Това ми е любимият момент от денонощието. Когато си легнем изтощени от ревове и глезотии, и ги погледна до себе си...ех, имаме най - големите съкровища на света!

Така си е Нашите гарджета са най-голямото ни богатство

Гальонди, аз се чувствах по същия начин, чак ревях от безсилие, детето по цяла нощ плачеше, а не искаше да се храни. Затова и се реших да му дам от детския мотилиум, няколко дни след като започнахме лечението имаше голямо подобрение при нас. Купих и други биберони /на МАМ/, спрях всякаква кърма и минахме изцяло на АР мляко. Период е ще мине, при нас това стана със захранването.

Предполагам мотилиум е някакъв вид лекарство? Простете незнанието ми, но тук лекарствата са съвсем други и не съм много запозната с лекарствата у нас..
Ние сме на "prevacid" по половинка сутрин и вечер ( едно хапченце на ден) Ужасни са, не се разтварят във вода и остават на едни малки топченца.. Давам лекарството с биберон с малко по-голяма дупка, разредено с малко водичка.. Той моя Зейн нали много "обича" да цока, та някой път направо си го изплюе, или пък не иска да засуче биберона.. Абе чудо сме! Тези дни ми прави впечатление, че сънен, буден, гаврътва каквото му давам, дано все така го пие, че да видим малко подобрение с това хранене.. Слагам му оризова каша в АМ, също и АМ правя по-гъста, по настояване на гастроложката, при която го водихме.. Дори и малко да яде, да гълта повече калории.. Като че ли понаправи бузките тези дни, като го вдигам днес ми се стори понатежал.. 
И аз някои дни си ги изкарвам с рев от сутринта до вечерта.. И всеки ден ставам с надеждата, че ще се храним по-добре.. Много време мина, измъчихме се с това малкото ми човече  Нямам търпение да го видя да ЯДЕ с мерак! 

здравейте на всички мами.
Съвсем нова съм във форума, макар че го чета от доста години, особено онези, през които беше борбата за бебче.
След ходене през какви ли не доктори и клиники попаднах на най-подходящото място. Благодарение на чудото , наречено д-р Стаменов, защото за мен той е изпратен с по-висша цел, а именно да прави чудеса, сега съм бременна не с едно, а с две бебчета, които засега се развиват добре.
В 13 г.с. съм и ми предстои още много време до края и се моля само да издържа и да износя бебчетата и края да е успешен.Имам много притеснения още от сега, но чета форума и като виждам колко много щастие и любов има, това ме зарежда с много положителна енергия.
Радвам се за всички и нека Господ да е с нас.

Честито дар83, в добри ръце си, остави притесненията настрана , за да изкараш една прекрасна бременност. Лека и безпроблемна.

В 13 г.с. съм и ми предстои още много време до края и се моля само да издържа и да износя бебчетата и края да е успешен.Имам много притеснения още от сега, но чета форума и като виждам колко много щастие и любов има, това ме зарежда с много положителна енергия.
Радвам се за всички и нека Господ да е с нас.

Дар83, добре дошла в отбора на мамите с по 2 и повече бебета
Разбира се, че всичко ще е наред, желая ти лека бременност до края!
Спомням си, когато аз се записах в двойната темичка... бях в 8г.с и ми беше свито сърчицето, дали всичко ще е наред... Сякаш бе вчера..

Има значение - колкото повече, толкова по-рано  Вероятността някое да е по-близо до коремната стена е по-голяма. И аз точно в 16та г.с. ги усетих силно.

Аз в 17-а г.с. ако не се лъжа, то мина доста време вече  . Първо е като пърхане, гъдел, много е приятно. По-натам са ритничетата, но е супер забавно, особено от страни погледнато  . Няма да забравя, бях на погача и срещу мен разни жени, гледат как корема се движи долу, горе, не знаеха, че са две и бяха втрещени как така мърда отвсякъде  . При теб, Мимс, ще е още по-забавно. 

