Perdeto има ли гнойни налепи?
А как успяваш да видиш мъждеца, моя не дава да бръкна в устата и не ога да видя гърлото

Тони е трениран от бебе и отваря уста, плюс това имам шпатоли за тази цел. Има налепи и по двете сливици, но температурата опвече от 37.3 не е вдигал, интересна работа. Уж носа не е запушен, а не може да спи и хърка. Не мога да разбера дали е херпангина или гнойна. Понеже си ги знам тук лекарите, като нищо ще му дадат АБ за херпангина и ще стане още по зле, а в понеделник не върви да го водя по лекари, току що започнала работа. Ще видим де ... В градината е имало няколко случаи на деца с повръщане и на деца с разстройство, та ме навежда на мисълта, че може би е вирусна ангината, ама не съм лекар да му се невиди. Не смея да пръскам Тантум Верде, давам само Ангин Хил, ама няма ефект.

Ех, Наде, не свършиха и вашите болести:(

Дано бързо се оправя Тони.

Лисо, съчувствам ти най-искрено. Губила съм куче, ужасно е.
Може Бари да погажда някакви номера на мъжа ти, защото доколкото разбирам при теб не бяга.

Вени, хич не е номер за съжаление. Бари не бяга. Мъжа ми е достатъчно безотговорен да го забравя къде ли не, да го пуска сам да се разходел...наблизо (точно по модел и на свекърва ми). Наблизо ама сам. Умни били лабрадорите, вярно е, ама стопаните им са под въпрос. Всяка ваканция се караме за едно и също. С добро не стана, с лошо не стана, този път ще опитам с много лошо.

Бари живее 8 месеца в годината с мен и децата. Правя какви ли не схеми само и само да успявам да го разхождам и още първия ден в който мъжа ми си дойде, Бари се оставя на майка му и за 2 месеца ваканция аз и децата го виждаме 5 пъти. Този път наистина ми писна тотално и утре ще му поставя ултиматум, ще бъде изнуден, заплашен и всичко друго гадно което се сетя. Добре, че замина на вилата днес да не ми е пред очите, че когато съм "в криза" говоря по много и лошо. Не се гордея с това но на моменти ми избиват всички лоши навици.

Вени, дано и вие се оправяте по-скоро.

Мише прегръщаме ви.

Ех, Наде, не свършиха и вашите болести:(

Дано бързо се оправя Тони.

Цитат на: jasmin_veni в Април 07, 2012, 16:57:01 pm

Лисо, съчувствам ти най-искрено. Губила съм куче, ужасно е.
Може Бари да погажда някакви номера на мъжа ти, защото доколкото разбирам при теб не бяга.

Вени, хич не е номер за съжаление. Бари не бяга. Мъжа ми е достатъчно безотговорен да го забравя къде ли не, да го пуска сам да се разходел...наблизо (точно по модел и на свекърва ми). Наблизо ама сам. Умни били лабрадорите, вярно е, ама стопаните им са под въпрос. Всяка ваканция се караме за едно и също. С добро не стана, с лошо не стана, този път ще опитам с много лошо.

Бари живее 8 месеца в годината с мен и децата. Правя какви ли не схеми само и само да успявам да го разхождам и още първия ден в който мъжа ми си дойде, Бари се оставя на майка му и за 2 месеца ваканция аз и децата го виждаме 5 пъти. Този път наистина ми писна тотално и утре ще му поставя ултиматум, ще бъде изнуден, заплашен и всичко друго гадно което се сетя. Добре, че замина на вилата днес да не ми е пред очите, че когато съм "в криза" говоря по много и лошо. Не се гордея с това но на моменти ми избиват всички лоши навици.

Вени, дано и вие се оправяте по-скоро.

Мише прегръщаме ви.

Прощавай Лис, ама отдавна да съм показала тоягата! Как така сам щял да се разхожда? Мъжо ти не знае ли за бизнеса с кучета и как се ознудват после стопаните?
По-добре покривай Барката, че да не стане по-лошо следващият път и да те срещна по кучешките форуми като поредна изнудвана жертва. Сори за черногледството, ама навремето намерих и върнах лабрадор, година по-късно ПАК го бяха откраднали, само дето за да им го върнат им измъкнаха на хорицата 300 лв.

Лисе, а защо като се прибере мъжът ти Бари отива при свекървата?
То не е смешно, но си го представих Бари как си тича свободно с уличните кучета и ми се оправи настроението, а пък и кален като тях!

Моето куче пък прескачаше миналата година оградата като се разгони.Не се прибра 3 дни един път и много се бяхме притеснили.А като си дойде с резнато уше разбрахме че са го хванали и са го кастрирали.Давах му АБ и ветеринаря идваше да му прави някакви промивки на раната.Оттогава съм строила всички да не го пускат,а сутрин и вечер се разхожда.Слава богу че тази година ще правим нова ограда и ще може пак да тича на воля.
Перденце,бързо оздравяване на Тони!
Вени-и на Ники !

