Боби , като те чета теб и някой други мами искрено се учудвам как махате нощното ядене и куп други неща ! Аз явно не се справям добре , защото това с "махането " хич не ми се отдава . Моята беба докато ядеше вечер слушах от педиатъра и още от родилното даже как не бива да яде вечер да не й се товари стомаха . Е , как аджеба да й го обясня вечер като се събуди . Тя сама си реши ,че ще спре да яде , слава богу. Имаше период , в който пак почна да се буди в 3 сутринта , ама като й увеличих дозата на АМ и пак си спи . Да видим до кога . Иначе въобще не страдам от това ,че не се буди вечер и ,че бебето ми е малко . Ами аз само тогава мога да спя.Или пък например ми се казва , -не я носи , така ще я научиш . Ами какво да я правя като не иска да лежи. Събужда се , 20 мин си играе сама и после почва да иска да става . Е , как да я оттуча .Оставяла съм я да реве .. ми не спира , до като не я взема .
Искрено съчувствам на Цигу и м-и. Аз например съм много зле със съня . През тия девет месеца, докато бях бременна аз въобще не спях и сега , ако беба се събуди примерно в 4 сутринта и така си откарвам до 6 . Не мога да заспя после и съм като парцал на другия ден .Тя постоянно се върти и е имало случай , в които отивам да спя в другата стая и я оставям с баща й . Не мога да си представя да спим в едно легло .Ми аз ще се зомбирам направо .Дано скоро намерите решение наистина , защото смятам ,че когато ние сме добре , бебетата ни също са спокойни .
E, вие сте още мънички. Мисля, че твоето бебче е мъничко още за някои от тези неща. Аз като казвам, че местя хранения и приучвам, не го правя насила, а може да се каже, че ги потбутвам
. Пък и има деца, с които не става, знам с дани на Жбрул имаха доста проблеми с неговото неспане през нощта. Има си всякакви деца, но аз вярвам, че голяма част от тях могат да се приучат, но понякога е с много труд, друг път е лесно, зависи си от детето. При всяко положение каквото и да се учите, трбява да е съобразено с възрастта и особеностите на самото дете.
Аз не съм махала хранене с рев, това означава да си държа детето гладно,а това никога не бих направила. Не мисля, че трябва да им почиват стомахчетата, нито смятам, че трябва да ги оставиш да плачат от глад, това ми се струва нечовешко за толкова мъничко бебче. Но идва една възраст, според мен след около 6-9 м, при която смятам, че вече става навик и исках да се отучат преди това. На Ивана за първи път опитах да дам вода на 4м и 25д при субъждането и в 4:00 и тя пи няколко глътки и заспа. дори не можах да повярвам. На следващата нощ пак така се събуди и отказа да пие водата и от тогава спря да се буди и започна да спи от 00:00 до към 7:00, Много лесно стана. С Андреа съм пробвала няколко пъти докато не стана. Мисля, че първо опитах на 3 месеца някъде, но детето си беше гладно. После след седмица, после пак и тя отказа нощното хране на 4 месеца някъде. Не е имало нито драми, нито плач, нито някой е гладувал, просто съм се опитвала с надеждата, че ще стане, понеже това бях чела и в крайна сметка стана. Не мисля, че съм им навредила.
Аз също не спях с Ивана в едно легло, понеже общо взето само тя спеше, а аз не, покрай ритнците, които ми раздаваше. Андреа обаче спа с нас в едно легло няколко месеца, след като стана някъде на 5-6м, понеже тя спеше спокойно. Плюс това, тя до 9ти месец имаше рефлукс и след ядене я държах изправена и заспиваше всяка вечер в ръцете ми, докато гледах телевизия. Обаче после отучването и беше трудничко, не искаше да си спи в леглото и на няколко пъти опитвах и не ставаше. В крайна сметка някъде към 10-11-ти месец вече успях да я приспя, като си държа ръката на нея, докато тя лежи в нейното легло. После сложих една възглавница от нашето легло и седях до нея, да ме чува, че съм там. Така заспиваше сигурно 1-2 месеца докато не започнах да я отучвам да седим да я приспиваме. Вече я слагам и тя си ляга и няма проблем.
Аз не я разбирам тази теория, че не трябвало да се носи. Ми какво друго да го правиш, като не може да ходи. Освен това те искат да са до теб. Аз смятам, че няма да е още дълго, когато ще искат да ги нося, така че дори и като ме боли кръста това си повтарям, че времето ми с тях е ограничено и ще си ги нося като искат и ще им се радвам докато мога.