От десетина дни обаче рязко намалиха количеството приета храна. Най вече Анна. От 120 мл., на хранене започна с много мъки да изяжда около 70 – 80 мл. Сменихме биберона на шишето, сложихме с един номер по-голям отвор, сменихме позата, местата на хранене – нищо. След като и дадем шишето изяжда около 20 мл. и след това се започва едно въртене, бутане, понякога се смее и гука, друг път /последните няколко дни/ направо плаче, върти се наляво на дясно, смъква се надолу, размахва крака, ръце, опитва се да си вкара ръката в устата и бута шишето,
Имали ли сте подобни „стачки” и при вашите дечица?
Привет и от нас и честита нова темичка!
Аз и в старата бях писала за моите перипетии със Зейн, но оттогава проблема нарастна в пъти и вече съм на прага на тотален емоционален и физически срив!
След едномесечно отказване да се храним, и след множество прекарани часове да се храним насила, най-после го заведох на лекар и се оказахме с рефлукс! НЕ мога да се търпя, толкова ме е яд, че не го заведох по-рано... но нали имам умници покрай мен, накараха ме да повярвам едва ли не, че проблем няма, защото си наддавал и няма никакви признаци да му има нещо.. Не се ли храним си е весел и щастлив..(що се отнася до децата - повече никога няма да послушам мъжа си и свекърва си за НИЩО!)
От един месец сме на PREVACID за рефлукса и няма ама абсолютно никаква разлика с преди,хем от почти 2 седмици сме увеличили и дозата! да не говорим, че аз нямам сили да го храня, нервите ми не издържат.. Реве, върти се, плюе, просто не мога повече и не виждам подобрение никъде, само влошаване на нещата.. Дори и в заспало състояние не иска да яде, събужда се и се почва сначале..
Не спим изобщо, по цяла нощ реве и се върти в леглото си.. Ставам през 5 минути, държим се, носим се, понякога вече от преумора заспивам с него на гърдите си и си умирам от страх да не го изпусна докато спя, толкова съм изтощена..
Никой не може да го храни освен мен, баща му само си държи шишето и си гукат двамата, майка ми се опитва, но и тя не се справя особено.. на прага на пълно отчаяние съм и не знам какво да го правя.. Нито е да го оставиш гладен, нито пък яде като го храниш.. Отслабнал е, един месец стана, не можем да качим 450 грама.. Брат му е като торпедо, като ги сложа един до друг са като Мечо и Клечо.. направо ми се къса сърцето да го гледам..
Ако някой има идея как мога да го храня, да сподели.. аз съм изчерпана и вече не знам накъде.. имаме среща с последната лекарка ( водихме го при специалист към детска болница - Денвър) чаааак след 4 седмици за контролен преглед..