Нямам страх от нищо друго, манипулации каквито се сетите, лягам за операция
без всякакви условности с умерена доза притеснение, но този стол
ми е като средновековна инквизиция!
И аз така.
Хмм, Михаела до сега не съм я водила на такова място.
И аз така бе хора
Моят зъболекар, сега при основния ремонт на зъбите /след Дани/ ми казва: "Абе дете имаш вече, операция беше все пак...е, как може още от някакъв зъб да се впрягаш, хем всичко с упойка правим?" Казах му, че още 10 пъти лягам за секцио /без умерената доза притеснение на Мишето/ и то с кеф, само и само с него да се виждаме на кафе, не в кабинета му. И наистина го мисля.
Слагаме упойки, да, ама сега ги слагаме. Като бях дете ми разкатаха фамилията с моите зъбни проблеми и то без грам упойка, после - що ме е страх?
Това дето съм го преживяла навремето - за цял живот ще ми е, от чиста проба простотия и разбирането, че обезболяването е някакъв лукс... Още като чуя: "е, какво толкова ще изтърпиш" за каква да е медицинска манипулация и съм готова да скоча на бой
Що се отнася до Дани, аз паранои от анестезия - не изпитвам, нито пък от алергии ме е страх /поне според сегашното му здравословно състояние/. Наложи ли се някоя "по-серт" зъбна манипулация при него - ще настоявам за анестезия. Не да се тресе на стола на дърти години като мен сега, че и мъж при това.