Цитат на: yana-v в Април 20, 2012, 14:26:59 pm

Нашата зъболекарка каза, че е по-добре да умъртви зъбчето за да не продължи да работи под плобмата и да стане пулпит.

 

че зъбчето не е ли почистено и излекувано, преди да се затвори с пломба??? как така ще работи под пломбата? неизлекуван зъб не се пломбира...

не зная Джаме!  Може би да помоля Раши мисля беше съпруга на зъболекар, ако не бъркам да попита!
Мисля, че при Митаче на Мишанта така е станало доколкото разбрах!  

П,ивет и от мен! Ние вто,и ден сме си у нас, че пак ни застигна някакъв ви,ус Почна пак гадната каш.ица и вче,а не п,еставаше да каш.я го,кото Вече започвам да се чудя каква е тая ,абота - само суха каш.ица без нищо д,уго П,итеснявам се а.е,гията да не започва да се п,оявява по д,уг начин
Лисано, малко й е било на тая! Стискам палци всичко в Мюнхен да мине добре и най-вече добри резултати. Всичко останало се изтърпява някак си. А наистина децата са малки, ще мине и ще замине. Само се моля да сте здрави!
Мише, стискам палци! Пиши после как е минало.
Северна, и при нас нещата започнаха да се подобряват сякаш. От две нощи спим, пу-пу-пу....Ноооооо...вече не пие мляко през нощта. Откакто "подарихме" шишето на едно познато бебе отначало предлагах от чаша и първата нощ си изпи същото количество, но постепенно взе да отказва и сега вече и преди лягане не търси. Мисля си, че точно тук се крие разковничето на неспокойния сън, защото при толкова количество изпито мляко се е натоварвало стомахчето и е изпитвала дискомфорт най-вероятно. Тази сутрин имахме и първия сух памперс - да видим докога А аз без бой ще си призная, че й измивам очичките със светена вода преди лягане Говорих си със снахата и тя понеже много вярва в такива работи ме посъветва да й лея куршум, е...такова нещо не направих, но мисля че светената водя ако не помогне, то поне няма да навреди. Лека и спокойна вечер на всички!

Дами, да ви вкарам малко в "ретро-тематика", но бихте ли споделили кога вашите деца започнаха да дават да ги водите за ръка и изобщо да им определяте "посоката на движение" по някакъв начин?

Моят проклетник го играе много самостоятелен, откакто реши че ще ходи, което ми се превръща в проблем при разходките навън, а цяло лято ме чака. Даваше да го държа за ръцете само в периода, в който прохождаше докато се пусна /което беше около 2 седмици/. Оттогава - само блъска ръце и търчи като изоглавен. Принудих се на ходещо дете да купя каишки, за да мога да го контролирам поне накъде ходи, ама нъц.  Като се засили към някоя улица с коли и опитам да го спра, или да го накарам да тръгне надругаде - забива краката и се почва писък и рев и си натиска в неговата посока и това е то. Начин за отиване на безопасно за ходене място - мъкна на ръце и утешавам, като го пусна - пак при колите, в калта, на стълби...абеее "по белята да е" все. Пробвах да се отдалеча, да се разтревожи и да тръгне към мен/след мен - не става обаче. Ходи пак където си иска и само се обръща чат пат да се увери, че ме вижда и щом ме вижда - не му дреме независимо колко е далеч. Да го хвана за ръка да го водя - пищи и се запъва. Да се хване той за мен доброволно - никога.

Предполагам, че няма чалъм да реша въпроса и ще трябва да чакам да размисли, но пък ако някой се сеща нещо - ще се радвам да сподели.
За да няма неясноти "къде ми е дерта в случая" - не искам нищо да налагам на детето. Просто в нашите паркове и градинки - знаете условията, навсякъде е опасно по една, или друга причина... Като ходя след него - ОК, ама така количка и багажи за норматив ми остават на 10-20 метра и без надзор. Дори да не съм сама, майките от компанията не са ми пазачи на количката и те деца гледат. Да тичам след него с все чантите и то не е работа...


Айдееее пак се олях с писането, извинете ме за което.

айде, майчета - хвърляйте сапуна! мръсните деца са здрави деца.

http://www.segabg.com/article.php?id=597561

Вие се майтапите, ама това нито е ново, нито е чудно. Аз го рекламирам из тези форуми отдавна, а и вече имахме и разговори, че така е и при боледуването и излагането на вируси. Няма защо да е по-различно при микробите. Всичко води до една посока - изграждане на имунитет. Аз затова нищо не стрерилизирам, не гладя, давам да лазят навсякъде и не мия по-специално пода от колкото преди да имах деца.

Жбрул, Ивана също се дърпаше, но аз стисках ръката, тя увисваше, аз дърпах  и така се разправяхме, ама не мога да я пусна да ми тича по паргингите и в крайна сметка свикна. Сега вече ходи по-спокойно и е свикнала, че ще се водим за ръка.