и аз около 17-18 седмица осетих моите малчугани 
но така и не разбрах до края какви са тези ритници, моите явно били големи поспаланковци 
единствено им виждах как си мърдат главите, в края все си седяха седалищно и двамата и все им напипвах главите под ребрата 


боже колко бързо минава времето.......кога станахме на 1 година не разбрах  , единия  научил дума "няма" и сега като му кажа нещо от сорта да слезе, че ще падне........отговора е "нана"...тоест няма:lol:
става все по интересно със всеки ден 

И аз ги усетих около 17-19 седмица, но не знаех точно какво е
По-късно към края 8 - 9 мес. вече се виждаше как се завъртат и по корема ми се появяваха издутини - много интересно беше....

Аз имам един въпрос, че имаме спор с таткото, който е също близнак. Единия е болен, а другия е здрав, ходят на ясла заедно и са много привързани един към друг, когато не се бият . Мислех да пусна здравия на ясла, а болния да остане в къщи.....бабата може да гледа по единично, че два бяса и идват в повече....та таткото е абсолютно против, защото от раздялата щели да се стресират, да се търсят и т.н., и сега са двамата в къщи, съответно и аз съм болнични.
Вие как процедирате като са болни, а и по принцип - разделяте ли ги? И стресират ли се децата? Наясно съм, че имат силна връзка по между си, но не може цял живот да са залепени, все пак са отделни личности..

Пресен случай от преди 2 вечер,единият е с хрема докторката я отдава на зъби 4 наведнъж тръгнаха(гърди и гърло чисти)и когато спи милото се дави в тези пусти сополи и се буди с рев,съответно буди и брат си и се започва големия цирк.И по някое си време на нощта с таткото реших ме да ги разделим,че да не се будят един друг,до тук добре,ама ката се започна един неистов рев и от двамата,единият в едната стая се скъсва,другия от другата стая и накрая не издържах и ги събрах след десетина мин. се успокоиха и така вече имаше мир .
Сега не знам дали е от това,че им се спи или,че ги разделих ме,но картинката не може да се опише с думи,така,че Maxi може да пробвате за ден и,ако са неспокойни те от яслата ще ти се обадят,ако ги помолиш да го наблюдават детенцето

Maxi, аз разделям при всяка възможност. Понякога излизаме поотделно единият с мен, другият с баща им. Прави чудеса с моите деца. Всеки има нужда от "въздух" и внимание само за него. Самочувствието на девойката ми много се подобри. Опитай се обаче да го подготвиш детето, братчето болничко, пие лекарства, като оздравее ще ходят заедно и т.н.
Ако ти е притеснено и има начин до обяд да е на ясла, пак е вариант. Но като го направиш рано, после ще ти е по-лесно.
Моите вече си посвикнаха и дори само казват "чао" и няма въпроси "с мен, без  мен и т.н.".
Аз започнах да разделям на година и два, три месеца.

Maxi, съседите ни са с близначки на нашата възраст. Когато едната е болна остава само тя у дома, а другата на ясла. Причината е същата - баба се справя с една, но двете са и в повече. Не се стресират и не се притесняват. Дори в яслата казват, че и да са и двете не играят заедо. Често са в отделни групи за игра, но ако едната заплаче, другата веднага тича при нея.
Племенниците ми също са близнаци, на 2г., те си стоят заедно у дома, ако единият е болен. Там има баба и тати с ненормирано работно време, което прави стоенето на двамата възможно.
Явно чисто битовия аспект определя дали да ги делиш или не, ако можеш не делиш, но ако няма накъде...

Моите са винаги заедно, първо не ми е удобно да ги разделя, защото сме сами и няма кой да се разправя с 2 деца разделени на 2 места, а и те се търсят и не могат един без друг. Единствено до магазина съм слизала с единия, другия при баща си, но после са били драми, че не е дошъл  и той и му било мъчно за братчето му.

