Аз да споделя моя опит със отучването от лапане на палеца...
Не помня кога за пръв път синът ми започна да си смуче палеца, но си беше още бебе. Кърмен е до година и 7 месеца, не успя да се научи на биберон. В първите месеци нямахме проблем всъщност, пиеше и от шише и смучеше залъгалка, но постепенно отказа и двете. Може би тогава започна да си лапа пръста. Смучеше го основно преди заспиване, когато е нещо неспокоен /това отпадна бързо/ и когато види цип
не знам защо този навик с ципа.... спи с чувалчета с цип....но това е друга тема
В началото си мислех, че с времето сам ще се откаже, даже бях чела разни майки да твърдят, че едва ли не е добре за психиката му да го оставя да си го смуче, тъй като това му действа успокоително, но мен започна да ме притеснява това, че му излезе доста солиден мазол на пръста. Накрая беше станал като брадавица- твърд, сух и грозен... Със зъбите не се виждаше все още да има проблем, но започнах да си мисля, че ще си изкриви по-скоро пръстчето.
Един ден реших, че ще започвам да слагам лепенка. Беше навършил 2 години и 3 месеца. Обясних му предварително, съгласи се...нямаше драми. Купих едни шарени детски, харесаха му
Да, обаче се научи да смуче другия пръст
Не го очаквах. Имах спомен, че като дете баща ми ми превързваше палеца с бинт, за да ме откаже от същия навик. Другия пръст ми се струваше като чужд
За отрицателно време стана мини-мазол на девствения
Естествено стартира стерео-лепенето
Костваше ни около месец докато напълно зарязахме неприятния навик. Още месец мина откак махнахме последните лепенки, но мазола все още личи леко. Е, имаше моменти, в които правеше сцени малката маймуна, но с увещания и дълги разговори, успявахме да се справим.
Сега се хвали на всички колко голям е пораснал и как не си лапа вече пръста и е гладък и хубав
На мен пък ми падна камък от сърцето
Дано съм помогнала на някой с тази дълга и скучна история