Цигу ако измислиш как да го приучиш да спи сам, сподели моля! С непрестанното нощно ядене аз се преборих за 2-3 дни като просто си сложих часовник и подавам биберона ако не са минали около 3ч. В момента храня веднъж нощем и също като теб смятам, че не е нужно хранене на всеки час и разбива съня на всички. Но нали има родители, които са по-добри и отдадени та се чувствам виновна от време на време 

М-и, свалих едната решетка на креватчето му и го прилепих към моето легло, което пък е прилепено към стената. Така спим един до друг и кърменето нощем не предполага ставане, и в същото време всеки е в леглото си.

Надявам се да свикне отново с креватчето и след няколко седмици ще монтирам обратно решетката. После ще започна да отдалечавам леглото му от моето. Това е планът, а дали ще проработи времето ще покаже.

Благодаря, ще чакам за развитие, че нашето дървено легло не е сглобено, защото не можа изобщо да спи сам през 4-те месеца, в които издържах да пробвам.

е как така изведнъж станах "хипарка", мързелива и още не знам каква. интересно защо решихте, че не работя, нямам никакви други ангажименти, освен да пиша по форума?

с едно нещо съм съгласна - детето се нагажда по ритъма на семейството. естествено е, че ако трябва да става рано ще заспива и по-рано, но явно съм чела някакъв друг форум, където се е говорило за това в колко часа да е банята и кога да си ляга детето и как се приспива дете когато му е времето за сън и тн.

колкоо до дъщеря ми - ляга си с нас, защото иначе не би познавала баща си (тъй като той е от онези "хипари" дето излизат в 6 сутринта  и се прибират в 10 вечерта)й, защото аз смятам, че спането заедно е по-добро за нас и за нея. аз също кърмя, тя нощем се буди 2 или три пъти, но да, има периоди, когато се буди доста по-често, точно около 11-13 месец беше така, но аз смятам, че дори и да не е гладна (което няма как да знаем) явно има нужда да се буди и не го прави от проклетия или защото има лош навик. дори и да се буди нощем дълго време не бих я оставила да плаче, продължавам да смятам, че независимо дали цигу се трогва или не, това не е добра практика, това освен, че "ми идва отвътре" беше подкрепено и от нещата, които изчетох по въпроса.

м-и, ади също не си е спала в леглото, сега й го монтирах на най-долното ниво и махнах едната преграда, от време на време ходи и си играе в него, слагам я понякога за следобедния сън там. идеята е, че след време сама ще поиска да спи в него. така съм чела и съм си говорила с хора с подобен опит, но аз хич не бързам да спи в отделна стая, не виждам смисъл, особено докато кърмя.

Елена нямам идея да спи в друга стая, а просто да не получавам ритници в лицето нощем. Той влиза да играе в в неговото легло и знае, че е негово, но за сън вътре и дума не може да става, дори заспал като го слагам там, само ръцете ми да доближат матрака и се буди и реве. Няколко пъти съм лежала вътре с него и е заспивал там, но сам не става. При мои приятели това със самостоятелното решение да спи детето в леглото си стана на 4г, вижда ми се като мираж, а и това са си цели 3г още, иска ми се да мога спокойно да се обръщам в леглото, сега ако се събуди и съм с гръб плаче и ме дърпа за косата да се обърна.

Елена, никой не мисли, че не работиш и пишеш по цял ден във форума. Но от написаното от теб става ясно, че не ставаш в 7 часа за работа, не излизаш в 8 и не се връщаш 18-19 часа. Явно работата ти позволява детето ти е да е с теб непрекъснато, в което няма нищо лошо.

с едно нещо съм съгласна - детето се нагажда по ритъма на семейството. естествено е, че ако трябва да става рано ще заспива и по-рано

И накрая си дойдохме на думата. Явно проблема идва от думите "график" и "режим". Щом ти харесва "ритъм на семейството" така  си го наричай, но е същото, за което говорим всички и изписахме няколко страници по въпроса.

Еех, вие си мечтаете децата ви да спят по креватчетата си, а аз моето да спи до мен. Като една гладна кокошка просо сънувам.

защото аз често виждам как някой иска да "мести" следобеден сън, да "маха" ядене, да слага друго и такива неща и от време на време решавам, че мога да напиша, че часовника не е най-добрият приятел на детето и

е това ме провокира. защо да е лошо това, защото ти мислиш така ли? на мен пък не ми харесва, че през страница предлагаш децата ни да ядат от масата или чиниите ни, с ръце, а не с лъжица и вилица от техните, но не ти казвам, че не е правилно и не е приятел на детето. мисля, че не остана нито един потребител, който да не е запознат в детайли с теорията ти за хранене и отглеждане. намали малко тона вече.

