Мани ги къритата и мексиканските лютости .
Няма да забравя как отидохме с детето, когато беше на година и половина, на гости на чичо ми. Тони си беше доста ящничък и не му трябваше подканяне да опита далеч по-малко пикантни кюфтета. Помня, че се възпротивих, но ме упрекнаха, че не давам на детето да си "хапне". След прословутото кюфте детето рева цяла нощ, изпи почти литър вода, а на мен ми идеше да се гръмна.
Е ама заради подправките, не заради самото месо или другите продукти. Но... казвайки това, на индийчетата кърито не им пречи. Значи не е проблем за тях.
Аз по принцип съм против тези силно подправени гозби. Жената на баща ми, каквато си е тактична, ми каза, че съм ядяла като първобитните хора
,т.е. неподправени яденета. Ами аз така си обичам. Цял живот мога да си искарам с 5-6 подправки в шкафа - сол, червен пипер , чубрица, джоджен и кимион, а от суровите лук и чесън. друго не ми трябва и не ми липсва. Може би затова нямам проблем да давам на децата от нашето ядене понеже в него никога няма нищо силно.
Ивана пък Яде от една люта супа на мъжа ми, която аз не мога да хапна. Като се развика, че искала и ние се опитахме да обясним, че е люто, но тя не разбира. Накрая викам дай и и като опита ще ревне и повече няма да иска. Няма такова нещо, така и се услади, че си поиска още и изяде половината му супа и нищо не и стана. Това не значи, че ще седна да и подлютявам храната, но не виждам проблем, че е хапнала един път. Аз се пазя да не свикнат с такива вкусове, че тогава вече става като зависимост, нали го виждам мъжа ми.