, че съм напълно против тази теория ( всъщност зя яденето с ръце ин а всичко, което сме на едно мнение, когато става дума за първата годинка), а други ги подразни. Някои хора просто все нещо ги дразни.

идеята е, че след време сама ще поиска да спи в него. така съм чела и съм си говорила с хора с подобен опит, но аз хич не бързам да спи в отделна стая, не виждам смисъл, особено докато кърмя.

А ако не поиска?  Ако не те притеснява, че може на 8 години още да иска да спи с теб, тогава не е проблем. Определено не е проблем за детето, то и по двата начина няма проблем, а си кара както го научиш. Но в по-късна възраст да се отучвате би било много по-лошо  и по-стресиращо за него.

аз понеже много се притесних, че съм ужасен човек, който няма възможност да види гледната точка на другите и "налага" някакви собствени теории се върнах назад да видя какво точно съм написала, е явно не чета добре, защото само това намерих:

пп- чувството за сигурност на децата не идва основно от повтаряемостта на ежедневието им, а от константното присъствие емоционално и физическо на родителите. моят проблем с режимът е когато той е външен, наложен не само на детето, но и на цялото семейство - имам приятели, на които целият живот е подчинен на това, че в рамките на 15 мин децата трябва да ядат или да спят или нещо си. за нас това е невъзможно и би означавало и ние и детето да сме изнервени и нещастни.
[/quote]

по какъв начин това не е споделяне на опит, а между  другото е отговор на пост, в който се казва, че работа или не режимът е важен, защото дава на децата сигурност и стабилност. това е генерално изказване, на което да, аз отговорянм също генерализирано с горното.

само за протокола - дъщеря ми яде с вилица (сама си поиска, беше на почти 13 месеца), понякога взима две и си помага с тях, пие от нормална чашата, така че, моля не се тревожете за нея, не е "диво" дете на родители "хипари".

м-и единственото, което мога да кажа за ритниците нощем - по-голямо легло. макар че моят опит показва, че колкото и да е голямо леглото (когато сме сами например) тя пак е залепена за мен, но със сигурност е по-удобно. така че ако имаш място в спалнята ....

Цитат на: Smaraidi в Октомври 17, 2012, 12:39:56 pm

Тогава се наизвадиха сопите и как можело така.
Сега същото с Елена, само че в обратния вариант.

Не виждам някой да вади сопи. Какво ли искаш да кажеш с тази констатация???
Хубаво е след като няма какво да се напише по темата да не се пише, не да се вадят генералните изводи.

Как не виждаш? Беше размахан пръст неколкократно срещу Елена да престане да натяква "хипарските" си възгледи. Обаче и на Боби в предни теми й беше размахан пръст как може да използва метода на контролирания плач.
Моля, няма нужда да ми казваш какво да пиша!

смарайди, моля, не се заяждай целенасочено, нищо градивно допринасящо за изчистване на водения диалог тук няма в постовете ти, а напротив, целиш заяждане и гледане на сеир. сеирджийски форуми дал бог, не ми харесва зачатие да се превръща в такъв.

Момичета, от вчера малкия има хрема и запушено носле, но не текат сополки.
Пръскам риномер и тегля с аспиратора.

какво да давамр виброцил кога се дава?

м-и единственото, което мога да кажа за ритниците нощем - по-голямо легло. макар че моят опит показва, че колкото и да е голямо леглото (когато сме сами например) тя пак е залепена за мен, но със сигурност е по-удобно. така че ако имаш място в спалнята ....

м-и, а аз ще кажа, че Елена за пореден път изкарва нещата измамно лесни и прости, понеже само това и така знае. Дори да имаш място в спалнята, е много вероятно да нямаш пари да купиш ново легло и нов матрак точно сега и за няколко месеца, докато детето ти стане готово да спи в отделно легло.

Изобщо разрешението на проблемите със съня на бебето и детето са въпрос на ресурси: с колко пари, време и помощ (от роднини и близки) разполага семейството.