дори и да се буди нощем дълго време не бих я оставила да плаче, продължавам да смятам, че независимо дали цигу се трогва или не, това не е добра практика, това освен, че "ми идва отвътре" беше подкрепено и от нещата, които изчетох по въпроса.

Не съм способна да намеря общ език и съгласие с теб, защото ти робуваш на самодоволството си от избраните от теб методи. Нямаш нито въображението, нито съпричастността да проумееш колко ми е трудно и как това е моят начин аз да се справя с моето дете в моя свят, при моите обстоятелства. То и това го пише в повечето книги, но ти тези глави си ги пропуснала, защото така ти изнася.

Посочих ти как точно прилаганият от теб подход при мен даде много по-лош резултат. Но вместо да признаеш, че да се спи с детето и да се кърми по цяла нощ не е добро разрешение за всички деца и всички майки, ти пак удряш под кръста и като Светата Дева Богородица опяваш, че е грях детето да плаче и си прекалено праведна да прогледнеш за чуждите проблеми.

Джам писа в друга тема за непочтения ти начин за водене на диалог и сега го наблюдавам с нов поглед и клиничен интерес.

Еех, вие си мечтаете децата ви да спят по креватчетата си, а аз моето да спи до мен. Като една гладна кокошка просо сънувам.

Сънуваш, защото спиш. Едното без другото не може.

Цигу може би просто не смее да пробва. И аз имах скрупули, че видиш ли детето ми реве от глад, даже първата вечер се скарахме с мъжа ми и му казах да ходи да спи в другата спалня щом го притесняваме(пък и на мен сърцето ми се свиваше), но сега мисля всички сме си по-добре.
 Мисля че трябва да се съобразяваме с децата си, но рано или късно те ще се пригодят към нас, защото явно обратното създава дискомфорт. Наистина няма как да отидеш на работа и да си отпочината за да работиш при будене през час. Аз съм в къщи и бях страшно уморена и некоординирана.
На мен ми е приятно да си го гушкам, но не може да се стряскам всеки път като той си сменя мястото с две премятания.

Чета ви и ви съчувствам, наиситна! Моето се отказа да суче нощем и да се буди на около 5 месеца, но това е според мен, защото той никога не е сукал за успокоение, а само за храна (за толкова ми стигаше кърмата  ). За успокоение си имаме биберон. Само да кажа, че в моето обкръжение има много пристрастени към буденето и сукането деца, които в последно време постепенно, на около година и два-три месеца започнаха да се поотказват от буденето. Е, не е доброволно, но е с маааааалко рев и люшкане и малко вода. Може и при вас да му се вижда края 

Цигу, според мен си избрала добър подход в ситуацията. А дано сработи и то скоро. От опит знам колко убийствено е безсънието за майката, ако ходи и на работа - просто аз не се виждам как бих оцеляла при изпълненията на Дани по въпроса.

Елена, ако най-после разбереш, че не е нужно "твоето да е най-вярно", а да бъдеш полезна /ако можеш/, пък понякога просто да проявиш разбиране към някой друг с проблем, дори да не му помогнеш реално с нищо друго - конфликтните ситуации няма да са толкова много.

Лично за мен става нелепо в почти всеки твой пост да чета, че стабилност и сигурност на детето дават единствено и само твоите методи на отглеждане, независимо за кърмене ли става дума, за захранване ли, за сън ли, за носене в слинг ли... То чак да се почувствам лоша майка, че моето обича да го возя в количка, въпреки, че така го лишавам от близост явно... Пък може и емоционално да съм го увредила вече, понеже физически съм неспособна с моите 50-ина кила и дископатия да нося 15-килограмовия си /вече/ син прилепен към мен като гербова марка, при това Господ по невнимание ме е създал човек, а не коала.

Лично аз - следя с интерес това което пишеш за методите си при отглеждането на Ади, някои неща ми допадат, други - не, трети и да ми допадат - са неприложими в моя случай лично. Аз естествено - също си имам мнения кое би било най-добре в дадена ситуация, но изхождам от СВОЕТО дете, СВОЯТА ситуация, СВОИТЕ ЛИЧНИ възможности и когато се изказвам по такива въпроси - не забравям, че говоря за нечий друг живот и нечие друго дете - не за своите. Демек, като даваш съвети - просто опитай да влезеш в ситуацията на този който пита, не да споделиш своята за пореден път с идеята, че тя е универсална и се отнася до всички. Защото просто не е.

