Ех, момичета, как ме развеселихте
Знам за какво говори Змимка. Майка ми, много си я обичам, макар и да не е чак в такива граници, като написаното от Змимка, също все да помогне във всичко напира.
И тя все това повтаря: "И на 100 г. да станете, ще сте децата ми!" Нейното е доста по-приятно обгрижване и не досажда чак така, както си написала за твоята свеки.
Но пък познавам една такава свеки, като твоята.
Приятелката ми има близнаци сега, но още преди да забременее, малко след като се ожени, нейната свеки реши да й помага в къщата. Беше й разменила пердетата от една стая с пердетата от друга. Бъркала по шкафове и преподреждала. А пък къщата, дето живеят си е на приятелката ми от сто години, даже не е съпружеска имуществена общност, дето се вика. Приятелката ми любезно й обяснила да престане, а ма то това е уникум.
Аз също не мога да си представя някой да ми се мота из къщи и да ми дава акъл. На 36 г. съм и от 18-годишна живея сама. С мъжа ми винаги сме си живели отделно от свекита и тъщи.