Аз не знам как това се отразява на вашите взаимоотношения семейни и лични имам в пред вид, но аз не мога да се примиря, за невежеството и безотговорността му, съответно това до огромна степен влияе наличният ни живот с него.
Точно по същия начин е и при нас.
Барбаронче, по принцип си права, и ако имахме едно дете вероятно донякъде бих продължавала да го оправдавам с моряшката му професия. Ние обаче за мое щастие имаме три на веднъж. И изобщо не ме интересува вече, на него (бащата) какво му е и как му е. Преуморена съм безкрайно и очаквам адекватни реакции (поне в малкото, което прави с децата) а не всекидневни глупости излагащи на опасност децата.
Оня ден отидоха да играят в детската докато аз приготвя обяд. Чух, че са на терасата но съм спокойна, нали той е там. И все пак недоверието ми в него ме накара да отида. Раздал им по един леген, те се качили на него и Никол до гърдите се повдигнала да гледа балоните, които хвърлят в двора държейки се за парапета. Прилоша ми. А баща им къде е ли..., седнал в стаята им и гледа телевизия. Защо съм се била намесила, той нали бил там в стаята и ги гледал. Досега никога не са посягали да се качват на легените защото знаят, че не е позволено. Е днес Алекс първото към което посегна като излязах да събирам прането беше легена. Сега и на тях им търся ново место. Ама като не е легена, ще ме издебнат, ще е някой столче. Нали тати е показал как. днес сложих още 2 райбера на високо и непрекъснато си повтарям "сложи ли райберите, провери вратата"
Ами , лудвам, честно ви казвам. Вместо да усетя малко помощ като си дойде, се усещам смазана от напрежение и да са ми очите на 20.
А как ме е страх да излезе сам с децата. Знам, че трябва и, че така може би ще свикне да е по-отговорен но немога да преодолея страха си. Излязохме заедно, той върви пред детето и не поглежда назад какво става. Спира се да говори гордия баща на тризнаци с кой ли не, но не се сеща, че има дете прикрепено към него. А алекс на 5 см. от дерето (в морската градина). Пуснах Никол и Дани и хукнах да хващам Алекс. Не издържам, честно ви казвам. Не искам нито да се разхождаме заедно, нито да ми помага с децата. Мерси от такава помощ. Две години и половина минаха, хайде пък малко да свикне вече.
Така де, мога до утре да пиша за всичките ни дивотии ама...да съм си опичала акъла:)