Хората с много ресурси имат повече опции: майката да спи с детето зле или малко нощем, но да си наваксва денем, ако не работи и има кой да поеме домакинската работа; да се наеме човек или да се анажира близък да се грижи за детето определена част, докато майката си доспива; да се купи ново легло, нов апартамент/къща с повече/по-големи стаи.

Хората с по-малко ресурси - не непременно по-бедни, например семействата с повече деца, с двама работещи родители, и т.н. - имат много по-малко опции. С кое дете по-напред да спи майката (като Боби например)? Или шефката на мъжа ми, която преди 3 месеца роди петото си дете и вече се върна на работа? Тези родители прибягват до различни методи, например приучаване към навици при заспиване.

Тези родители съвсем не са лоши, както ти вече спомена, че се чувстваш понякога, сравнявайки се с други майки във форума.

Аз въобще не разбирам защо зорлем ще се учим да спим с тях .цигу е права, ен е толкова лесно,колкото се изкарва. За някои деца е лесно, но за други не. При нас Ивана беше трудна, Андреа не. Важното е с различни методи според детето, да вокараш горе- долу един резултат, който е приемлив за всички.

По този повод , аз тази сутрин взех Андреа понеже на няколко пъти се буди и нямах сили да я приспивам, но естествено както винаги става, не ми помогна този ход. Вместо да спи тя реши да си играя с носа ми . След 10 минути беше пратена обратно в леглото, казано и беше лека нощ ( в 6 сутринта !) и беше завита с одеалото на мъжа ми, че да не се развива. Явно понеже днес беше малко по-хладно и може да и е било некомфортно, каот се развие с нейното мъничко одеало, но аз не се усетих, понеж до сега нали си спи без да се завива. С одеалото заспа сравнително бързо и откара до 9:00 когато вече нямаше как трябваше да я събудя и си пи млякото в колата и закусва там . Сега ще и взема и на нея вече по-голяма одеало, че явно като се затопли и спи по-добре.

Как не виждаш? Беше размахан пръст неколкократно срещу Елена да престане да натяква "хипарските" си възгледи. Обаче и на Боби в предни теми й беше размахан пръст как може да използва метода на контролирания плач.
Моля, няма нужда да ми казваш какво да пиша!

Истина е. Аз същото виждам, пък съм го и усещала нееднократо на свой гръб, но тогава не го наричат заяждане

Това, че едно бебе не спи посреднощ, не означава винаги, че не иска да спи в леглото си, просто има и такива деца. Вярно е, че в леглото при мама се успокоява и заспива по-бързо като му се бутне гърдата в устата, но това важи и за шишето с млякото. За мен винаги основна цел е било детето да си спи в леглото. И аз нямах късмета да имам спящи деца почти до двете годинки, при това с нощно хранене като бебетата. Говореха и ме строяваха: "Давай макото, нечем водата" това посреднощ. Давах си млякото и си лягах в леглото - и те спокойни и аз си спях до следващото хранене  Предполагам няма нужда да обяснявам, че и да искам трудно бихме спали 4 човека на спалнята, макар че е огромна (не че не сме спали). Приспиването ни беше сравнително лесно - пусках музика, гушкаха си нанитата и къртач, но после беше купона... а аз ходих и на работа... независимо от метода, който ще изберете, просто трябва да сте последователни - ако ще си спи в леглото, там да спи всяка нощ, а не една там, 2 при вас. Компромиси винаги ще има, то е ясно, но да са в определени ситуации, а не постоянно.
И въобще не смятам, че децата ми са ощетени емоционално, защото си спят в леглата, не са ми висели по гърдите по всяко време, хранят се на собствена маса, САМО от своите купички и на годинка и 4м тръгнаха на ясла. Така, че изрази от сорта, че това било лишаване от близост и не били спокойни децата, за мен са меко казани безпочвени и дори глупави. Достатъчно от вас ни познават - мен и децата ми лично и могат да кажат дали са спокойни или неспокойни 
Все пак не трябва да забравяме, че всяко нещо формира тяхното възпитание - ако ги научим да ровят в чиниите на всички, няма как да обясним след време, че това не е правилно.

