Инке, и ние сме на същия етап. Обяснявам до посиняване и пак си е същото. Миналата вечер искаше да ми реши косата с една четка и понеже един кичур се заплете, а той не успя на момента да го оправи издърпа рязко четката и така здраво ме халоса Баща му каза, че мама я боли и ще плаче, да се извини, ама той просто не реагира. И аз не знам какво да правя, но явно наистина са малки. Не реагира и на дебнещите го заплахи. Така се спуска към люлките, настръхна ми косата миналия ден, щяха направо да го отнесат, той се хили

И да питам нещо извън темата. Моя приятелка учителка, детето й е на 2г. Идната учебна година се очакват съкращения, възможно ли е да бъде съкратена или закона я пази докато детето навърши 3г.?

ако съкращават дейност нищо не я пази за съжаление с разрешение от инспекцията по труда спокойно могат да я съкратят.

Мише, ние тръгнахме на 3 год. на градина. Боледуваше на всеки 10-20 дни и тамън свикне с градината и айде пак при мама. Тони е изключително и само гледан от мен, никога не сме се отделяли. Не ревеше нито, сутрин нито вечер, беше като едно кротко агънце и тъкмо когато реших, че всичко е ОК, се започна големият рев. Ей сутрин не мога да си тръгна 30 минути. Започна да си измисля, кое детенце какво му правило, как госпожата го биела и т.н. от сорта, всичко това с цел да не го оставям там. Принудих се да му говоря как ще премине неговият и моят ден и как в еди колко си часа ще го взема и ще бъдем заедно. С това до някъде мина номера, но продължаваше от време да изпада в такива сърцераздирателни сцени. Тогава решихме баща му да го води и проблема се реши. Миналата година беше 2-ра група, е сърдеше се че го взимам "рано" и не можел да си до играел. Тази година 3-та група, вече няма ревове на влизане и му се ходи на градина дори и когато се пада почивка. Понякога го водя аз, влиза си вътре и изобщо не ме отразява, няма чао, няма цунки-гунки и така. Трябва постоянство и огромно търпение за да издържиш до край.

Момичета, онзи ден бяхме повече на слънце с Никол, намазах я със слънцезащитно, но явно не навреме. По лицето и деколтето и се появиха много ситно пъпчици (от онези, които не се виждат от далече - много малки). Мисля, че са от слънцето, защото се показаха почти веднага. Не я сърбят. Мислех, че ще и мине бързо, но все още ги има. Мажете ли с нещо такива обриви? Чудя се да мажа ли да оставя ли да и мине само, знам ли?

Вероятно е алергична реакция към слънцето. Можеш леко да третираш с алергозан.

Момичета, онзи ден бяхме повече на слънце с Никол, намазах я със слънцезащитно, но явно не навреме. По лицето и деколтето и се появиха много ситно пъпчици (от онези, които не се виждат от далече - много малки). Мисля, че са от слънцето, защото се показаха почти веднага. Не я сърбят. Мислех, че ще и мине бързо, но все още ги има. Мажете ли с нещо такива обриви? Чудя се да мажа ли да оставя ли да и мине само, знам ли?

Ако имаш А-Дерма Екзомега също е добър избор. Аз го ползвах първите 2 години за всяко леко зачервяване на кожата, понеже дъщеря ми много се изпъпчваше по същия начин леко и невидимо по лице, деколте и шийка.

Мише, и моят син все още понякога плаче, като го оставям. Но учителките го гушкат и гледат да го разсеят. А ходи от януари миналата година на ясла.

При нас пък ново двайсет - заради постоянните пътувания на баща си, така се е залепил за мен, че не мога до тоалетната да отида без да вика за мами. Преди беше по-скоро привързан към баща си, а сега реве, когато той го къпе или го слага да спи. Мъжът ми не се впечатлява особено, но на мен ми е мъчно и не знам какво да направя.

При мен минава все още номерът с шантажа или сърденето. Хич не обича да не му обръщам внимание и веднага идва да ми се завира да ме целува или да го гушкам. Най-голямата заплаха е, че няма да ходим да гледа самолетите.  Веднага става най-послушното дете. Да видим колко още ще му държи! 

Инке, тази трудна дума като "извинявай" не я ползваме още. Все пак съм доволна и на "моля" и "мерси".

Митко пък е такъв инат,че просто съм сигурна че няма да се извини дори когато вече го осъзнава.За първи път се сблъсквам с чак толкова инатливо същество.Ако има майки на по големи такива да споделят опит за справяне със ситуацийте.Като каже "не" за дадено нещо,не мога по никакъв начин да го променя това "не".И съм говорила,и съм се карала,и съм взимала играчки,не става и не става.

Мише, и при нас продължава адаптационния период с Тони. В началото голям рев, после се поуспокои, после пък много искаше да ходи - чак подтичваше по двора, после се разболя, сега сме на фаза твърдо "не искам да ходя". Но Антон е доста по-малък и аз мисля, че при нас не става въпрос за манипулиране или глезене. То си личи колко е объркана главичката му и се опитва да разбере новата ситуация. Преди няколко дена в хубавото време се разхождахме, беше ме хванал за ръка, върви до мен спокоен и усмихнат и изведнъж спира, навежда надолу глава и казва "ти мен тук оставиш ме, ето тука" и показва улицата. Просто такива противоположни емоции бушуват в него - от разкази за приятелчето Гого, до изкзвания от сорта "искам само тук вкъщи да сме си". Предполагам с времето ще се подредят нещата.

