мишанто, случвало ли ти се е да се разделяш с детето преди? но не да е оставено при познати нему хора. например - можеш ли да го оставиш за 2 часа в детски клуб, без да те вижда и без да знае, че си наоколо?

Мише, говори с госпожите, няма нужда да чакаш ако мислиш, че това е проблема.

хубава седмица и от мен

Да е здрава и спокойна седмицата!
Мише,а възможно ли е да се глези вечер,затова да говори така?Имайки впредвид че иначе в градината е спокоен?Надявам се бързо да го преодолее,за да си спокойна и ти .
Сега да ви споделя огромната ми изненада от моя мъж вчера.Прибра се от работа и каза че ми е купил...кола .Явно мрънкането ми от 3-4 месеца че искам да мога да разчитам на себе си ако ми се наложи е дало резултат .Не е нищо особено,но ще си я таралянкам с кеф .

Успешна седмица и от нас

Мише, щом там е спокоен според мен нямаш основания за притеснения. И моето юначе имаше период, в който плачеше, после спря, после пак почна, но от яслата ми казаха, че през деня е спокоен и това е важното. Митаче е и по-голям, нормално е повече и по-трудно да преживява раздялата с мама. Твоето сърчице няма да се успокои, докато той плаче, това ми е ясно, но се зареди с търпение и не спирай да говориш с него за градината и защо трябва да ходи. А по въпроса с другото детенце и аз съм на мнението на Стефи, говори с учителките, ако имаш съмнения.
Парси, честита нова придобивка леко и безаварийно шофиране. Друго си е с кола, аз вече така съм свикнала, че не мога да си представя ежедневието без кола нито ще ми стигнат парите за таксита, нито времето.

Мише, и аз не му казвам глезене. Децата си искат майките, колкото и прекрасно да се чувстват с друг човек. Моите и двамата дълго време след тръгването на градина са били малко по-капризни и плачливи вечер, просто с цел да наваксат с вниманието на мама, което им е липсвало през деня. Диманка още е в тази фаза, въпреки че е страшно адаптивна, в градината се чувства добре и всеки ден учи нещо ново там. Ще свикне Миташки, ако наистина да добри госпожите, но ще отнеме време. За детето, което го буди - няма какво да чакаш, просто помоли да ги разместят за обедния сън още днес. Не е чудо голямо да помолиш за такова нещо, никой няма да ти се обиди, а детето ти ще е по-спокойно.

parsi, честита свобода, само на хубави места да ви вози новата кола!

вижте сега, може да не е глезене, но си е баш манипулиране, ако мине мине, ако не, ясно е че ще ходят на градина
а и това, че вечер капризничат пак е в реда на нещата, все пак цял ден там са слушали, спазвали някакви правила, съобразявали са се с още 20 деца и прочие. Моя подход е следния, един-два пъти като съм обяснила едно нещо, не повтарям и не задълбавам, защото те се навиват още повече, т.е. Мише, съвета ми е да не дъвчете всяка вечер нон стоп едно също, разбираш ли, как утре пак ще плаче и ти го успокояваш и му обясняваш по  Н на брой пъти как не бива и т.н.

Здрава, спокойна и   ва седмица на всички!

Бъдете здрави и много щастливи...

Стана месец откакто Митака е на градина и вместо да свиква,
сутрин е все по-драматично...говорим за това, но той всяка вечер
си пресмята колко още сутрини има да плаче!

Мише, първата година беше непрекъснато така при нас, от втората свикнаха вече, но и до ден днешен пресмятаме "като се наспим сега утре градина ли е или почивка", а като дойде почивка също "сега като се наспим какво ще правим?"

аз изрично попитах дали детето е имало други периоди на откъсване от родителя, защото Митака е на 4.5 години - не е на 2.5, на каквато възраст обикновено има подобни дълготрайни страдания при първо откъсване от дома и родителя и тръгване на ДГ/ясла. той вече е голям и би трябвало да свикне значително по-бързо, не го сравнявайте с вашите "първолачета". еле па Донкините, дето първата година ходиха сигурно общо 1 месец на градина, с огромни прекъсвания.