 цигу, като те чета и ми се иска да живея такъв живот, какъвто според теб аз имам - "много ресурси", хора, които да ми гледат детото, докато аз спя и други такива. за съжаление не е така, в интерес на истината НА МЕН ЛИЧНО щеше да ми е по-добре и да ми спести доста грешни пари ако някъде бях прочела добри неща за спането заедно, а не колко било опасно (ще си убиеш детето, ще го затиснеш и др такива) и колко е разглезващо. та само това се опитвам да кажа.

мими, къде точно прочете, че съм казала, че
а) децата ти са ощетени емоционално, на теб или на когото и да е. единственото, което казвам, че не е ваажно къде и кога спи детето, а присъствието на родителите
б) че детето ми яде от моята чиния, тя се храни с нашата храна, както написах от както навърши годинка си поиска прибори и си се храни на стола си, заедно с нас, със собствени прибори.

цигу, като те чета и ми се иска да живея такъв живот, какъвто според теб аз имам - "много ресурси", хора, които да ми гледат детото, докато аз спя и други такива. за съжаление не е така, в интерес на истината НА МЕН ЛИЧНО щеше да ми е по-добре и да ми спести доста грешни пари ако някъде бях прочела добри неща за спането заедно, а не колко било опасно (ще си убиеш детето, ще го затиснеш и др такива) и колко е разглезващо. та само това се опитвам да кажа.

Елена, добре че най-после се обърна директно към мен.
Не говорим за спането заедно по принцип.
Кого агитираш да спи с детето си, понеже за теб е по-лесно, по-евтино и безопасно?
Говорим три майки, които вече спят с децата си: ти, м-и и аз. М-и и аз не сме доволни.
Защо четеш само своите коментари назад и негодуваш, че си неразбрана. Прочете ли нашите?
Защо съветваш м-и да си купи по-голямо легло, след като тя вече два или три пъти написа, че иска да научи сина си да спи отделно, в друго легло, посочи причините и поиска съвети как да го направи?
Защо не приемеш, че за мен и за м-и времето да отделим децата си е дошло, и че конкретно това обсъждаме от вчера?
Защо държиш последната дума да е твоя?
Като нямаш какъв съвет да дадеш на м-и или на мен в случая, защо продължаваш да отстояваш някакво свое принципно мнение и да се изкарваш жертва в спора?

За все още неразбралите и възмутените от "отношението" към Елена ще добавя две неща.

Не обиждам и не се държа грозно с нея, в противен случай модератор щеше да се е намесил. Като грамотни и активни потребители знаете добре правилника на форума - позовете се на конкретни мои думи, ако съм прекрачила границата, и въдворете справедливост, като информирате модератор.

Темата за съня на бебето ми е много близка на сърцето. Научавам тук, че повечето от вас спят добре. Много от вас продължават да са в прекрасно дългия български отпуск по майчинство. Малко хора написаха съчувствени коментари. Няма да ме разберете, защото сит на гладен не вярва. Но понеже знам на какъв огън се пържа и през колко терзания и размисли преминавам всеки ден и всяка нощ, опитвайки хем да осигуря сън на семейството си, хем да полагам нежни грижи за кърмачето си, карам Елена да аргументира всяка нехайно формулирана и подхвърлена своя мисъл.

Цигу, само за протокола ще споделя, че ВЪПРЕКИ неходенето си на работа откакто съм родила - трудно смогвам сама с детето, а доскоро и със спането - изобщо. Та дори не ми се иска да си представям ти как се чувстваш в момента, само съм убедена, че е в пъти по-тежко отколкото ми беше на мен в този период. Изобщо недей да имаш терзания по темата със спането, просто търси ефективни решения на проблема, искрено ти пожелавам скоро да намериш. Не смея да давам съвет, защото както казах - аз не успях да намеря решение когато ми беше най-нужно. Но все пак - аз трудно, лесно - можех да си позволя този лукс, а като те чета така...ти не можеш. Защото просто ще рухнеш и това не е от полза на никого в семейството ти.