 Не знам какво ви пречи, че Елена мисли различно. Ето аз за почти нищо не съм съгласна с нея по повод местенето на яденета и спанета ( аз местя и нагаждам, не мисля, че е лошо), но мога да си водя разговор с нея без да се засягам. Не мисля, че някого е искала да засегне, пък това последното за тона направо ме втрещи. Имайки предвид, че преди няколко месеца аз бях на мушката за точно обратното мнение, започвам да се чудя дали просто хората мразят някой да има мнение и да си го отстоява.

Аз лично и в къщи да съм си пак щях да направя всичко възможно да откажем нощното хранене. Не мисля, че трябва да се извинявам с това, че работя. И да не работя, пак нямам никакъв зор да ми е по-трудно, от колкото по-лесно. Елена вижда вреда в това и затова не го прави. Аз не виждам такава.

Боби , като те чета теб и някой други мами искрено се учудвам как махате нощното ядене и куп други неща  ! Аз явно не се справям добре , защото това с "махането " хич не ми се отдава . Моята беба докато ядеше вечер слушах от педиатъра и още от родилното даже как не бива да яде вечер да не й се товари стомаха . Е , как аджеба да й го обясня вечер като се събуди . Тя сама си реши ,че ще спре да яде , слава богу. Имаше период , в който пак почна да се буди в 3 сутринта , ама като й увеличих дозата на АМ и пак си спи . Да видим до кога . Иначе въобще не страдам от това ,че не се буди вечер и ,че бебето ми е малко . Ами аз само тогава мога да спя.Или пък например ми се казва , -не я носи , така ще я научиш . Ами какво да я правя като не иска да лежи. Събужда се , 20 мин си играе сама и после почва да иска да става . Е , как да я оттуча .Оставяла съм я да реве .. ми не спира , до като не я взема . 

Искрено съчувствам на Цигу и м-и. Аз например съм много зле със съня . През тия девет месеца, докато бях бременна  аз въобще не спях и сега , ако беба се събуди примерно в 4 сутринта и така си откарвам до 6 . Не мога да заспя после и съм като парцал на другия ден .Тя постоянно се върти и е имало случай , в които отивам да спя в другата стая и я оставям с баща й . Не мога да си представя да спим в едно легло .Ми аз ще се зомбирам направо .Дано скоро намерите решение наистина , защото смятам ,че когато ние сме добре , бебетата ни също са спокойни .

Боби , като те чета теб и някой други мами искрено се учудвам как махате нощното ядене и куп други неща  ! Аз явно не се справям добре , защото това с "махането " хич не ми се отдава . Моята беба докато ядеше вечер слушах от педиатъра и още от родилното даже как не бива да яде вечер да не й се товари стомаха . Е , как аджеба да й го обясня вечер като се събуди . Тя сама си реши ,че ще спре да яде , слава богу. Имаше период , в който пак почна да се буди в 3 сутринта , ама като й увеличих дозата на АМ и пак си спи . Да видим до кога . Иначе въобще не страдам от това ,че не се буди вечер и ,че бебето ми е малко . Ами аз само тогава мога да спя.Или пък например ми се казва , -не я носи , така ще я научиш . Ами какво да я правя като не иска да лежи. Събужда се , 20 мин си играе сама и после почва да иска да става . Е , как да я оттуча .Оставяла съм я да реве .. ми не спира , до като не я взема . 

Искрено съчувствам на Цигу и м-и. Аз например съм много зле със съня . През тия девет месеца, докато бях бременна  аз въобще не спях и сега , ако беба се събуди примерно в 4 сутринта и така си откарвам до 6 . Не мога да заспя после и съм като парцал на другия ден .Тя постоянно се върти и е имало случай , в които отивам да спя в другата стая и я оставям с баща й . Не мога да си представя да спим в едно легло .Ми аз ще се зомбирам направо .Дано скоро намерите решение наистина , защото смятам ,че когато ние сме добре , бебетата ни също са спокойни .