Bobbie, за хигиената и аз съм като теб - каквато без детето, такава и с него поддържам. Изключае някакви "специализирани дейности", когато беше много малък, като стерилизиране на шишета, много по-често миене на ръце, и неразрешаване на котката да му спи в количката /сега й разрешавам, понеже и без това я целува и скубе нон стоп  /. Виж като бременна, от много четене така се бях видиотила, че бях тръгнала да му купувам и отделна пералня чак... Също помня, че бях потресена от споделянето на приятелки живущи в Лондон, как при тях бебето не се къпело всеки ден, ами поне през два, че и през три по съвет на педиатрите им. Когато на Дани му гъбичаса задника от ежедневни веселби във ваната и кожната лекарка ми каза да не къпя всеки ден - също бях очудена. Очудена, ама гъбички не е имал откакто спрях да го "пера" все едно кой знае къде и как се е изцапал... Изобщо от ден на ден ставам все по-голям привърженик на "лежерното" отглеждане на дете.

Правя постоянни опити в къщи да го водя за ръка, дано свикне и ми разреши навън - нямааа. И не е да мрънка просто - истеричен рев със сълзи, изпъва си дланите на ръцете и чак трепери от яд, ако съм настоятелна... Ако ми писне така в някоя градинка, край майки със спящи деца в колички - чисто ще ме линчуват. Наистина не разбирам какво толкова го дразни да си ходим двамката, ама той си знае предполагам...а дано и аз разбера.

Имам едно питане - някой да има информация за специалист...не съм много наясно и аз какъв да е - предполагам психолог, работещ с деца. Питам за моя близка, която иска да направи консултация относно някои трудности в общуването и възпитанието на децата си - на 11 и 13г. Ако някой има конкретни координати, ще съм му благодарна!

Цветенце, имам такава близка. Писах ти на лични!

Jbrul, толкова точно си описала какви ги върши и моя син. Усети ли се стъпнал на земята и си плюе на петите и беж да го няма. Аз оставам да подвиквам след него като пъдарка, ама няма кой да ме чуе, уви. Нито заплахи, нито обръщане на гръб (да се стресне, че го оставям и да се върне), нито гонене помага (тръгна ли да го гоня, си мисли, че играем и се насочва с луда сила към улиците. Наскоро чак сънувах как изтичва на улица на метри от един автомобил). В чудо съм се видяла, и за съжаление, съвет не мога да ти дам.
Пробвала съм:
- тракачка (от тези дето са с една дълга дръжка и детето ги бута, а те си тракалят) С нея за известно време вървим бавно и един до друг.
- вървим към определена цел -да видим еди-кой си и да вземем еди-какво си.
- върви, хванат за ръка с някой друг, не с мен.
Всички тези варианти траят не повече от 3-4 минути, докато нещо странично му привлече вниманието и си хване пътя отново.
Мислила съм, премислила съм, не мога да намеря решение. Ще се радвам и аз да чуя различни гледни точки и съвети.

Джей, същите ситуации ги имах и аз покрай Ники август миналата година до октомври. Дърпах, влачих, тръшкаше се в локви, бягаше.
моето решение - държах за качулката на суичъра, така хем се усещаше свободен, хем го контролирах. Купих си раница - аз дамска чанта не нося от сума време. С времето Ники се научи да се връща като го повикам и сега го оставям да се отдалечава спокойно, даже предпочитам да наблюдавам отдалече, да усети, че е самостоятелен. Обаче се научи, че си носи отговорност за вироглавието. Като видя, че тича и ще падне му казвам "Внимавай, ще паднеш". Ако не ме послуша и падне (90% от случаите) няма успокояване, няма гушкане, казвам "ставай, сам реши така" и няма рев.
С две думи научих да го връщам при мен, а му оставям все по-голям периметър да се отдалечава. Но пък се научих и да развивам висока скорост от нисък старт.
Случвало ми се е да преценя, че има опастност, а Ники е далече от мен. Хвърлям торбите с покупките и тичам.

Здравейте, отдавна не съм писала но ви чета редовно. Днеска и аз потренирах бързо тичане защото малкия се беше прицелил в една локва и всячески се опитваше да се добере до нея, но не му се получи. В миналата неделя успя да седне в доста дълбочка и беше голям кеф Та на въпроса с водене за ръка-стискам здраво и гледам да не се  пуска много-много. Ако го изпусна тичам и пак здраво за ръката иначе изчезва без да се притеснява, че ме няма.

Джей, ще отмине, но дотогава ще трябва да се тича.
Моят е по-мързелив и все още иска да се вози в количка. В парка търчи, разбира се, но докато стигнем до там иска или да го носим, или да се вози.
Сега вече върви сравнително кротко за ръка, което не беше така преди година.