Лисе, а защо като се прибере мъжът ти Бари отива при свекървата?

Защото тя има двор (силно казано) и така Бари бил по цял ден на въздух. Ние сме в апартамент и го разхождам сутрин и вечер. Когато излизам с децата сега като е топло вече, също е с нас.

Ааа и бил пускал косми навсякъде. Питах мъжа ми при положение, че моята коса пада повече от на Бари козината и мен ли ще ме прати някъде на двора? Да не говорим за децата, които по цял ден трошат и цапат. Неможел да им разбере "игрите".
Снощи 2 часа повтаря каква била тази игра да късат вестника на малки парченца и да си събират боклуците в кутийки, после да си ги изхвърлят. И беше наистина ПОТРЕСЕН от играта им. Казах му да вземе да седне да чете малко как растат децата вместо да виси по цял ден в скайп и фейсбук и изобщо пред компютъра.
Много съм бясна:)

Лис, не се ядосвай на мъжа! Те са просто "мъже"     

Чакай да не ме линчува някой  , амааа .......

Така е - не разбират много от работите около децата. Твоя има /донякъде само/ извинение, че го няма през повечето време! А на нашия тати, дето си е в къщи постоянно - още не е видял и не е разбрал как се занимава дете на неговата възраст 
Тъй че - ти си "му свий перките", ама да знаеш, че е временно 

Здраве на всички ви желая!
Честит празник на именниците днес и утре - всички Цветенца да цъфтят от здраве и щастие!

Да можех да влезна в малката му главица и да разбера какво става...

това ми е и на мен най-силното желание

Снощи 2 часа повтаря каква била тази игра да късат вестника на малки парченца и да си събират боклуците в кутийки, после да си ги изхвърлят. И беше наистина ПОТРЕСЕН от играта им. Казах му да вземе да седне да чете малко как растат децата вместо да виси по цял ден в скайп и фейсбук и изобщо пред компютъра.
Много съм бясна:)

Ох, класика в жанра
Как съм позволявала да разсипят цяла кутия клечки за уши и да я пръснат из хола и да редят по килима фигурки от тях. Аз къде съм била и това било разхищение (цели 2 лева) и после кой ще ги събира след тях. Не можеш да го обясниш, Лис

Аз да питам някой ако има отзиви за клиниката по диабет в МД (пак на 13тия етаж), че ми предстои в началото на май прием там.

това си е клиниката по ендокринология към Медицинска академия. едно време се намираше до Министерството на земеделието, сега са в МД. свекърва ми беше там, д-р Начев май е ръководител на отделението за диабет. не знам какви отзиви търсиш, за условия или за лечение. за условия не мога да кажа нищо, не съм ходила, за лечение - това е мястото, друго по-специализирано няма.

много ми е тъжно и доголяма степен непонятно да чета такива неща - за неразбирането и неумението за общуване между бащи и деца.

Абе, да ви кажа, не всички мъже са така по отношение на децата. Моят например не е така, много се занимава и играе с Габи. Явно е и до човек, защото има и жени като повечето мъже - изобщо не им идва отвътре.

Цитат на: sia в Април 07, 2012, 18:28:16 pm

Аз да питам някой ако има отзиви за клиниката по диабет в МД (пак на 13тия етаж), че ми предстои в началото на май прием там.

това си е клиниката по ендокринология към Медицинска академия. едно време се намираше до Министерството на земеделието, сега са в МД. свекърва ми беше там, д-р Начев май е ръководител на отделението за диабет. не знам какви отзиви търсиш, за условия или за лечение. за условия не мога да кажа нищо, не съм ходила, за лечение - това е мястото, друго по-специализирано няма.

Благодаря. Условията не са ми толкова важни, каквото и да е, ще го преживея. Два пъти съм лежала там - на 5тия и на 7мия етаж и знам каква мизерия беше, та най-много да се изненадам приятно 6 години по-късно. Но се надявам да съм на правилното място от към лекари, защото има и още една ендокринология, в Александровска болница. Д-р Начев май е там.

Абе, да ви кажа, не всички мъже са така по отношение на децата. Моят например не е така, много се занимава и играе с Габи. Явно е и до човек, защото има и жени като повечето мъже - изобщо не им идва отвътре.

Това е много хубаво. Моят започна да се занимава от както попорастна Ивана и чак сега започва повече да се заиграва и с Андреа. Иначе се грижеше за тях физически, но ги разнасяше като предмети и дори почти не им говореше, което неимоверно ме вбесяваше. Седнал да ми води Ивана на няколко месеца отвън с него да си гледали дъжда и да си мълчали. Това беше измислил за занимание на бебе . Въобще хич го няма по това да измисли каквото и да е, което да е интересно за малко дете.  Ивана измисля играта и той само се води.