Лично на мен, пак казвам - идеята която сподели в предишен пост ми изглежда съвсем добра и с голям шанс да сработи. Няма да е от днес за утре, но скоро надявам се.

Относно спането с детето...то и аз не съм доволна. Просто изборът е между много калпав сън и по-малко калпав сън /с него/. Т.е. избрах си "по-малката злина".  Колкото и да обичам да гушна детенце - не спя ефективно когато е в моето легло и това си личи, но все пак поспивам. Ако имаше начин да си спи в неговото - не бих се колебала, но на този етап няма такъв /по технически причини/.

П.П. Не мисли, че никой не те разбира и не знае какво ти е. Много майки в този форум са се "пържили на този огън", все нечий съвет ще ти помогне. Едно ако не стане - друго ще пробваш. Просто не се отказвай. Успех!

Елена, понеже конкретно се обърна към мен ще ти отговоря, ами то за година и малко във всеки твой пост се чете това - ако не гледаме децата си с "привързаното родителство", ако не захранваме водени от детето и т.н.
Цигу, конкретна идея - детето ти вече разбира, вземи нещо - малка възглавничка, играчка или подобно, вечер като лягате сега заедно, гушкайте двамката с Марко предмета няколко вечери. След 3-4 дни пробвай да го оставиш да го гушка сам, а ти кажи, че ще вечеряш, ходиш до тоалетна или подобно. Или просто, че ще легнеш след малко а той да гушка "нещото". Като свикне да заспива така, после в неговото си легло сам, отделно, ще има нещо, което ще го свързва с теб.

Елена при положение, че преди година и половина съм купила легло и матрак този вариант даже не ми е опция  по-скоро ще докарам дървената кошара.
Мими идеята си я бива, при нас не става, той не е съгласен и баща му да го гушка, стана ли аз и се започва рев с крокодилски сълзи и е супер разстроен дори сутрин, а прекрасно знае къде отивам и че ще се върна. Като сме сами стои на вратата на тоалетната и ме вика, а аз обяснявам от вътре 
Цигу аз също прекрасно те разбирам и съчувствам, въпреки че съм си у дома, нямам помощници, а спането през деня ми е невъзможно първо, че ми е единственото време, в което върша домакинска работа без да ми събува панталоните и опищява къщата и второ, че аз по светло не съм спала и като дете(само през бременността, но тогава можех и седнала да заспя  ). Въпроса е, че съчувствието ми не ти помага, но аз и на себе си не мога да помогна  Ще се справим  то докато го измислим и децата ще пораснат, други ще са ни проблемите и притесненията 

Цигу, не съм запозната с режима ви на хранене - дали  го кърмиш преди сън и колко кърмения имате преди това - но мислила ли си вариант, че кърмата ти може да не успява да му даде ситост за през нощта? Възможно е по това време на деня, кърмата вече да не е толкова хранителна и да не успява да го засити и поради това да се буди така често нощем.
При нас се получи горе-долу същото след осмия месец на Виктор - в началото започна да се буди веднъж нощем, а след това стигнахме до кърмене през два часа (той като новороден не се хранеше така на често). След като навърши годинка, спрях кърменето преди сън, като го заместих с мляко и бисквитка. За кратко време спря нощното хранене, от което си мисля, че детето ми е било гладно и заради това е било честото будене.