тоест, за да реве вече цял месец, имаме 2 варианта - или в ДГ има някаква трайно травмираща го ситуация (не вярвам, че дърпащото го за ушите дете може да е такава, но ти говори с учителката да ги раздели и да обърне внимание) или просто имаме случай на твърде силна привързаност към мама.

Хубава, слънчева, прохладна и най-вече здрава седмица от нашия отбор!
Аз имам питане. Когато малкият дзвер не слуша, прави ми напук и ли се прави, че не ме чува, му се разсърдвам и му казвам, че е постъпил лошо и няма да му говоря докато не се извини. Е, той казва "Няаай, мама!" и продължава наново и така по 5 пъти на ден. Имам чувството, че въобще не му пука, че му се сърдя- докато не му говоря си пее, играе си, подскача- с нищо не показва да е притеснен. После си изпява извинението и продължава. Та, въпросът ми е, дали не е решил, че това е някакв игра икато си кажеш формулата всичко е забравено и как да му покажа, че това е наказание за лошо държане?
Да го наказвам ли да ходи на определено място или да не прави нещо, или да му взимам някоя любима играчка, докато не се извини?

Инке, малък е още за такива концепции с извинения... и тия наказания също. те при моя почти 6 годишен не работят, какво остава при твоята фога.
намери друг способ за регулиране на поведението.

Здрава, слънчева и пълна с детски смях седмица!
При нас номера със сръдните минаваше до едно време. Сега започна да ни развърта и се вижда, че изпитва удоволствие от това... Явно ще трябва да се мисли нов вариант, но пусто, нищо не ми идва на акъла...
Мише, дано свикне детето по-бързо. Ние сме от тия "привързаните" /май повече аз де / и от сега я мисля тая ДГ....

Ако до сега баща му го е водил сутрин на градина, опитайте да се размените. Нека сутрин ти да го оставяш, а пък вечер баща му да го забира /естествено ако ви е възможно/. Една позната така си реши проблема с плакането сутрин. При тях обаче беше обратно- тате водеше малкия, че плачеше за мама

Здравейте дами!

Леле и мен тази драма ме чака с градината. Аз вече ходя на работа и реално не сме заедно по цял ден. Доста ми е мъчно и предпочитам да имам повече работа за да не мисля "какво ли прави сега тя?". На детето като че ли му е добре. Забавлява се с баба си и си се глезкат. Вечер като се прибера дребната се залепя за мен като гербова марка. Предполагам и с яслата ще е така, на мен ще ми е по-кофти, отколкото на Никол. Но, здраве да е. Дано само това да са ни проблемите!

Успешен ден! 

Мишани, съвет не мога да дам, моите са май единствените деца в градината, дето реват, ако не ходят и ме забравят, в момента, в който са на вратата на градината. Пожелавам ви бързо да го решите проблема и Митаче да ходи с удоволствие!

Да го наказвам ли да ходи на определено място или да не прави нещо, или да му взимам някоя любима играчка, докато не се извини?

На две години абсурд да го чакаш да ти се извини ... може да зациклите и да стане по-лошо. Аз съм павила тази грешка нееднократно и сме стигали до много гадни моменти. Никола "държи инкяр" от много малък и аз сдавам багажа винаги първа, та се получава антивъзпитателно 

За две години мисля е достатъчно да покажеш категорично, че определено действие или поведение е неприемливо за теб. И така към 100тина пъти 

Благодаря за съветите!
Той се извинява, но си мисля, че не разбира какъв е смисълът или защо му се сърдя- малко е като котка!
Значи ще продължавам да обяснявам защо дадено нещо не е добро  и така ще чакам да осмисли сърденето ми.
Фуси, той вече е на 2г.5м.- направо е голям!
Него ако го питаш е на 5 и е "Гойам батко". За мен е говорещо бебе.
Притеснявам се, че не ме слуша в критични ситуации, които са потенциално опасни за него. Ей сега, преди 5 мин. се готвеше да се изпързаля от облегалката на дивана и на моите увещания и заплахи реагира с хилеж. Секунди по-късно се чу кански рев и той се озова насинен по корем под масата!Излишно е да казвам, че вече се опитва отново да се покатери!
Та така- ще пробвем с настоятелни обяснения, докато вземе да закача.