Моят също отвътре да се заиграе не му идва, просто идея за игра не му идва, освен ако не му е интересна на него (чудно на кого ли приличат децата ) обаче пък прави неща, които на мен не ми идват отвътре - примерно като започне да прави нещо и обяснява това се прави така, това се монтира тука и служи за това, примерно ако е нещо по компютъра или ако ремонтира нещо дори не внимава с какви думи е и често си използва някой термин дето нищо не им говори. И нa децата им е супер интересно това. Тоест започне ли той с нещо да се занимава каквото и да е и е наобиколен веднага. А аз хич няма да ми дойде отвътре примерно ако започна да готвя нещо да разказвам защо се слага магданоз, домат или еди какво си, както и каквото друго да правя и много се радвам на жени, които всичко правят с децата си и те им помагат.

Парси, моите също най-много обичат с баща ми. Дядо им е водач на топ листа за игра.

Честит празник на всички именници! Да сте много здрави и щастливи!

Честит празник на всички с имена на цветя!
Лисе, по-големичка точилка нямаш ли? Моят мъж продължава да ме изненадва приятно. Навремето като го гледах, как грам не отразява моя племеник и се заяжда с неговата племеница, си мислех, че няма да се справя с дете. Но те двамата са си комбина отдавна. Когато времето го позволява (като сега) си имаме „часът на татко“. Той се прибира и тръгват двамата навън. Играят си, разхожда я, „пият бира“ - тати само де, но са заедно а аз съм свободна. Поне успявам да свърша някои неща, които с нея е трудно. Сега изчистиха двамата с прахосмукачката и тръгнаха на разходка. Да мога аз да поседя на компютъра и да свърша още 3-4 неща.Единственото, което не прави като мен навън е, че прекалено много я защитава, дори когато и сама може да се справи. Ама ... женски татко, какво да го правиш.

Честно, не очаквах да прочета за такива реакции от татковците към децата
В това отношение, не мога да се оплача. Като цяло се занимава с него, ако седне на компа да играе тъпите Енгри Бърдс въвеждам ред с малко скърцане на зъби и две-три казани тихо изречения, зарязва играта и сяда да играе с Ники. Даваме му достатъчно свобода да рисува, драска, носи животните и каквото иска. Само за балкона и кухнята сме безкомпромисни и си докарваме истерии. Иначе го храни, къпе, когато аз не мога. Вечер храната е задължение на таткото. Докато не му писне и не ме викне да нахраня аз детето, защото нямал нерви.

Айде да ви разхиля малко. Онзи ден, Ники в кошарата в хола. Наакал се, ама не си казва. Свалил памперса и го лепнал на задника на едно плюшено куче. Един вид топи кучето, че то се е наакало. И седи и ме гледа с най-невинната физиономия. Толкова смешно ми стана, но тепърва предстоеше. Слагам кучето в пералнята и като писна това бебе и не дава да пусна пералнята. Явно мисли, че ще давя кучето. Замотах го аз и си викам "Мина"..да, да...не мога да простра кучето после. Как го закачих за ушите като се разрева тоя малкия, сочи кучето и пищи. Така целият квартал разбра, че кучето е изпрано
Сега се чудя как да изпера играчките от леглото му. Те са два заека, няма как, пак за ушите ще ги простирам

Лисо, прекрасно те разбирам!
Аз на моменти си задавам въпроса: Ами ако бяха 2?!?!?!? Дали пак щеше да е същия?!?!?!?! Ами да ви кажа - все повече се убеждавам, че и 2 и 3 да бяха - той щеше да си е същия!
А честно казано, преди да родя - все си мислех, че ще е супер съпричастен и няма да се отделя от детето! Но уви - пак се оказа, че не го познавам 
Нашия тати за година и половина никога не е излизал сам с малкия на разходка. А тримата сме излизали всичко на всичко - 3-4 пъти  Не мога да го разбера и толкоз!

Та така е - хич и не мислят мъжете / повечето де/! Знам за изключенията, но моя не е от тях  И съм се нервила и съм викала и с добро...... Ами не става бе! Е, не съм се примирила - продължавам с борбата!

Оня ден му викам: Ти искаше да поотрасне, после да проходи, сега искаш да проговори, после ще искаш и ракия да пие с тебе  - тогава ли ще го гледаш ?!?!?!?!?!?!

А Лис, понякога се опитвам да си представя Злато на квадрат, а на куб - въобще не успявам 
Шапка ти свалям, но ..... съхрани се, все повече нервни постчета чета твои, а това не е присъщо за теб! Май наистина си имаш нужда от почивка!
Пожелавам ти лятото да си изкарате супер гот, където и да сте!

Вени, Ники как се отнася към пералнята? Вече няколко пъти перем заедно плюшките с моята Ники. Ще си потроши краката да ги носи и слага в пералнята. Гледа ги как се въртят, после ми ги носи една по една, да ги подреждам по сушилника. Нищо не защипвам за ушите аз. Но на нея ѝ харесва тази игра. Пробвай и ти така.

Вени, Ники как се отнася към пералнята? Вече няколко пъти перем заедно плюшките с моята Ники. Ще си потроши краката да ги носи и слага в пералнята. Гледа ги как се въртят, после ми ги носи една по една, да ги подреждам по сушилника. Нищо не защипвам за ушите аз. Но на нея ѝ харесва тази игра. Пробвай и ти така.