 Цигу и аз харесвам идеята на Мими, понеже и аз нещо подобно направих, но с възглавницата, в която беше свикнала да си слага главата. Само ще добавя, че е добре да има повече междинни стъпки, примерно : 1 - лягате с нещото и се гушкате, 2 - лягате заено той гушка само нещото,но лежиш до него 3 -в неговото легло с нещото и ти до него ( това е адски уморително, аз съм висяла над кошарата сума ти време, едвам се изправях сле това, пък полсе почнах да седя на земята , но минават за по 2-3 дена) може би най-трудната стъпка, 4 - той в леглото с нещото, ти до леглото на твоето си легло,ако стане отиваш и го слагаш пак да легне. тази също е доста трудоемка стъпка, ама няма как 5 - самостоятелно заспиване, като ако плаче можеш да се връщаш колкото пъти е необходимо и да го слагаш пак да спи. При слагането в легнало положение винаги казвам лека нощ, независимо, че съм го казала няколко пъти преди това, понеже тя си знае, че „лека нощ“ означава слагат ме хоризонтално.
Поне при нас така беше и отнема време, но няма невъзможно. Важното е да си вярваш, че ще успееш и да си постоянна. Аз избеснявах, когато таман стигнахме до стъпката аз на леглото до нея, тя в леглото и мъжът ми отиде да я приспи и я вземе при него. Е, това ми разкатаваше играта, понеже само като си помисля колко съм изстрадала да стигнем до тук и той сега да ме връща назад и направо не исках въобще да ми помага, то това не е помощ, а пречка.  Та това е моето предложение.

П.П. Сега видях, че си го сложила в леглото му но до твоето, коеот обезсмислял горният ми пост. Ами това също е  добър вариант. Също видях, че още кърмиш през нощта. Може би не е лошо да помислиш това какда го махнеш първо, ако желаеш де.

4 - той в леглото с нещото, ти до леглото на твоето си легло,ако стане отиваш и го слагаш пак да легне. тази също е оста трудоемка стъпка, ама няма как 5 - самостоятелно заспиване, каот ако плач еможеш да се връщаш колкото пъти е необходимо и да го слагаш пак да спи. При слагането в легнало положенеи винаги казвам лека нощ, независимо, че ъсм ко казала няколко пъти преди това, понеже тя си знае, че „лека нощ“ означава слагат ме хоризонтално.

Ей тоя номер остана да науча  ако канксия рев не започне при слагането легнал, то със сигурност ще е като се обърна да си ходя.

Аз на моя му давам вечеря и се будеше и търсеше докато позволявах. Сега се буди и върти, но не реве и не иска да яде(само веднъж през нощта и вече преди ставане, просто си се гушкаме, но трябва да съм там.

Ей тоя номер остана да науча  ако канксия рев не започне при слагането легнал, то със сигурност ще е като се обърна да си ходя.

Аз на моя му давам вечеря и се будеше и търсеше докато позволявах. Сега се буди и върти, но не реве и не иска да яде(само веднъж през нощта и вече преди ставане, просто си се гушкаме, но трябва да съм там.

Ще започне, няма как. Но без да опиташ няма да стане. Аз Ивана както споделих се наложи да я оставя 10 минути първият ден, но Андреа съм я оставяла за не повече от 3-4 и пак 2 или 3 пъти само. Сега вече си ляга и си лежи в леглото на тъмно докато заспи. Но не може да очакваш, че въобще няма да плаче никога. Кофти е, но мисля, че ако не е прекалено си струва, поне за мен си струваше. Не е чак пък толкова малък на година и 4 месеца, не е като да оставиш новородено бебе, което плаче за ядене.

Боби, аз не съм толкова подробна в описанията, но точно това имам предвид. Вече самите стъпки на отделяне зависят от детето.
Сега се сещам, че имахме период, в който посреднощ се будеха и искаха да ме държат за ръката, ей, вярвайте сутрин не си чувствах ръката. Тогава започнах още докато се пробудят и да започна да ги люлям с леглата (всяка нощ се радвах, че точно такива взехме) - единия с ръка, другия с крак и се унасяха отново. Вече, ако изтървях положението се почваше мрънкането за мляко.