Мимка, желая ти много лека бременност, наслади се на всеки момент
Здрави и красиви бебета (змийчета) на финала! 

Здравейте, момичета!
Най- накрая след много двоумение се включвам и аз. Нека да се представя. В сайта и форума влизам от 2006 г., когато случайно го открих преди първата ми инсеминация. Тогава д-р Колицова (няма да крия името й) щеше да пробва да ми направи вътрематочна инсеминация без предварителна обработка. От форума прочетох още тогава много по темата и така избегнах риска тази жена да ме осакати сериозно и да не мога да имам деца. След този случай - кратко лутане и пак благодарение на форума открих доктор Стаменов и неговия екип. След 6 години, множество опити да се открие причината за стерилитета и 3 неуспешни опита, най- накрая имаме нашите две прекрасни дечица Борис и Далия, благодарение на грижите на всички доктори и сестри в клиниката. Бременността ми я следи д-р Михова до 23 седмица, след което геройски полежах за задържане в Шейново, където впоследствие родих в 30 г.с.
След двумесечен престой в неонатологията великденски децата са вече при мен. Връщането им е гарнирано с много радост, безсъние, страхове и т.н. след всички тези години, сложна бременност и кувиози впоследствие. Сега ежедневно имам много въпроси, чиито отговори обикновено намирам тук при вас. Така че нека ни е честита новата темичка и на добър час!

Добре дошли!
Все така да се пълни новата тема 
Вече се чувствам ветеран 

Здравейте на всички очакващи и вече станали родители на близнаци.
Момичетата ни се родиха в края на 35 седмица. Мария 2300 гр., Анна – 1700 гр.  След известни перипетии с  храненето – рефлукс при Мария и смяна на различни видове АМ и при двете, от горе –долу месец  започнаха да се хранят добре, имаха някакво средно дневно изядено количеството АМ. В момента сме на четири месеца и половина.
От десетина дни обаче  рязко намалиха  количеството приета храна.  Най вече Анна. От 120 мл., на хранене започна с много мъки да изяжда около 70 – 80 мл.  Сменихме биберона на шишето, сложихме с един номер по-голям отвор, сменихме позата, местата на хранене – нищо. След като и дадем шишето изяжда около 20 мл. и след това се започва едно въртене, бутане, понякога се смее и гука, друг път /последните няколко дни/ направо плаче, върти се наляво на дясно, смъква се надолу, размахва крака, ръце, опитва се да си вкара ръката в устата и бута шишето, млякото се разлива , аз следя главата и с шишето, говорим пеем песни, дрънкаме с дрънкалки  - ужасна работа.  След като приключи одисеята с храненето, настроението се оправя, започва да се усмихва да гука – все едно нищо не е било.  Водихме я на педиатър, каза, че започват да се образуват зъби и вероятно я сърбят венците и  иска да ги почесва с език и с ръката.  От известно време си пъха целите ръце в устата, заспива със смучене на палеца. Изписа ни гел за венци Дентинокс и ни посъветва да мажем залъгалката  и да я даваме половин час преди хранене за да се успокои. Никакъв ефект, след като изсмуче гела изплюва залъгалката и пак си захапва ръцете, понякога си мисля, че ще си разчекне устата иска да изяде и двете ръце.
Имали ли сте подобни „стачки” и при вашите дечица?

 Успех на всички близнашки майки.

На още неродилите или току що родили искам да кажа, че все още сами не осъзнавате колко сте силни и смели (мисля го за всяка майка-и за тези с по едно детенце) и само да сте здрави всичко ще е наред.

О, колко е права Лиско. Вече няколко дни си мисля, че ще полудея с постоянния рев около мен. Дайте идеи, как забавлявате децата си, когато ревнат наведнъж. Опитвам какво ли не. Понялога заприличвам на Шива и почти няма смисъл в това, което правя.

На един месец няма как да ги забавляваш освен с носене и гушкане ту на единия ту на другия и коликите предполагам ги мъчат вече,помага топла кърпа на коремчето,капки и т.н,но на всеки му действат различни неща.С времето това минава,но идват други неща,но определено е по лесно.

О, колко е права Лиско. Вече няколко дни си мисля, че ще полудея с постоянния рев около мен. Дайте идеи, как забавлявате децата си, когато ревнат наведнъж. Опитвам какво ли не. Понялога заприличвам на Шива и почти няма смисъл в това, което правя.

Тепърва ще си Шива, ами като проходят  .
На моите им пусках Георги Христов и излизах от стаята, знаеш ли как добре им се отразяваше и на мен и на тях. 

Пожелавам на всички тук леки бременности, здраве нерви, помагачи, много положителни емоции, и най-вече здрави бебета и деца, другото се забравя!

И аз им пускам песнички все още - особено любими ни са онези руските за Чебурашка и Крокодила Гена. Оставяла съм ги и да пореват малко, обикновено след 3 до 5 минути сами спират.

Към бременните наслаждавайте се на тишината и пазете нервите си за по късно

При нас настава голям хаос около прохождането,гледаме се сами и сега единият иска да го държа да ходи(силно казано) другият започва със специални звуци да каже,че и той иска същото и се виждам в чудо
а за мъничетата само гушкане 

Към бременните наслаждавайте се на тишината и пазете нервите си за по късно

При нас настава голям хаос около прохождането,гледаме се сами и сега единият иска да го държа да ходи(силно казано) другият започва със специални звуци да каже,че и той иска същото и се виждам в чудо
а за мъничетата само гушкане 

Много вярно е това за тишината и спокойствието ,наслаждавайте му се докато можете,че после трудна работа,на мен като ми приказваха нямаше кой да слуша ,но поне за сега са добре нещата,овладяваме ситуацията,при мен реват и трите едновременно когато огладнеят заедно(рядко се случва,но се случва)и в този случай знам,че не е правилно но им връчвам биберона с пюрето .