Обикновено боледуват двете в комплект така че няма как да ги разделя. Много рядко се случва да е болна само едната и на другата да й се размине. Пускала съм само едната сама на ясла за 2 дни, когато тръгнах на работа. Яна беше след бронхиолит и имаше забрана за ясла, аз трябваше да тръгна на работа, а майка ми да ги гледа за 2 седмици. Реших първите дни да ги разделя, за да не я товаря много. Били са на година и 10 месеца. След 2ия ден на майка ми й дожаля и си поиска и втората вкъщи. Не се бяха търсили.
В яслата си играят обикновено двете заедно, макар че напоследък допускат и други дечица. И навън са все двете в комплект. Защитават се ако някое дете закачи някоя от тях, последният път едно девойче отнесе пердах от Йоана, защото блъсна сестра й.   
Иначе конкуренцията за внимание е жестока. Затова гледам от време на време да ги разделям - едната с мен, другата с баща си. Не винаги се получава, защото имат спор коя да е с мама, коя с тати. Понякога самите те си искат да са сами с някой от двамата и чак реват другата да не идва. Ние си ги гледаме сами, без баби и дядовци и понякога подобно разделяне е невъзможно за жалост.
Напоследък едната иска много да се налага - да е винаги на нейното, все тя да е първа. Ако сестра й я изпревари е драма голяма - например първа да се пусне по пързалката.

Бебетата започнах да усещам точно около 16-17 седмица. Първоначално бяха леки движения, като пърхане, погалване с перце или рибка във вода. В 20 г.с. усетих първият ритник или по-скоро удар с глава, защото едната много подскачаше. Тя като цяло си беше много врътлива през цялата бременност, а сестра й много спокойна, чак поспалива. И сега са такива - едната не се спира на едно място, а другата е кротичка. Последните месеци вече беше купон в корема ми - постоянно се движеше насам-натам, изпъкваха глави, крака. Чак беше малко плашещо. Имам и клипчета. 

Много ви благодаря за отговорите, за съжаление на другия ден вече и двамата бяха болни и с температура, та тази седмица сме си в къщи....
Въпросът обаче беше и принципен, като се има предвид, че таткото и брат му не са делени и до днес се сравняват и надпреварват кой ще е пръв.....но то явно си е до характер.

Maxi, за еднополовите съревнованието е още по-осезаемо. Пробвай с разделяне за малко 20-30 мин и ще се убедиш как се отразява на децата. Дай им време да приемат идеята, кажи от предния ден какъв е плана. Че този ден е така отреден единият да е с мама, другият с баба /тати. Акцентирай върху хубавите неща, които ще правят поотделно и после как ще са си заедно. И обезателно, че ще има реванш за другия.
При нас девойката се разви много добре след тези раздели. Беше по-плаха, по неициативна, тихичка. Като го нямаше окупатора на внимание, детето разцъфна, дори му се налага вече.
Днес дъщеря ми беше малко разочарована, че като излизаме на разходка с нея, щял да идва и брат й. Той да си намирал с кой да излиза, тя искала да сме си двете.

Разделяла съм ги, когато единият е болен, другият на градина. Защо да стои здравото при болното дете? А и на мен ми е по-трудно. През деня този, който е вкъщи /често това е Християн/ се чувства много добре, говори за брат си, слага му вилица на масата, прави му място на дивана да седне до него, пита ме дали Мишо сега обядва, спи и т.н. и няма търпение да си дойде от градина, но си прекарва супер сам, вниманието е за него! 

На мен също ми е по-трудно. Когато единият е болен, другият ревнува ли, скучно ли му е - не знам. Но започва буквално да издевателства върху болния, дразни, бута, навира се. И по мене почва да виси, в комплект с притесненията, малко в повече ми идва. Или командировам при бабата или на градинка.

А според мен другото дете така или иначе има контакт с болното и е вирусоносител, дори и здраво и така може да разболее децата в градината. Отделно са и верижна реакция 2 дни след първия и втория се е тръшнал и затова искам и да си го следя и него през цялото време, че в градината да не го изтърват (за температурата най-вече). Като са заедно в къщи се забавляват сами и си играят, така и на болния по-лесно му минава деня.
Всеки си намира правилната организация за децата.

Аз подкрепям Вера  .
И аз съм човек, така че избирам да ми е по-лесно на мен, колкото и егоистично звучи.
Здравият дразни болния, и не, мерси. 
Мими, явно твоите са по-кротки  .