Мончето тръгна доста по-голяма,на 3г. и 8 месеца, но в началото и тя си имаше един период на адаптация и тъга, макар и не така драматично. Там грешката ни беше, че ние много дълъг период я водехме по половин ден и след това започна и манипулирането вече.

Аз, както писа Стефи, усещам, че може би вече трябва да спра с дългите обяснения. Помолила съм Мончето да му разказва за нейната градина - кои са й приятелчетата, какви игри играят, някак по небрежно да е поднесена темата. А сутрин просто го оставям - казвам му твърдо и ясно, че вечерта ще дойда да го взема и тръгвам. Иначе и половин час да стоя, той няма да се успокои. Вечер, като го вземам, преди да му се обадят, надникавам да го видя - занимава се с децата, изглежда спокоен.

Парси, честита нова придобивка - да ти улеснии ежедневието, да си я караш със здраве и без инциденти!

Може ли малко помощ - изолираха Ауреус от гърления секрет на Калоян .
Кашля , точи едни  воднисти сополи , но носния е с нормална микрофлора, вечер прохърква.

Чела съм , че  д-р Бърди препоръчва и всички от обкръжението да се изследват - нужно ли е двамата с баща му да направим микроб. изследване на секрети , само на гърлен ли?Баща му  кара една дълга хрема с кашлица и още не се е дооправил , въпреки лечението.
Благодаря ви.

Хубав и слънчев ден  !

Мерси момичета!

Да, Моника от седмица се държи като и аз не знам като какво. Ужас. Отговаря, едно нахакано такова. Наказвах, карах се, молих и снощи направо се разревах. Първо баща и ме ядоса, след това на всяка дума тя ми отговаряше с и кво, и що, ти ли ще ми кажеш а! В един момент ми се събра. Изгоних ги и и казах, че до края на седмицата изобщо и не искам да чувам за тях. Днес я заведох на градина и майка сподели същия проблем. Заслушах се аз, госпожата обясняваше за едно детенце, което се държи така и те започнали да го имитират. Аха викам аз, Моника тъкмо влезе в групата, викам я ми я викни! 30 минути конско отвън на студа по блуза и пантофи! Завърши с тържествено обещание, че няма да е така когато я взема. Аз завърших с тържествено обещание, че ще и спра и кънките и английския и ще започна да и прибирам и дрехи и играчки, докато не започне да се държи като нормален човек. Или се държи нормално и живота тече нормално или тя се инати и се държи като идиот и ние така! И естествено на всички ни е гадно. Тя избира!
Госпожата ми обяснява сутринта, че детето било виновно, защото те от него гледали. Викам то такива хора много. Да имитира скромните и тихите. За нейното си държание отговаря само и единствено тя. Няма друг виновен. Много неща могат да и кажат и да види, има глава да мисли! Ясно, че няма да е първи и последен път, но толкова много говоря и обяснявам, заболя ме, че се поддаде толкова лесно...

Лиде, ти да не говориш за моето дете?!? 
Не стига, че едвам устисква на градина 4-5 дена и е болна, ами успява да обере каймака на всичко за това време. Чудех се от къде е прихванала тези ужасни изрази, а то явно е случая е подобен!
Сега имам друг проблем - едва намерих жена да я гледа, да обаче принцеса Виктория не одобрява персоната. Към градината лети и даже чао забравя да ми каже! Сега в къщи се разиграват трагикомедии като тръгвам!!! Толкова ми е гадно, че ... 
Приемам съвети всякакви!

Госпожата ми обяснява сутринта, че детето било виновно, защото те от него гледали.

на госпожите, напоследък, все децата са им виновни! а всъщност, госпожата е за тояга!

къде е нейната роля на педагог - да покаже с авторитета на възрастния, на учителя, че това поведение е неприемливо, лошо. да покаже и обясни на децата по такъв начин, че те да загубят желание да гледат и да копират лошото поведение.

а не просто да присъства там и да отразява какво се е случило като проста мебел.

това е положението, другарки! децата вече не се възпитават, а се "държат на отговорно пазене", докато родителите им работят. затова сме на тоя хал. нали се усещате, че през тия, първите седем години, дето са най-важните, детето ви прекарва 3/4 от времето си в среда, върху която вие нямате контрол.

Мише, моя от инат избяга от градината и от баща си, защото заявил, че иска аз да го прибера. Като не ме видял и хукнал да се прибира сам. Даже не изчакал баща си. Слава богу, живеем на две минути от градината и няма кръстовища за пресичане. Но проблема остава - като си науми нещо, трудно решаваме проблема

Да сваря да се запиша/оплача в тази тема...
Напоследък времето не ми стига за нищо, куца ми май организацията. Баткото ни оздравя напълно, сега малкия май започва. Не яде, не спи, киха, хрема и очите му сълзят. Май задълбочаваме алергията...
Лиде, ще ти отговоря по-късно...

"Кво е туй, ма?" - ей това като го чуя от устенцата на дъщеря ми и направо ми се обръща всичко. Говорих, говорих, засичах на място като го казва, сега скоро не се е появило. Но тя и не е ходила на ДГ. Та очаквам скоро подобна провокация и се чудя как си говорят някои хора в къщи?