Много здраве на всички

Успех на всички майки. В някои ситуации когато ревнат едновременно също съм се чудела какво да правя и естествено взимам първо по-ревливата. Първата година дори съм качвала количката в къщи и в едната ръка държа едната девойка, а другата в количката и с крака я разхождам. То и сега на моменти главата ми бръмва,  но важното е да са живи и здрави.

Успех на всички майки на бли-три-четири-знаци

Аз като бяха по-леки ги гушках и носех едновременно, позата става и за хранене с шише - аз сядам на един фотьойл, а двете деца сядат на краката ми и се облягат с гръбчетата към мен, така че главите им да са горе-долу на рамената ми, ако ще се храним и обратното - с лице към мен ако ще се гушкаме. Така мога да ги придържам с ръце и същевременно няма сърдити. Това го открих като бяха малки и имаха колики - единственото, което помагаше е да спят отгоре ми, аз по гръб, а те по корем върху мен....
Обаче сега е вече много трудно, че тежат доста....и останах без кръст.

Здравейте, да се запиша и аз  чакам моите две бебчета да се появят през ноември. В момента съм бременна в 10 г.с. и се надявам да се справя с износването на бебетата и благополучно да се появят на бял свят.Имам притеснения като всяка бъдеща майка какъв родител ще съм,дали ще успея да се справя с две бебета едновременно....но вярвам ,че както съм се преборила с всичко по пътя си ще се справя и с тази отговорност.

Много се радвам, че темата се изпълва с нови мами. Желая им спокойна бременност и да не се притесняват дали ще се справят, децата сами ще ги научат да бъдат добри родители!

От десетина дни обаче  рязко намалиха  количеството приета храна.  Най вече Анна. От 120 мл., на хранене започна с много мъки да изяжда около 70 – 80 мл.  Сменихме биберона на шишето, сложихме с един номер по-голям отвор, сменихме позата, местата на хранене – нищо. След като и дадем шишето изяжда около 20 мл. и след това се започва едно въртене, бутане, понякога се смее и гука, друг път /последните няколко дни/ направо плаче, върти се наляво на дясно, смъква се надолу, размахва крака, ръце, опитва се да си вкара ръката в устата и бута шишето,
Имали ли сте подобни „стачки” и при вашите дечица?

Привет и от нас и честита нова темичка!
Аз и в старата бях писала за моите перипетии със Зейн, но оттогава проблема нарастна в пъти и вече съм на прага на тотален емоционален и физически срив!
След едномесечно отказване да се храним, и след множество прекарани часове да се храним насила, най-после го заведох на лекар и се оказахме с рефлукс! НЕ мога да се търпя, толкова ме е яд, че не го заведох по-рано... но нали имам умници покрай мен, накараха ме да повярвам едва ли не, че проблем няма, защото си наддавал и няма никакви признаци да му има нещо.. Не се ли храним си е весел и щастлив..(що се отнася до децата - повече никога няма да послушам мъжа си и свекърва си за НИЩО!)
От един месец сме на PREVACID за рефлукса и няма ама абсолютно никаква разлика с преди,хем от почти 2 седмици сме увеличили и дозата!  да не говорим, че аз нямам сили да го храня, нервите ми не издържат.. Реве, върти се, плюе, просто не мога повече и не виждам подобрение никъде, само влошаване на нещата.. Дори и в заспало състояние не иска да яде, събужда се и се почва сначале..
Не спим изобщо, по цяла нощ реве и се върти в леглото си.. Ставам през 5 минути, държим се, носим се, понякога вече от преумора заспивам с него на гърдите си и си умирам от страх да не го изпусна докато спя, толкова съм изтощена..
Никой не може да го храни освен мен, баща му само си държи шишето и си гукат двамата, майка ми се опитва, но и тя не се справя особено.. на прага на пълно отчаяние съм и не знам какво да го правя.. Нито е да го оставиш гладен, нито пък яде като го храниш.. Отслабнал е, един месец стана, не можем да качим 450 грама.. Брат му е като торпедо, като ги сложа един до друг са като Мечо и Клечо.. направо ми се къса сърцето да го гледам..
Ако някой има идея как мога да го храня, да сподели.. аз съм изчерпана и вече не знам накъде.. имаме среща с последната лекарка ( водихме го при специалист към детска болница - Денвър) чаааак след 4 седмици за контролен преглед..

Гальонди, аз се чувствах по същия начин, чак ревях от безсилие, детето по цяла нощ плачеше, а не искаше да се храни. Затова и се реших да му дам от детския мотилиум, няколко дни след като започнахме лечението имаше голямо подобрение при нас. Купих и други биберони /на МАМ/, спрях всякаква кърма и минахме изцяло на АР мляко. Период е ще мине, при нас това стана със захранването.

Седма близнашка темичка :)Да е честита на всички мами.Пожелавам ви здрави бебенца, спокойствие,доколкото е възможно,много сила и кураж.Всяка от нас го носи в себе си,но не подозира.Времето минава много бързо и докато се обърнеш вече нямаш,две,три или четири бебенца,а порастнали малки палави дечица.Затова в паузите между рева,зъбките,неяденето,неспането и цялата въртележка открадвайте по някой миг само за да ги погледате отстрани и да откриете колко са прекрасни дечицата ви!
Мимка,стиснати палци от мен за успешна бременност и прекрасен финал!

Това ми е любимият момент от денонощието. Когато си легнем изтощени от ревове и глезотии, и ги погледна до себе си...ех, имаме най - големите съкровища на света!