radosttinka , взимам отношение само защото на свой гръб съм изпитала това, което ти се случва в момента, но в доста по-лекия вариант като чета.
Кърма имах в изобилие, бебето засука правилно и го кърмех успешно /изключвам няколкото дни, в които давах кърма от шише, заради разранени зърна/, но щом не се отби, значи пак е било успех.
Ама тая история с рефлукса при Дани си беше гърч и то за двама ни. Накърмя го и се почва гънене, пухтене, връщане и повръщане, напрактика и минута спокоен сън нямаше. Точно като се поуспокои - идва време за следващо кърмене и всичко започва отначало.
Повдигах матрака, сменях пози за кърмене т.е. всички "консервативни" методи да се облекчи положението, но да запазя кърменето. Нищо не помогна, дори с малко да стане по-добре.
При положение, че кърма имах и той сучеше активно, дори прословутите БГ-педиатри, набедени за фенове на АМ не ми препоръчваха да минавам на АМ, а да си кърмя, а той щял да го израсте. Кога ще го израсте питах...ами обикновено до 6-я месец, можело и малко по-късно отговаряха. Ами не са врачки хората - правилно ми отговаряха.
Решението ми да пробвам с АМ-АР си беше лично, никой не ме е карал насила. Гледайки го как се гърчи почти 24/7, реших че предпочитам да е на АМ, ако ще се чувства добре от него, отколкото на кърма и още месеци наред /неясно колко/ да е така. Охкащ, извиващ се, неспящ, повръщащ, ако и да наддаваше добре. Не го споделям, защото твърдя, че моето решение е било най-вярно в случая, а просто защото ми е минало през главата. Всичкото мислене, колебания, "гузна съвест", несигурност - коя е "по-малката" беда, с кое го "лишавам повече" - дали отнемайки му кърмата, или отнемайки му спокойния сън и физически комфорт, но пък запазвайки ценността на всичко което поема чрез кърма.... Бях се опаткавила, амаааа яката.
В един момент дадох АМ-АР и още след първто хранене цялата драма спря от раз. Бебето ми за първи път се нахрани и спа спокойно без да мръдне почти 3 часа. Давах АМ една седмица и междувременно цедях като луда и замразявах във фризера кърма, че да не ми спре. Надявах се да запазя лактацията и а дано това с АМ и ефектът от него е случайност, чаках да се появят същите признаци и гърчене като при кърменето и да си го кърмя пак. Не се появиха. След седмица хранене с АМ-АР, реших пак да се пробвам. Дадох гърда, засука без проблем, наяде се и къде изплю гърдата - къде се почна драйфане, писък, извиване на дъга и "всички екстри".
За мен това беше моментът, в който спокойно и напълно наясно защо - спрях да кърмя. По метода вреди/ползи реших за моето дете конкретно, че в тази ситуация АМ е по-добре. И сега, от дистанцията на времето и без да ме тресат следродилни хормони - пак считам, че за нас двамата това беше по-добрият избор.
Имам познати мами, които бяха в аналогична на нашата ситуация, но продължиха да кърмят, изтърпяха и ревове и повръщания по 100 пъти на ден и моменти на недобро наддаване понякога, но си кърмеха. Някои от бебетата така и не спряха да повръщат и пак ги кърмеха т.е. и това е вариант, ако си убедена, че той е по-добър за теб и детето ти от АМ /в случай, че наистина е рефлукс/.
Според мен - първо установи със сигурност на какво се дължи това състояние при твоето бебе и когато знаеш - тогава седни и си избери вариант, който считаш за най-добър за себе си и детето си. Тогава е информиран избор и каквото и да прецениш да правиш занапред - ще бъде правилно.
Не бързай да даваш АМ, преди да имаш някакво поне основание да мислиш, че там е решението. Ако се окаже там наистина - преценяш си за себе си дали, или... Ако наддава добре и ти можеш да издържиш на сегашната ситуация, докато израсте проблема - кърми си и забрави всякакви шишета, добавки и чудеса. Ако не можеш да изкараш в това положение неизвестно докога - варианти имаш бол. Просто не избързвай.
Успех ви желая и дано се кърмите дълго и щастливо!