Блу/и всички останали взели отношение по въпроса / - не е проблемът, че тичам след него, не съм 100 кила та да ми тежи...  Просто не разбирам защо не дава ръка и не се хваща за ръка. Децата около мен се държат доброволно за мама, дори търкаляйки "тракалки" и ходят в посоката в която и мама ходи, а Дани си дърпа накъдето му щукне и избере ли си посока и 100 пъти да го върна на ръце - пак натам хуква. Вчера купих и количка за кукли да бута и опитвам насочвайки количката нанякъде да насоча и него... Ми няма! Забива краката, заблъсква количката и си поема в неговата посока влачейки "возилото" за дръжката и това е то! Явно инатецът е в повече. 

mini не става дума изобщо да не се къпе детето, поне при мен. Но тези пличкания във ваната по половин час ги редуцирах силно и дупето е добре оттогава. Понякога набързо с душа къпя, ако не е излизал навън само дупе мия - не съм имала грижи. Неведнъж се е случвало и да не го изкъпя, ако сме се прибрали късно отнякъде, въпреки че аз си взимам душ непременно. Ама ако е заспал, че да го събудя да го изкъпя - и с пистолет в челото не бих  Иначе за гладенето - не съм гладила никога нищо и преди и след бебето и от това проблем не е последвал за никого, вкл. и визуален Но пък щом не ти е дерт да гладиш и си по-спокойна така за здравето на децата - няма лошо.

ами Джей, нали трябва да се тества границата на търпение на мама, да тества всички граници на мама Стани по-строга навън, знам ли...например ако много ти се дърпа, гушваш под мишница като кученце и прибираш. Правихме 10 пъти този номер и сега ходим до мама.

За къпането - не пропускам, нито вечер. При нас е ритуал - зъбки, лапки, пух измиват и тогава чак заспиват. Мие се лице, тяло, зъби, два пъти седмично коса с шампоан. лятото всеки ден с шампоан. Дори и да не сме излизали - въпрос на ритуал преди сън, спазваме го.

Jbrul, по въпроса ти - ние сме на същия хал! Но аз се нагласям според дребния като знам, че всичко е период! Купих си чанта през рамо - /като паласка/ - в нея - телефони, пари, ключове.... И като изостане количката в парка ми е по-спокойно. Количката все пак току така не може да избяга без да я забележа! Макар, че не е невъзможно! Но хвърлям по едно око. Гледам да не нося много набиващи се на очи играчки и предмети. И дребния като хукне - обикновено към по-големи каки и батковци - ела та гледай! Не мож го върна с нищо! Но аз всъщност му хванах цаката - давам да отиде да пипне - къде кака, къде батко /ако е безопасно съответно/ и като си вземе мерака - сменя посоката.
Абееееее, - така ще е известно време - период - а колко ще е - то ще си покаже! После друг ще дойде 

Здрави да са само! Ще бягаме - къде ще ходим!

И всъщност забелязвам, че колкото повече му казвам "Не там" или "не така", толкова повече иска да прави точно това! Затова думичката "не" я ограничавам до минимум. Само в наистина опасни случаи! Иначе - че ще падне - ами да пада - като падне - става и не плаче! В локва, в кал - ами не е непоправимо! Ще се изперем, измием...

Е, вие пък сега- кой е казал да не се къпят. Ивана я къпя всяка вечер,но  косата се мие със сапун през ден, а се мокри всеки ден за да изплакне ако има някакви полени, че нали е алергична. При Андреа обаче къпането представлява влизане в банята,за да създаваме навика, но само дупето и ръцете се мият всеки ден със сапун, а гръбче, корем и коса през ден. Тя имаше екзема и нямам никакъв зор да и изсушавам повече кожата. Не мисля, че така е мръсна.
 Обаче има хора, които буквално се вманиачават по чистотата покрай детето. Моята баба, която ме отгледа, ми преваряваше водата докато тръгнах на училище.Имах чувството, че и мен щеше да започне да изварява някой ден . Това да пипна животно - после трябваше да се мия веднага и да не пипам нищо друго. Маниячка беше. Само повтаряше как навсякъде било пълно с микроби.
 

Явно инатецът е в повече.  

Ей това е при нас причината  . Защо мислиш возя Теди в количката все още? Като я пусна и се започва едно дърпане да ходела "самика" и изобщо не и пука говоря ли, там ли съм. Тя си е наумила, че някъде ще ходи и оправия няма. Скоро не съм идвала в градинката при вас, че да си спринтираме двете  .
Къпя всеки ден, но от известно време косата и мия през ден. Случвало се е да пропуснем баня, когато сме окъснели. А гладенето е най-омразната ми дейност. Преди гладех всички дрехи на детето, най-вече от естетична гледна точка. Но от както имам сушилня това приключи. Сгъвам дрехите горещи и после са си съвсем добре.

Ние се къпем всеки ден, но се е случвало да пропуснем ако окъснеем някъде. Почти всеки ден мием главата, защото тук там има още млечни корички и му стои леко като мазна в края на деня. Гладя му дрехите от естетична гледна точка, защото излизат от пералнята като сдъвкани , иначе бих си го спестила. Едно време обичах да гладя, ама сега взе да ми омръзва. 

Вече няколко човека ме питат до кога ще къпя детето всеки ден
Ми докато стане достатъчно голяма да го прави сама