Парси, честита свобода, леко и безаварийно да вози!
За това което ме пита, аз мисля че той се чувства несигурен в детската
справянето сам го плаши, въпрос на време е да свикне, но колко ще е то?
Вероятно го има и този момент, но аз не го наричам глезене,
а манипулация, леко и кротко...с желание да го ставим у дома!
Тук е спокоен с нас, но това не може да продължава вечно
аз съм против и съм споделяла с вас и преди притесненията си.
Още не е осъзнал, че когато е болен не ходи, иначе ще действа и така.
Той бе у дома една седмица с хрема и ние нито веднъж не си позволихме
да коментираме ситуацията по този начин, защото и това очаквам.
Така хубаво ми разказа приказката за Косе босе, която там са чели,
докато заедно правихме пица онази вечер.
С такава обич говори за госпожите, искаше да им носи курабии...
От това разбирам, че му харесва, май е по-важно аз да свикна
с това, че плаче сутрин и с липсата му през деня!