E, вие сте още мънички. Мисля, че твоето бебче е мъничко още за някои от тези неща. Аз като казвам, че местя хранения и приучвам, не го правя насила, а може да се каже, че ги потбутвам . Пък и има деца, с които не става, знам с дани на  Жбрул имаха доста проблеми с неговото неспане през нощта. Има си всякакви деца, но аз вярвам, че голяма част от тях могат да се приучат, но понякога е с много труд, друг път е лесно, зависи си от детето. При всяко положение каквото и да се учите, трбява да е съобразено с възрастта и особеностите на самото дете.
Аз не съм махала хранене с рев, това означава да си държа детето гладно,а това никога не бих направила. Не мисля, че трябва да им почиват стомахчетата, нито смятам, че трябва да ги оставиш да плачат от глад, това ми се струва нечовешко за толкова мъничко бебче. Но идва една възраст, според мен след около 6-9 м, при която смятам, че вече става навик и исках да се отучат преди това. На Ивана за първи път опитах да дам вода на 4м и 25д при субъждането и в 4:00 и тя пи няколко глътки и заспа. дори не можах да повярвам. На следващата нощ пак така се събуди и отказа да пие водата и от тогава спря да се буди и започна да спи от 00:00 до към 7:00, Много лесно стана. С Андреа съм пробвала няколко пъти докато не стана. Мисля, че първо опитах на 3 месеца някъде, но детето си беше гладно. После след седмица, после пак и тя отказа нощното хране на 4 месеца някъде. Не е имало нито драми, нито плач, нито някой е гладувал, просто съм се опитвала с надеждата, че ще стане, понеже това бях чела и в крайна сметка стана. Не мисля, че съм им навредила. 
Аз също не спях с Ивана в едно легло, понеже общо взето само тя спеше, а аз не, покрай ритнците, които ми раздаваше. Андреа обаче спа с нас в едно легло няколко месеца, след като стана някъде на 5-6м, понеже тя спеше спокойно. Плюс това, тя до 9ти месец имаше рефлукс и след ядене я държах изправена и заспиваше всяка вечер в ръцете ми, докато гледах телевизия. Обаче после отучването и беше трудничко, не искаше да си спи в леглото и на няколко пъти опитвах и не ставаше. В крайна сметка някъде към 10-11-ти месец вече успях да я приспя, като си държа ръката на нея, докато тя лежи в нейното легло. После сложих една възглавница от нашето легло и седях до нея, да ме чува, че съм там. Така заспиваше сигурно 1-2 месеца докато не започнах да я отучвам да седим да я приспиваме. Вече я слагам и тя си ляга и няма проблем.

Аз не я разбирам тази теория, че не трябвало да се носи. Ми какво друго да го правиш, като не може да ходи. Освен това те искат да са до теб. Аз смятам, че няма да е още дълго, когато ще искат да ги нося, така че дори и като ме боли кръста това си повтарям, че времето ми с тях е ограничено и ще си ги нося като искат и ще им се радвам докато мога.

боби, никой не се заяжда и кара с Елена, напротив, ние се опитваме да споделим и личен опит и да помогнем на друга мама с проблем, докато тя като латерна не спира да повтаря само и единствено тя какво прави и че това е единствения правилен начин, без дори да се опита да разбере проблема на другите, не че е длъжна, разбира се, но това дразни хората.
аз също не съм си оставяла децата да плачат и една секунда, но не го навирам в очите на никой, напротив, така съм преценила аз, това съм правила, което не означава, че не подкрепям майките които са решили с малко рев да отучат детето от нощно хранен например. дори им се възхищавам, че са успели, аз не дори не съм си го помисляла, нямам сили да слушам да ми плаче детето... и т.н., разбираш ли от къде идва дразнението сега. всеки си има своята истина, своя начин и той е най-добър за него и детето, така че това непрекъснато навиране в очите на всички как единственото правилно е че детето трябва да го носим до първи клас, да спи с нас до пубертета, да ни рови в чиниите и да яде през 15 мин. каквото си пожелае, защото така е най-правилно, ами на хората не им допада

E, браво Боби, май най-после нацелихме израза!  Именно за подбутване на детето да направи едно, или друго говорим всички обикновено т.е. когато то самото е готово за дадена "стъпка" - мама да го насочи към нея. Явно обаче, при споменаването на думи като "приучавам" и "режим" - друго се разбира...

Ако нещо съм разбрала от гледането на дете до момента - то е, че детето не може да бъде "накарано зорлен" /условен израз/ да направи каквото и да било, или да спре да прави нещо, ако на него самото не му е дошло времето за това. Но понеже децата ни са много малки още, за да ги попитаме за нещо "дали, или" - родителите нямат особени опции, освен от време на време да пробват дадено нещо и да следят реакцията на отрочето. Ако тя е негативна - обикновено всички се отказваме от дадено действие и след време опитваме пак, пък...ако стане. Лично за мен - тези "опити", дори съпроводени с рев - не са някаква трагедия и насилие над детето, а просто са "тест на реакция".