ааа, ами с удоволствие носи всякакви дрехи, чорапи, вади бельото от шкафовете и пъха. Един път и клечки за уши бях изпрала. Обаче играчките...пази боже да ги изпера. Нашите неща може, най-вече пари и бижута ако може

Лис, ако можете/финансово/ вземи си жена да ти помага. Ако не по цял ден, поне в определени часове. На мъжете им е лесно, все се оправдават, че трябва пари да носят, ми хубаво, но живота не е само и единствено пари. Майката на мъжа ми, ми каза преди години, че майка ми трябвало да ми помага с бебето/детето, защото ми била майка, пък тя видиш ли, родила мъжко и е опрадвана /един вид, няма да ти помагам/. Не, че са го правили и правят някога де. Тони дори изобщо не иска да ходи при тях, а след още малко време няма да иска да ги види и чуе с години, така като гледам натам се е тръгнало. Освен това като виждам как се отнасят с него, нищо чудно, че баща му е такъв "отговорен инвалид" и все пак не го оправдавам.
Знам, че майка ти, много ти помага, но е друго. Хубаво е да имаш и една жена на разположение. С едно, две е трудно, но с три си е верно извънземно изпитание. Тропни на мъжа си и му кажи, че и ти си човек и ти имаш нужда от време за себе си.
Много интересно и любопитно е, че дори изминали трудните репродуктивни проблеми, те сякаш забравят за тях. Поне при моят е така.

Мисля, че има една програма Отново на Работа, която е за детегледачки. Наемат ги през бюрото по труда и когато сключиш договр с тях, бюрото им плаща социалните и здравните, а ти плащаш сумата за гледане на час.
Говоря наизуст, помня, че имаше такава програма, но не и как точно е уредена.

Лис, защо не провериш?

Цитат на: jam в Април 08, 2012, 00:31:40 am

Цитат на: sia в Април 07, 2012, 18:28:16 pm

Аз да питам някой ако има отзиви за клиниката по диабет в МД (пак на 13тия етаж), че ми предстои в началото на май прием там.

това си е клиниката по ендокринология към Медицинска академия. едно време се намираше до Министерството на земеделието, сега са в МД. свекърва ми беше там, д-р Начев май е ръководител на отделението за диабет. не знам какви отзиви търсиш, за условия или за лечение. за условия не мога да кажа нищо, не съм ходила, за лечение - това е мястото, друго по-специализирано няма.

Благодаря. Условията не са ми толкова важни, каквото и да е, ще го преживея. Два пъти съм лежала там - на 5тия и на 7мия етаж и знам каква мизерия беше, та най-много да се изненадам приятно 6 години по-късно. Но се надявам да съм на правилното място от към лекари, защото има и още една ендокринология, в Александровска болница. Д-р Начев май е там.

sia, не - д-р Емил Начев е точно в ендокринологията, дето е в Майчин дом. сигурна съм, защото свекърва ми точно той я лекуваше. това беше преди 1 година. освен да се е преместил след това, но не вярвам.

Пердето, две страници по-назад споменаваш, че не смееш да ползваш Тантум верде. Би ли споделила поради какви причини?

Като сме тръгнали да се оплакваме от мъжете  
Когато реша да изляза на кафе, гледането на детето от моя възлюбен се ограничава до: той на леглото с лаптопа- , а детето до него и му дрънка с играчка, като не изпуска от око екрана  То добре че детето си е кротко та си се занимава само и си заспи по някое време и като се събуди пак отначало. Е, вчера го разходи сам с количката, но това  е по-скоро изключение. Днес пък сутринта към 9:30 смених памперса, нахраних го и излязох. Прибрах се към 13:30, бебчо яде към 14:30. Решавам аз към 16ч, да му проверя дали е акал, и като го пипна по дупето, какво да видя- МОКЪР-памперса пропил през 2-те бодита, чорапогащника и панталона. Ееее, побеснях направо. Ако ми беше пред очите направо щях да го    То вярно ,че памперсите бяха от най-простите, ама това не го извинява. Излишно е да казвам, че както ги оставих, така и ги заварих(с разликата че детето спеше)
Да не говоря, че трябва да вървя и по( или по-скоро СЛЕД) него. То детето не разхвърля толкова колкото баща му. Кога ли ще ми падне пердето и ще му тегля майните
Ох, още много имам да се оплаквам, ама да не ви затормозявам 

Днес да похваля Ивана, сама си седна на гърнето. Баща и я намерил наакана и по незнайни за мен причини я избърсал и пуснал по голо дупе без да я измие и тя нашата си дойде при гърнето, вдигна капака и си седна. Седя така около минута и стана да погледне има ли нещо и пак седна и след малко се чува музичката на гърнето ( то свири като се изпишка). ЕЙ каква радост беше, пляскаме си ръцете пък ходихме да го изсипем в тоалетната и да пуснем водата... После като измих дупето и тръгнах да слагам памперса не го искаше. Оставих я по гащи и сега съм я пратила навън с баща и ( който не беше хич щастлив от този факт, че е без памперс) да видим как ще се върне. Мисля, че вече мога да се хвана сериозно да я тренирам с гърнето, дано да не е пак моментно и да откаже след ден-два.

боби, айде успех, дано стане без големи драми 
лиско, аз си мисля, че твърде много търпиш - с или без жена, той се предполага да ти е партньор, а не да ти прави живота по-труден, пък има неща, които и 14 годишните знаят - дете не се оставя само на балкон, легени или не. исакш ли да се съберем да му се скараме (да го набием)? само кажи