Ехх,Рали не съм си и помисляла,че нещо подобно ще се случи!Толкова ми е тъжно и на мен.Когато ми се случи същото за пръв път, не исках да асимилирам случващото се и дори не заплаках.Когато след година се случи отново,доста си поревах(като дърта магарица). А от пет години дори не забременявам,но за нищо на света няма да се
откажа.Толкова момичета ни е яд за теб,че не знам дали ние не разтресохме земята.
Мацки, вече сме големи за лексиконите от далечното минало,но вижте какво открих.Сигурно ще ви накарам да настръхнете,за което ви се извинявам,но някакси ми се ще да го споделя.Озаглавено е:
Аборт
Без глътка въздух в утробата майчина - ковчег,отиваш си от нас без време.
Ти мъничък почти човек.Посрещнахме те с химикали,а трябваше ти витамин.
Прежалихме те не разбра ли,дали щерка или син.
Не мога да ти купя дрешки,щом акушерката ми за теб е смъртта.
Но,ако случайно стане грешка - детенце бързай към света.
Събирай оцелелите си клетки и ритай майчината гръд.
Напук на всичките ни сметки,самичко си проправяй път.
Навярно първата ти глътка ще бъде за пощада зов,
ела с безпощадната прегръдка,за да ни научиш на любов.