Според мен, на Елена й се реагира не защото има различен подход и разбирания при отглеждането на Ади, а защото често /не само в тази тема/ - просто не иска, или не може да се постави на мястото на питащия. Никой няма нужда излагайки проблема си, да слуша как самият му опит да го разреши е грешка сам по себе си, понеже така си ощетявал детето емоционално. Ти си работеща майка, аз съм неработеща майка, ама и двете имаме нужда от сън, за да бъдем адекватни и да функционираме нормално в средата която обитаваме. И опитвайки се да постигнем положение, в което и ние и децата спим - едва ли не биваме изкарвани кофти родители, понеже търсим начин това да се получи.

Да припея и аз малко тука
Моя Дани се оказва значи много ненаучено, неподбутнато и каквото там още дете 
Ми не мога да го приуча на нещо различно в яденето и съня от това, което той си е решил. Завиждам на мамите, които спят!!! Ама много им завиждам!!
Моя човек си е като новороден, нощем по 1-2 пъти суче! Общо 8 кърмения за денонощието.
Няма и помен от възможността да бъде прилъган с водичка да заспи. А аз умирам за сън. Какво да направя....
Както каза Боби много хубаво, малко е времето ни на такава близост. Един ден ще искаме, ама няма да има вече.

п.с. Жбрул, пребих се от смях с това за коалата 

Да припея и аз малко тука
Моя Дани се оказва значи много ненаучено, неподбутнато и каквото там още дете 

Ааааа Мишле82, да не ти пука - те "Данитата" явно са си такива, "неподатливи" ако съдя и по моя. 
Аз лично - не съм опитвала никога да го "подбутвам" за нищо, освен че в един момент търсих начин да вземе да спи стабилно. Или по-скоро търсех причината това да не се случва, защото към 7-я му месец вече така се бях зомбирала от безсъние, че само се чудех "къде да падна" дето има един лаф. Повечето мнения бяха, че нощното хранене при него, /което продължи до 10-я месец/ е нещото бъркащо нощен сън "ън блок". И тогава и сега - не считам, че това е било причината, хранех си го в 3 докато сам спря и толкова. После - пак продължи да си придремва по 40 мин. - час и да се буди, да мрънка и после пак да си заспива. В общи линии - будеше се колкото да събуди мен и трайно да се оцъкля - не е било с рев и писъци, просто "мрън" и пак се врътне и заспи. Не открих никаква причина за това колкото и да мислих, да наблюдавах и ей така както "умувах" - Дани стана на около година и два месеца и започна да си спи по 8, 10, 12 часа "сякаш от въздуха". Идваше ми да направя карнавал след първата седмица в която си спомних какво е да спиш!

Кошарата му - продължава да си служи само за акцент в интериора, откакто се е родил спи в моето легло. В началото ми беше по-удобно на мен това положение, предвид честото ядене и постоянното мрънкане при сън. После опитах от гледна точка на сигурност, поне следобед да спи в кошарата, но бързо схванах проблема. Заспиваше си без протести там, но стилът му на спане е същия като моя - въртене и "обход" на голяма площ. И тамаан заспи - вземе, че се завърти, опре някъде, събуди се и като стане така 2-3 пъти - изнервя се, реве и няма спане повече. Та бях "мерси" при тази ситуация и си го оставих да спи на спалнята. Ок, ама аз имам спалня 2 на 2 метра, нямам мъж и подобно решение не ми е никакъв проблем. Изобщо обаче - не бих препоръчала същото решение на една нормална семейна двойка по ред причини, особено ако това изнервя някой от партньорите. По-скоро при такава ситуация като моята - бих ги посъветвала да заменят кошарата с едно голямо легло като за тийнейджър, да сложат една мека преграда за безопасност и всички да спят добре и удобно в тази къща. И със сигурност - не бих ги упрекнала, че си лишават детето от близост и сигурност, нито пък мисля, че аз давам на Дани повече близост и сигурност понеже ми спял в леглото, отколкото моя приятелка от форума, чиито син си спи чинно в кошарата от новороден - до ден днешен. В 20.00ч. е заспал и до 6.00 сутринта - няма будене. Мога благородно да й завидя само, ама...такова дете й се паднало.

Споделям горното просто като илюстрация, че при различните семейства и различните деца - има различни решения за един и същ проблем и никое от тях не е по-добро, или по-лошо. Просто са различни и не по тях се мери кой колко добър родител е. Важното е да са работещи решения и всички да са доволни. Поне за мен.