До човек си е абсолютно.Моя мъж никога не е могъл да си играе нито с единия,нито с другия.Те затова обичат повече баща ми-как ги занимава не знам но при него е абсолютна тишина като отидат .

Честит имен ден на всички именници.

Нашият татко и той попадава в графата като на повечето от вас. Винаги се възмущава, когато оставям детето да развива въображението си в игрите /макар и понякога да са опасни, но аз съм плътно до него и наблюдавам/ Когато обаче макар и рядко да го оставя той да се занимава с него, положението винаги завършва драматично.Изобщо не му идва на акъла кое може и кое не, да не говорим че изобщо не го наблюдава. Тук ме набеждават, че съм като майка орлица, но когато завърши опасната занимавка в повечето случаи, се оказва детето виновно. И съответно веднага бие отбой за дълго време. Аз не знам как това се отразява на вашите взаимоотношения семейни и лични имам в пред вид, но аз не мога да се примиря, за невежеството и безотговорността му, съответно това до огромна степен влияе наличният ни живот с него.

Снощи дадох доза Ефералган, пръснах два пъти Биопарокс и има видимо подобрение, гърлото не го боли при преглъщане, но езика е обложен а гърлото е червено. Сливиците са по прибрани, но мъждеца и небцето са оттекли и червени, но не така като вчера. Снощи успя да поспи макар и неспокойно, тоест носа си беше отпушен. Аз този Биопарокс за първи път го ползвах, защото миналият път личната ни го изписа и баща му го беше купил, но аз не дадох. Нямам идея това лекарство за какво изхвърлила съм опаковката. Температура също няма. Мисля да го заведа все пак на лекар, мисля си за гъбички или стоматит. 

Наде, Стилияна ми е имала подобно състояние, без никаква температура или по-точно първия ден като каза, че я боли гърлото имаше 37,1-37,2 после нищо. Това се случи точно 2 седмици след прекарана ангина с 40 градуса и изпит АБ. Единият доктор заключи, че е отново ангина и трябва 2 АБ един орално и един венозно. Отказах и изчаках "нашия" си УНГ. След дълго умуване изписа хапчета за гъбички и всичко приключи след 3-4 дни.

Аз не знам как това се отразява на вашите взаимоотношения семейни и лични имам в пред вид, но аз не мога да се примиря, за невежеството и безотговорността му, съответно това до огромна степен влияе наличният ни живот с него.

 

Точно по същия начин е и при нас.

Барбаронче, по принцип си права, и ако имахме едно дете вероятно донякъде бих продължавала да го оправдавам с моряшката му професия. Ние обаче за мое щастие имаме три на веднъж. И изобщо не ме интересува вече, на него (бащата) какво му е и как му е. Преуморена съм безкрайно и очаквам адекватни реакции (поне в малкото, което прави с децата) а не всекидневни глупости излагащи на опасност децата.
Оня ден отидоха да играят в детската докато аз приготвя обяд. Чух, че са на терасата но съм спокойна, нали той е там. И все пак недоверието ми в него ме накара да отида. Раздал им по един леген, те се качили на него и Никол до гърдите се повдигнала да гледа балоните, които хвърлят в двора държейки се за парапета. Прилоша ми. А баща им къде е ли..., седнал в стаята им и гледа телевизия. Защо съм се била намесила, той нали бил там в стаята и ги гледал. Досега никога не са посягали да се качват на легените защото знаят, че не е позволено. Е днес Алекс първото към което посегна като излязах да събирам прането беше легена. Сега и на тях им търся ново место. Ама като не е легена, ще ме издебнат, ще е някой столче. Нали тати е показал как. днес сложих още 2 райбера на високо и непрекъснато си повтарям "сложи ли райберите, провери вратата"
Ами , лудвам, честно ви казвам. Вместо да усетя малко помощ като си дойде, се усещам смазана от напрежение и да са ми очите на 20.

А как ме е страх да излезе сам с децата. Знам, че трябва и, че така може би ще свикне да е по-отговорен но немога да преодолея страха си. Излязохме заедно, той върви пред детето и не поглежда назад какво става. Спира се да говори гордия баща на тризнаци с кой ли не, но не се сеща, че има дете прикрепено към него. А алекс на 5 см. от дерето (в морската градина). Пуснах Никол и Дани и хукнах да хващам Алекс. Не издържам, честно ви казвам. Не искам нито да се разхождаме заедно, нито да ми помага с децата. Мерси от такава помощ. Две години и половина минаха, хайде пък малко да свикне вече.

Така де, мога до утре да пиша за всичките ни дивотии ама...да съм си опичала акъла:)